Какво се случва с детето, когато престанете да се обичате?
Любовта е поклонение, боготворене, почитание, удивление. Когато се възхищаваш от нещо, реакцията ти е единствено една дума – „ Да “. Това е реакция на одобряване, приемане, утвърждение, знак на благодарност. Затова и при встъпване в брак мъжът и дамата си споделят „ Да “. Казват си „ Да “ един път, когато решат да споделят живота си и повторно, когато решат да свържат гените си и да основат нов живот.
Новото човешко създание се появява, с помощта на това „ да “, което са си споделили двама души, това „ Да “, което ги утвърждава един различен. Чрез това взаимно одобряване, ние идваме на белия свят. Благодарение на обичта, възхищението и признателността, които имат родителите ни един към различен.
Така е първоначално. След което нещата последователно се трансформират. Одобрението се трансформира в критикуване, възхищението в неодобрение, обожанието в неприемане.
Понякога идва раздялата. Казаното първоначално „ Да “ се трансформира в „ Не “. Раздялата идва тогава, когато единият или и двамата не могат да намерят причина да продължат със своето „ Да “.
Какво се случва с едно дете, когато родителите му се разделят; когато, без значение от повода, престанат да си споделят свещеното „ Да “?
Всеки човек е композиция от двама души – от майка си и татко си. За да бъде човек цялостен той има потребност от тези двамата, тези, от които е изработен и посредством, на които съществува.
За да бъде човек цялостен, има потребност и от двете си елементи, двете елементи, които са се слели, с цел да се образува той. Когато едната страна отхвърли другата, вътре в детето се прави същият развой – едната му половина отхвърля другата. Разцеплението сред двамата души, които са го основали, се трансформира в тотално разединение в детето, само че на вътрешно равнище.
Всеки път, когато майката подлага на критика бащата, подлага на критика и тази част от детето, което то е получило от татко си. Всеки път, когато бащата каже неприятна дума против майката я споделя и против тази част от детето си, което то е получило от нея.
По този метод двете елементи на дребното създание стартират да съществуват в несъгласие и растейки – това несъгласие се усилва. Такава персона постоянно ще бъде разкъсвана от вътрешната страна, без да е в положение да откри вътрешна естетика и успокоение. Защото към този момент го няма това „ Да “, което е утвърдило съществуването му. Причината, заради която се е появил на белия свят изчезва.
И без значение дали има фактическа разлъка или възрастните са решили да останат „ дружно поради детето “, престанали ли са да си споделят това „ Да “, този развой у дребното създание не може да бъде спрян или изменен. Защото това „ Да “, въпреки и безмълвно, е най-очевидното нещо в една връзка сред двама души. Не може да бъде имитирано, нито пък неналичието му да бъде скрита. Детето даже и да не го схваща, го усеща, живее и се построява с чувството за безмълвното „ Не “, което се е настанило на мястото на това, което е било преди семейство.
Автор: Ана Каренина
Инфо: http://chetilishte.com
