Кажете на всички, че руснаците са смъртоносци
Любов Буряк
Преди три години една дама ме блокира във Facebook. Смяташе, че " нещата не са толкоз еднопосочни ". Хвърли ми ядосан коментар, че Русия не желе никому злото, че сме един народ с обща история, че съветската просвета съставлява неделима част от международното културно завещание. Допълни нещо и за благородството на съветския боец.
Днес ми изпрати писмо от Познан:
„ Къщата ни оцеля, единствено стъклата на верандата бяха изпотрошени.
Щом нахлуха в селото, се пръснаха по дворовете. Стреляха по прозорците. Стъклата дрънчаха като умиращи камбани.
С мама се бяхме скрили в мазето. Ох, популярност Богу, че успяхме да евакуираме щерка ми и внучката! Щом се втурнаха в нашата къща, почнах да викам, че сме руснаци, че сме ги очаквали, че сме православни християни към Московската патриаршия, а мама дори пее в църковния хор и отчето персонално я познава.
Първо гръмнаха мама
Вдигнаха капака към мазето, пъхнаха дуло през процепа и я убиха.
Когато потеглих да излизам от мазето, ме издърпаха за косите.
Искаха ястие, пиянство и секс...
Ужасът продължи пет дни.
Исках единствено да умра, само че и това не можех, тъй като бях вързана. С мен бяха две съседки и някакво момиче от Беларус. Бяха го отвлекли в друго село и го влачеха със себе си. Преди да го видят, момичето несъмнено е било красиво. Сега беше кървяща рана. На тях не им пукаше за нищо. Не, не бяха буряти. Завърших медицина и различавам лицата на хората от Московска област. А и те се хвалеха, че са кореняци-московчани. Майор, двама лейтенанти и трима бойци.
Момичето молеше някой да прекъсне тъгите му. Молеше без думи, единствено с очи, тъй като не можеше да употребява строшените си челюсти. Умря тихо през нощта. Аз не можах дори да умра.
По едно време Смъртта застана над мен. Нещо си говорихме. Каза, че не била пристигнала за мен...
Те взеха решение, че не съм никаква рускиня, а шибана бандеровка. Видяха фотографията на щерка ми и на внучката. Започнаха да ме разпитват къде е шурей ми, тук ли са дъщерята и внучката. Не им споделих, че шурей ми е в украинската войска. Една от съседките издаде, че шурей ми е в украинските войски и даде обещание да им покаже къщите на по-заможните хора и на тези, чийто синове и татковци водят война против тях. Показа им ги и я гръмнаха.
Дадох им картата си от Приват банка. Обадиха се на някого в Киев, който изтегли всичките ми пари. После разграбиха къщата ми, а каквото не можаха да отнесат простреляха с автоматите си.
Убиха още една съседка. Нас ни заляха с изпражнения и ни оставиха.
Изнасилени и вързани
Оцелях. Но не съм жива. Всичко в мен е мъртво. Чувствам се мръсна и мъртва. У мен умря индивидът, който вярваше в Доброто. Мъртво е всичко, за което Ви писах по-рано.
Извинявайте! Това не са хора, това е воня.
Нищо не разбирам. Уж съм християнка и се запитвам „ Защо?! “
Къде беше Господ, комуто толкоз имах вяра? Няма ли Го в Московската партиаршия?
Защо стана по този начин?! Кому бе нужно?!
Всяка нощ сънувам, че ходя по улицата и си пробивам път измежду трупове. Ето мъртвите съседи, по-натам виждам кръстника, след това – дъщерята на пощаджийката...
Не мога да чувам съветски език. Повръща ми се. Баща ми е роден в Твер, а майка ми е от Тоболск. През 60-те години идват в Украйна като учители по съветски. Мама преподаваше съветски език, а я простреля съветски офицер. Същият, който снима с телефона си мебели и скъпи движимости в дома ми, изпрати фотосите на жена си и тя си избра какво да окраде. Напъха облеклата, бельото, козметиката и пижамата ми в обичания ми куфар. Задигна облеклата на щерка ми и куклите на внучката. После докопа маминия брачен пръстен, обеците и други бижута.
Приключвам. Извинявайте!
Русия е Зло. Нечовеци. Дегенерати. Изроди
Извинявайте!
Разкажете на другите, че при тях всичко е неистина, машинация, фалшификат: църквата, политиката, езикът, културата. Няма съветска просвета. Права бяхте, че са пристигнали да ни избиват.
Зет ми е умрял при Харков. Майка му е родом от Жуковски, татко му е от Крим, а дядо му и баба му са от Урал. И той бе погубен от руснаци.
Кажете на всички, че това са смъртоносци.
Текстът е оповестен на профила на Natalia Novozhilova
Превод: Faktor.bg
Преди три години една дама ме блокира във Facebook. Смяташе, че " нещата не са толкоз еднопосочни ". Хвърли ми ядосан коментар, че Русия не желе никому злото, че сме един народ с обща история, че съветската просвета съставлява неделима част от международното културно завещание. Допълни нещо и за благородството на съветския боец.
Днес ми изпрати писмо от Познан:
„ Къщата ни оцеля, единствено стъклата на верандата бяха изпотрошени.
Щом нахлуха в селото, се пръснаха по дворовете. Стреляха по прозорците. Стъклата дрънчаха като умиращи камбани.
С мама се бяхме скрили в мазето. Ох, популярност Богу, че успяхме да евакуираме щерка ми и внучката! Щом се втурнаха в нашата къща, почнах да викам, че сме руснаци, че сме ги очаквали, че сме православни християни към Московската патриаршия, а мама дори пее в църковния хор и отчето персонално я познава.
Първо гръмнаха мама
Вдигнаха капака към мазето, пъхнаха дуло през процепа и я убиха.
Когато потеглих да излизам от мазето, ме издърпаха за косите.
Искаха ястие, пиянство и секс...
Ужасът продължи пет дни.
Исках единствено да умра, само че и това не можех, тъй като бях вързана. С мен бяха две съседки и някакво момиче от Беларус. Бяха го отвлекли в друго село и го влачеха със себе си. Преди да го видят, момичето несъмнено е било красиво. Сега беше кървяща рана. На тях не им пукаше за нищо. Не, не бяха буряти. Завърших медицина и различавам лицата на хората от Московска област. А и те се хвалеха, че са кореняци-московчани. Майор, двама лейтенанти и трима бойци.
Момичето молеше някой да прекъсне тъгите му. Молеше без думи, единствено с очи, тъй като не можеше да употребява строшените си челюсти. Умря тихо през нощта. Аз не можах дори да умра.
По едно време Смъртта застана над мен. Нещо си говорихме. Каза, че не била пристигнала за мен...
Те взеха решение, че не съм никаква рускиня, а шибана бандеровка. Видяха фотографията на щерка ми и на внучката. Започнаха да ме разпитват къде е шурей ми, тук ли са дъщерята и внучката. Не им споделих, че шурей ми е в украинската войска. Една от съседките издаде, че шурей ми е в украинските войски и даде обещание да им покаже къщите на по-заможните хора и на тези, чийто синове и татковци водят война против тях. Показа им ги и я гръмнаха.
Дадох им картата си от Приват банка. Обадиха се на някого в Киев, който изтегли всичките ми пари. После разграбиха къщата ми, а каквото не можаха да отнесат простреляха с автоматите си.
Убиха още една съседка. Нас ни заляха с изпражнения и ни оставиха.
Изнасилени и вързани
Оцелях. Но не съм жива. Всичко в мен е мъртво. Чувствам се мръсна и мъртва. У мен умря индивидът, който вярваше в Доброто. Мъртво е всичко, за което Ви писах по-рано.
Извинявайте! Това не са хора, това е воня.
Нищо не разбирам. Уж съм християнка и се запитвам „ Защо?! “
Къде беше Господ, комуто толкоз имах вяра? Няма ли Го в Московската партиаршия?
Защо стана по този начин?! Кому бе нужно?!
Всяка нощ сънувам, че ходя по улицата и си пробивам път измежду трупове. Ето мъртвите съседи, по-натам виждам кръстника, след това – дъщерята на пощаджийката...
Не мога да чувам съветски език. Повръща ми се. Баща ми е роден в Твер, а майка ми е от Тоболск. През 60-те години идват в Украйна като учители по съветски. Мама преподаваше съветски език, а я простреля съветски офицер. Същият, който снима с телефона си мебели и скъпи движимости в дома ми, изпрати фотосите на жена си и тя си избра какво да окраде. Напъха облеклата, бельото, козметиката и пижамата ми в обичания ми куфар. Задигна облеклата на щерка ми и куклите на внучката. После докопа маминия брачен пръстен, обеците и други бижута.
Приключвам. Извинявайте!
Русия е Зло. Нечовеци. Дегенерати. Изроди
Извинявайте!
Разкажете на другите, че при тях всичко е неистина, машинация, фалшификат: църквата, политиката, езикът, културата. Няма съветска просвета. Права бяхте, че са пристигнали да ни избиват.
Зет ми е умрял при Харков. Майка му е родом от Жуковски, татко му е от Крим, а дядо му и баба му са от Урал. И той бе погубен от руснаци.
Кажете на всички, че това са смъртоносци.
Текстът е оповестен на профила на Natalia Novozhilova
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ