АМЕРИКАНСКИ АНАЛИЗ: Русия ще анексира Беларус до 10 години
В околните 10 години Русия ще анексира Беларус – изводът се съдържа в отчет на американския Институт за проучване на войната. Авторът на документа Джордж Барос допуска, че Кремъл се пробва да сътвори съюзна страна отпред с федерално държавно управление, доминирано от Русия, и по този начин да получи власт над множеството, в случай че не и над всички аспекти на беларуското ръководство.
Политическият наблюдаващ на беларуското „ Радио Свобода “ Юрий Дракохруст счита, че измененията, станали в Беларус след събитията от 2020 година, както и вследствие на войната на Русия против Украйна, свидетелстват за опцията анексията да се трансформира в тяхно разумно продължение. „ Политическото намаляване на Лукашенко, вкарването на Беларус във войната, разполагането на нуклеарно оръжие и взетото решение за изпращане в Беларус на ракети „ Орешник “, преориентацията на беларуските търговски потоци към Русия – всичко това е доказателство, че въздействието на Русия в Беларус се усилва “, споделя специалистът.
Руският политолог Александър Морозов е на мнението, че Кремъл към момента може да избра да употребява Беларус като плацдарм:
" Какво пречи на Путин да извърши нахлуване против Украйна от територията на Беларус? Нищо, това към този момент се е случвало. Можем да си представим същата обстановка и във връзка с други страни от района: употребявайки територията на Беларус, Путин може да се опита да изостри връзките с Литва, да вземем за пример. Макар че включването на Беларус в състава на Руската федерация би било аргументирано идеологически, на практика на Кремъл му е задоволително да се опре на концепцията за съюзната страна ".
Юрий Дракохруст акцентира, че в очите на руснаците насилственото завземане на Беларус няма да наподобява добре. „ Ако Киев е майката на съветските градове, Беларус не е по този начин вкоренена у руснаците дори в културен проект – в общоимперски смисъл за тях тя е „ наша “, само че без за това да се поставят особени старания. “
В отчета на Джордж Барос се споделя, че в днешната военно-политическа обстановка анексията на Беларус може да помогне на Кремъл да компенсира издръжката на проточилата се война срещу Украйна, да форсира възобновяване на Русия след нейния край и да помогне за подготовката за бъдещи войни.
Александър Морозов е склонен, че в случай че по време на хибридната политика преди войната Беларус е била по-изгодна за Кремъл, войната е трансформирала обстановката. „ Това поражда огромни опасения, мисля, че и у самия Лукашенко – защото той сполучливо пробутваше на елита и на обществото мисълта, че е единствен поръчител на това, че Беларус няма да бъде анексирана от Русия. Но през днешния ден потребностите на путиновата политика и това по какъв начин Кремъл формулира концепцията за национална сигурност от ден на ден вкарват Беларус в състава на Русия. “
По думите на политолога, в случай че войната против Украйна завърши „ по разграничителната линия “ без следваща демилитаризация на района, по-нататък Путин ще стартира да заплашва страните от НАТО, а Алиансът на собствен ред ще стартира да укрепва източния си фланг. При този сюжет Русия ще има потребност от Беларус като инструмент за военни закани към Европа.
Според Юрий Дракохруст, в отчета на Джордж Барос липсва историческата вероятност, която може да стане позитивен знак. „ Беларуската самостоятелност не се уголемява, само че доста закани, зародили от 1990-те години насам, и сюжетите от 2020 и 2022 година не се извършиха. Докладът съдържа аргумента, че в Русия се разисква преходът на Беларус към съветската рубла, само че за това се говореше още преди идването на Лукашенко на власт преди 25 години. “ Дракохруст акцентира, че това и до ден-днешен не се е случило.
Паралелно в отчета на Института за проучване на войната се загатват убежденията на Путин в подтекста на „ съветския свят “ като претекст за анексията на Беларус. „ Средствата, които Путин употребява за възобновяване на контрола над Беларус и Украйна, са разнообразни, само че се коренят в една и съща идеологическа идея. Путин неведнъж е казвал, че руснаците, беларусите и украинците съставляват една „ триединна нация “, която е била изкуствено и принудително разграничена поради политически пропуски по време и след разпада на Съветския съюз. Путин твърди, че Руската федерация би трябвало да сплоти тази „ съветска нация “.
Юрий Дракохруст счита, че нито беларуският народ, нито елитът, нито Александър Лукашенко желаят да видят Беларус в състава на Русия. Специално позицията на президента се дължи на неговото феодално мислене. „ Не е поради това, че Лукашенко е захласнат от национални усеща, а тъй като възприема Беларус като собствен феод, който е облагородил, настанил е на основните позиции свои хора, ръководи ги и получава от тях приходи. “ Освен това политическият анализатор е на мнението, че беларуският хайлайф не желае да се смесва с съветския.
Александър Морозов показва, че вероятността за освобождение от „ бремето на съюзната страна “ у беларуското общество ще възникне в миг на уязвимост на Кремъл. „ Такъв сюжет е вероятен, тъй като в случай че войната продължи още две-три години, това ще докара до доста безсилие на Русия. Тогава Беларус ще получи опцията за независим политически избор и това ще бъде нов исторически развой. “
Източник: Дойче веле
Политическият наблюдаващ на беларуското „ Радио Свобода “ Юрий Дракохруст счита, че измененията, станали в Беларус след събитията от 2020 година, както и вследствие на войната на Русия против Украйна, свидетелстват за опцията анексията да се трансформира в тяхно разумно продължение. „ Политическото намаляване на Лукашенко, вкарването на Беларус във войната, разполагането на нуклеарно оръжие и взетото решение за изпращане в Беларус на ракети „ Орешник “, преориентацията на беларуските търговски потоци към Русия – всичко това е доказателство, че въздействието на Русия в Беларус се усилва “, споделя специалистът.
Руският политолог Александър Морозов е на мнението, че Кремъл към момента може да избра да употребява Беларус като плацдарм:
" Какво пречи на Путин да извърши нахлуване против Украйна от територията на Беларус? Нищо, това към този момент се е случвало. Можем да си представим същата обстановка и във връзка с други страни от района: употребявайки територията на Беларус, Путин може да се опита да изостри връзките с Литва, да вземем за пример. Макар че включването на Беларус в състава на Руската федерация би било аргументирано идеологически, на практика на Кремъл му е задоволително да се опре на концепцията за съюзната страна ".
Юрий Дракохруст акцентира, че в очите на руснаците насилственото завземане на Беларус няма да наподобява добре. „ Ако Киев е майката на съветските градове, Беларус не е по този начин вкоренена у руснаците дори в културен проект – в общоимперски смисъл за тях тя е „ наша “, само че без за това да се поставят особени старания. “
В отчета на Джордж Барос се споделя, че в днешната военно-политическа обстановка анексията на Беларус може да помогне на Кремъл да компенсира издръжката на проточилата се война срещу Украйна, да форсира възобновяване на Русия след нейния край и да помогне за подготовката за бъдещи войни.
Александър Морозов е склонен, че в случай че по време на хибридната политика преди войната Беларус е била по-изгодна за Кремъл, войната е трансформирала обстановката. „ Това поражда огромни опасения, мисля, че и у самия Лукашенко – защото той сполучливо пробутваше на елита и на обществото мисълта, че е единствен поръчител на това, че Беларус няма да бъде анексирана от Русия. Но през днешния ден потребностите на путиновата политика и това по какъв начин Кремъл формулира концепцията за национална сигурност от ден на ден вкарват Беларус в състава на Русия. “
По думите на политолога, в случай че войната против Украйна завърши „ по разграничителната линия “ без следваща демилитаризация на района, по-нататък Путин ще стартира да заплашва страните от НАТО, а Алиансът на собствен ред ще стартира да укрепва източния си фланг. При този сюжет Русия ще има потребност от Беларус като инструмент за военни закани към Европа.
Според Юрий Дракохруст, в отчета на Джордж Барос липсва историческата вероятност, която може да стане позитивен знак. „ Беларуската самостоятелност не се уголемява, само че доста закани, зародили от 1990-те години насам, и сюжетите от 2020 и 2022 година не се извършиха. Докладът съдържа аргумента, че в Русия се разисква преходът на Беларус към съветската рубла, само че за това се говореше още преди идването на Лукашенко на власт преди 25 години. “ Дракохруст акцентира, че това и до ден-днешен не се е случило.
Паралелно в отчета на Института за проучване на войната се загатват убежденията на Путин в подтекста на „ съветския свят “ като претекст за анексията на Беларус. „ Средствата, които Путин употребява за възобновяване на контрола над Беларус и Украйна, са разнообразни, само че се коренят в една и съща идеологическа идея. Путин неведнъж е казвал, че руснаците, беларусите и украинците съставляват една „ триединна нация “, която е била изкуствено и принудително разграничена поради политически пропуски по време и след разпада на Съветския съюз. Путин твърди, че Руската федерация би трябвало да сплоти тази „ съветска нация “.
Юрий Дракохруст счита, че нито беларуският народ, нито елитът, нито Александър Лукашенко желаят да видят Беларус в състава на Русия. Специално позицията на президента се дължи на неговото феодално мислене. „ Не е поради това, че Лукашенко е захласнат от национални усеща, а тъй като възприема Беларус като собствен феод, който е облагородил, настанил е на основните позиции свои хора, ръководи ги и получава от тях приходи. “ Освен това политическият анализатор е на мнението, че беларуският хайлайф не желае да се смесва с съветския.
Александър Морозов показва, че вероятността за освобождение от „ бремето на съюзната страна “ у беларуското общество ще възникне в миг на уязвимост на Кремъл. „ Такъв сюжет е вероятен, тъй като в случай че войната продължи още две-три години, това ще докара до доста безсилие на Русия. Тогава Беларус ще получи опцията за независим политически избор и това ще бъде нов исторически развой. “
Източник: Дойче веле
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ