Любовта — платонична или романтична — не може да съществува

Любовта — платонична или сантиментална — не може да съществува без наличието на другия. Тялото ни копнее за досег, за непосредственост, за човешко взаимоотношение, написа.

„ Любовта е биологична нужда, която е толкоз жизненоважна за благосъстоянието на индивида, колкото прясната вода, храната и упражненията “, споделя Стефани Касиопо, невролог от Орегонския университет и създател на книгата Wired for Love: A Neuroscientist’s Journey Through Romance, Loss, and the Essence of Human Connection.

Повечето от преимуществата, свързани с любовта, произлизат от мозъка, който е еволюционно програмиран да създава и освобождава хормони, когато изпитваме привличане, любов и обвързаност.

Разбирането по какъв начин тези сигнали се одобряват и предават от мозъка, както и какво се случва, когато те са в дефицит, може да бъде потребно за ориентирането в световете на другарството, любовта, разрушеното сърце и загубата.

Ролята на хормоните

Умът и тялото употребяват голяма мрежа от невротрансмитери и молекулярни химически посланици, с цел да координират разнообразни функционалности и да въздействат на нашите страсти. Тези химически пратеници, наречени хормони, са част от ендокринната система на тялото. Ендокринните жлези са свързани между тях посредством значими структури в мозъка, които включват хипоталамуса, хипокампа, амигдалата, таламуса, базалните ганглии и цингуларния гирус.

Заедно тези структури съставляват лимбичната система – една от най-старите елементи на мозъка в еволюционно отношение. Това е мястото, където се съхраняват спомените и се обработват миризмите – и е главната област в мозъка, участваща в привличането и обичта.

„ Тя разрешава на разнообразни хормони да засилят желанието ни да се изявим след елементарен взор, да понижат страховете ни от това, че сме уязвими, когато за първи път срещнем нов сътрудник... и с времето да се почувстваме като че ли сме сродни души с някого “, споделя Синтия Кубу, невропсихолог в Центъра за неврологично възобновяване в Кливландската клиника в Охайо.

Седемте хормона на любовта

Когато става въпрос за страстите, които свързваме с любовта, седем хормона играят изключително значима роля. Ето кои са тези химикали:

Окситоцинът се назовава „ хормон на любовта “, тъй като оказва помощ за образуването на обществени връзки, покачва доверието и задълбочава възприятието на привличане. Освобождава се, когато двама души вземат участие в диалог, допират се, забавляват се дружно или вземат участие в други форми на свястно взаимоотношение.

„ Окситоцинът ускорява нашите усеща на обвързване, обвързаност и отдаденост към някого “, споделя Тереза Ларкин, доцент по медицински науки във Висшето учебно заведение по медицина към Университета на Уолонгонг в Австралия.

Доказано е, че от време на време окситоцинът въздейства отрицателно върху спомените за обичани хора, което демонстрира, че този хормон има и тъмна страна.

Вазопресинът провокира възприятието на неспокойствие, обвързвано с любовта към различен човек. Стимулира се от някои от същите държания, които освобождават окситоцин, само че изследванията демонстрират, че се задейства и при съществуване на опасност, което ни кара да се усещаме по-защитно настроени към тези, на които държим. Изследванията демонстрират, че този химикал може също да е виновен за възприятието на владеене или ревнивост – страсти, които могат да бъдат смекчени от освобождението на окситоцин.

Допаминът е измежду най-изследваните хормони, които подтикват възприятието за наслаждение. Активира се от неща, които ви карат да се чувствате добре – храна, извършения или дрога. При двойките приливът на допамин постоянно съпровожда целуването или правенето на секс.

„ Когато допаминът се освобождава, той задейства пътищата за заплащане, които провокират чувството за възвишеност и усилват нашето предпочитание и мотивация да бъдем с този, който е от любовен интерес за нас “, споделя Ларкин. Тази реакция е задоволително мощна, с цел да бъде оприличена на еуфорията от използването на мощен опиат като кокаина.

4 и 5. Тестостеронът и естрогенът, известни също като половите хормони, играят значима роля за предизвикателство на предпочитание за възпроизводство и са виновни за главното човешко предпочитание за секс, споделя Ларкин. Тя отбелязва, че тези хормони най-често се свързват с увлечението или похотта. С други думи, те стимулират индивида да прави секс, до момента в който допаминът възнаграждава действието.

Норадреналинът провокира физиологични реакции при среща с нов човек или влюбване. Те могат да включват учестено сърцетуптене, нараснала сила или изпотяване на дланите. Този хормон е обвързван и със съхранението на паметта, заради което доста двойки могат да си спомнят първите дни на запознанството си толкоз ясно.

Серотонинът е един от дребното химикали, за които е потвърдено, че понижават по време на някои стадии на привличане. Тези по-ниски равнища са сходни на тези при хора с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Сандра Лангеслаг, поведенчески невролог в Университета на Мисури в Сейнт Луис, разгласила проучване по тематиката, споделя, че то демонстрира по какъв начин „ влюбените хора и пациентите с ОКР си наподобяват в това, че и двете групи имат мании “.

Различните действия могат да причинят освобождението на който и да е от тези химикали, само че хормоните не постоянно се задействат поотделно и доста неща могат да провокират производството на повече от един химикал по едно и също време. Допаминът и серотонинът, да вземем за пример, способстват за натрапчивите мисли.

„ Любовта е извънредно комплициран мултисензорен феномен, който включва всички наши сетива и визира мозъка по доста дълбоки и мистериозни способи “, споделя Джаки Олдс, доцент по клинична психиатрия в Харвардското здравно учебно заведение.

Лангеслаг и други учени са изследвали дали равнищата на серотонин въздействат на способността ни да се влюбваме или не, само че към този момент няма задоволително доказателства в поддръжка на това. Все отново тя е разкрила, че хората могат съзнателно да усилят или понижат възприятията си на обич към различен, като насочат вниманието си към избрани черти на личността на колегата си – да вземем за пример положителни качества, които ги карат да се усещат обичани, или отрицателни, които пораждат неспокойствие. Това е увещание, че въпреки хормоните да са мощни, мислите и вероятността ни също имат значение.

Какво се случва, когато няма обич

Също толкоз значимо, колкото и разбирането на резултата от любовта, е и осъзнаването на това, което се случва, когато любовта изчезне – да вземем за пример при разлъка, бракоразвод или гибел на обичан човек. Тези събития също провокират хормонални реакции, само че постоянно в противоположната посока.

Когато някой се сблъска със загуба на сътрудник, равнищата на окситоцин и допамин спадат, до момента в който равнищата на кортизол – хормонът на напрежението – се покачват. Високите равнища на кортизол могат да доведат до тревога, бодърствуване и отслабена имунна система.

„ Хората в действителност изпитват физическа болежка от разрушено сърце “, споделя Касиопо. „ Мозъкът задейства същите невронни пътища, които се задействат при физическа болежка, когато сме прочувствено засегнати. “

Проучванията демонстрират, че поддръжката от другари и близки, както и физическите действия като извършения, медитация и задоволително сън, могат да оказват помощ за възобновяване на химичния баланс в мозъка. В някои случаи лечението също играе значима роля за справяне със загубата.

Любовта в другите ѝ форми

Важно е да се означи, че любовта не е лимитирана единствено до сантименталните връзки. Родителската любов, другарството, любовта към домакински любим или даже към занимание могат да задействат сходни хормонални процеси. Това значи, че не е наложително човек да има сътрудник, с цел да се радва на изгодите от любовта.

„ Всички връзки, които ни карат да се усещаме свързани, значими и разбрани, имат силата да подобрят нашето психологично и физическо здраве “, споделя Кубу.