Любов е, когато една душа обитава две тела. ~ Аристотел

„ Любов е, когато една душа населява две тела. " ~ Аристотел

1. Ерос ~ половата пристрастеност
Любов, кръстена на името на гръцкия господ на плодородието, половата пристрастеност и предпочитание. Гърците обаче, не били единомислещи, че това са единствено позитивни преживявания. Ерос бил умишлен за рискова, огнена и ирационална форма на обич, която означавала загуба на надзор, а това било плашещо.

2. Филиа ~ дълбокото другарство
Филиа или другарството, гърците ценели доста повече, в сравнение с сексуалността на Ерос. Дълбоката дружба, другарството на братята и воините по бойните полета, лоялността към приятелите, саможертвата. Друга такава всеотдайна обич била „ сторге " – любовта сред родителите и техните деца.

3. Лудус ~ игривата обич
Забавата в живота, играта сред млади любовници, детските пакости – това била Лудус. Танцът като сексапил, предизвикателното другарство, игривостта и спонтанността в връзките – когато лекомислието е повече почтено, в сравнение с рисково.

4. Агапе ~ безкористната обич
Тя е безкористна, всеотдайна, милосърдна. Агапе е човещината, любовта към хората и света без условности – любовта, като подарък. В превод на латински е „ каритас ", от където произлиза и британската дума за щедрост – „ charity ". Най-страдащата в днешно време обич, която е нужно да съхраним.

5. Прагма ~ дългогодишната обич
Зрялата обич – дълбокото съгласие в връзките сред дългогодишните сътрудници. Прагма е учредена на приемливост и самообладание, на компромисите и осъзнатата обич. Тя е усилието да даваш обич, вместо да очакваш да получиш.

6. Филавтия ~ любовта към себе си
Тя може да бъде здравословна и нездрава. Лошата й страна – нарцисизъм, вторачване в личния център, блян към персонално облагодетелстване непременно. И положителната – почитание и обич към себе си, които можеш да споделяш и отдаваш на останалите хора.

Илюстрации ~ The Pearls of Aphrodite; Ulysses and the Sirens, 1909; Herbert James Draper - Day and the Dawnstar (1906)