Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат

Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи дружно известно време, само че в никакъв случай — цялостен живот.

Може да се живее с двама мъже. Един, който обичаш, и различен, на който разрешаваш да те обича.

За да бъдеш обичан, най-добре да бъдеш хубав. Но с цел да бъдеш хубав, нужно е да бъдеш обичан.

Комплиментът покачва продуктивността на дамите двойно.

Бракът – това е краят на ваканцията.

Всички бракове са сполучливи. Трудностите стартират тогава, когато стартира взаимният живот.

Когато започваш да се отегчаваш, да трепериш от скука, тогава би трябвало да бягаш.

Да обичаш някого, значи да обичаш неговото благополучие.

За мен насладата е естественият изблик на щастието, а когато насладата е прикрита, това е тип изискана вежливост.

Странно, моите приятелки се разделят на две категории… Тези, които си разрешават всичко с момчетата и то с всички без изключение, и тези, които не си разрешават нищо. Аз не съм такава. За мен да се отдам на един мъж не е проблем, само че при едно изискване: при типа му на дамата да ѝ се подкосяват краката, тя да се усеща като че ли ще рухне.

Човек би трябвало да знае, че в никакъв случай нищо не притежаваме с изключение на кожата си, костите си и походката си и че имаме право да нямаме нищо.

Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга ” непознато възприятие, смутно и богатство, което ме завладява. То е така изцяло, така себично, че съвсем се срамя от него, а до момента тъгата ми се е коствала почтена. Не съм познавала нея, а единствено скуката, съжаленията, по-рядко угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека и ме отделя от другите.

Глупостта не постоянно прави индивида злобен, само че злобата постоянно прави индивида малоумен.

За ревността няма нищо по-лошо от смеха.

Човек се ражда комарджия, както се ражда рижав, интелигентен или озлобен.

Когато се чувстваш най-зле, тогава постоянно си самичък.

Прощаването значи, че към този момент всичко е завършено.

Много тесногръдо се отнасяме с мъртвите: едвам са умряли и ние ги слагаме в добре затворени черни кутии и след това ги спускаме в земята. Отърваваме се от тях.

Когато нямаш към този момент кого да прегърнеш и когато самотата е като работата ти, от която никой не се интересува, животът става печален.

За мен нравствеността се показва посредством отводи, посредством волята да се пренебрегват някои неща, да вземем за пример измама и безволие, подлост, низост. Това е съвсем въпрос на хармония.

Когато сме пияни, можем да кажем истината и никой да не ни има вяра.

Всяко човешко създание е жертва на някой от тези трима диктатори: алкохола, дрогата, фармацевтиката.

Човек се дрогира, тъй като животът е досаден, хората са досадни, няма към този момент толкоз велики хрумвания, след които да вървиш, липсва напредък. Сякаш слагаш бариера сред себе си и живота. Единственото уместно нещо, в случай че искаш да се измъкнеш интелигентно от живота, е опиумът.

Когато се усещам зле или обезверена, ми се случва да пия. Хвърлям се към всичко, което ме прави екстравагантна, към всичко, което ме тласка към другите. Уискито ви тласка към другите, а опиумът ви кара да се свиете в себе си.

Сякаш животът е единствено един дълъг хлъзгав път, по който с цялостна скорост се плъзваме към черен и чужд тунел и където обезверено се опитваме да забием спирачки, наречени уиски, либриум или хероин, които една след друга се чупят.

Между един радостен алкохолик в някоя механа, пълен, залитащ и неприветлив, и слабичкия юноша, самичък в стаята си, с треперещи ръце и спринцовка, забита в изпъкналата вена, се простира един свят, свят, в който,,другите “ не съществуват: алкохоликът се налива намерено, а наркоманът го прави скрито.

Това, което постоянно ме е привличало, е да изпепелявам живота си, да пия, да се забавлявам, с цел да не мисля за нищо.

Да пишеш не е по-амбициозна митомания от която и да е друга, защото лъжата, хубавата неистина изисква гений.

Да напишеш разказ е като да изречеш лъжа… А аз обичам да неистина. Винаги съм лъгала.

Ах, в никакъв случай няма да се откажа от чара на живота, тъй като го обичам. Красотата на дните, вълнението на нощите, главозамайването от алкохола и това от удоволствието, цигулките на нежността, възбудата от работата, здравето, това необикновено благополучие да бъдеш жив, с цялото време пред себе си, целият този дълъг ден пред мен, преди сънят да ни скове още веднъж в смъртна поза.

Аз съм тежък случай, който не се предава елементарно.

Франсоаз Коарез написа първия си разказ „ Добър ден, горест “ за шест седмици като студентка в Сорбоната и го разгласява през 1954 година под псевдонима Франсоаз Саган . Псевдонима си „ Саган “ взема от героинята на Марсел Пруст от романа „ В търсене на изгубеното време “.

Приветствана като „ очарователно малко страшилище “ от Франсоа Мориак на първа страница на „ Le Figaro “, Саган е известна с творби си със мощни сантиментални тематики, засягащи заможни и депресирани буржоазните герои. Нейните герои стават като икона за обезверените младежи, в някои връзки, сходно на героите на Селинджър . Тя поддържа строгия жанр на френския психически разказ, даже във времето, когато романите в жанр ар нуво са на мода. За диалозите на нейните герои се смята, че съдържат екзистенциални полутонове и потиснатост.

През 1985 година е удостоена от Принца на Монако с премия за изцяло творчество.

Освен романи, пиеси, и автобиография, тя написа текстове на песни и сюжети за филми. Много от творбите на авторката са екранизирани за киното и малкия екран. През 1979 година Саган ръководи 32-ия кино фестивал в Кан.

Инфо: http://chetilishte.com