Любовта е най-нелогичното нещо на света. Тя не признава стратегии,

Любовта е най-нелогичното нещо на света. Тя не признава тактики, а методът, по който ще се развие с времето, в никакъв случай не е обезпечен. Повече ѝ приляга хаоса, само че по какъв начин до един копнеем за него!

Ураганите са страховити, но дружно с това благоговеем пред тяхната мощ. Възсядаме приливната вълна, носим се измежду бурните води на незнайното и не желаеме приключението да свърши.

Защото любовта не познава страха.

Когато очите разпознаят своя човек, сърцето към този момент се трансформира в дом за него. Каквото и да се случи, вратата остава отворена. Където и да се намират двама, те съществуват, свързани с невидимата нишка на чувството, че светът е престанал да бъде самотно място.

Ръцете помнят по този начин, както сетивата резервират загатна за ароматите от детството. Затворим ли очи, в случай че единствено помислим за ягоди, тяхната наслада се разлива в телата ни като амброзия. Представим ли си парче сладкиш, какаото сладостно нагарча върху небцето ни, като че ли преди малко сме отхапали от него. Ръцете в никакъв случай няма да се нуждаят от опрощение за това, че са докосвали и прегръщали – не забравяме, щом са галили с любов.

Ние се трансформираме в това, което любовта прави с нас.

Не желаеме да бъдем спасявани, избавление търсят само страхливците. Ако любовта е пропаст, имаме силата да се изгубим в нея. Потъваме в погледи, чезнем в думи, от време на време се давим в подозрения, само че сърцето постоянно намира точния метод да откри изгубеното пристанище. Ураганите няма да свършат, само че с всяка последваща стихия ние ставаме още по-устойчиви за провокациите на ориста.

Любовта не пита дали сме подготвени. Просто ни хвърля в лапите на живота със пристрастеност, която ни оставя без мирис. Борим се, страдаме, копнеем, губим разум от благополучие, рискуваме в името на възторга да се задължим на повърхността, макар дълбоката пропаст под нас.

Всички имаме право на обич. Хлътнем ли един път, останалото е без значение. Няма връщане обратно. Има повече „ да “, в сравнение с „ може би “, а „ в този момент “ престава да съществува само като дума. Разчитаме ли на сърцето, намерили сме верния съдружник – то освен няма да излъже, само че ще ни накара обилно да раздаваме на другите от личната си полуда по метод, който ще направи живота още по-красив - без значение от бурите.