Книгите, които всички казват, че са прочели
Любопитно Книгите, които всички споделят, че са прочели (но не до края) Колкото и да се опитваме, в никакъв случай не стигаме до финала 
9 август 2019, 06:49 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Книгите, които всички споделят, че са прочели (но не до края)
Как да отхвърляме, само че без да изричаме непосредствено " Не "
Защо Крис Хемсуърт го е боязън дали ще си откри нова работа?
Мила Йовович чака бебе №3 (СНИМКА)
Вики от " Мастило " роди (СНИМКА)
Той е строителен служащ и копие на Брад Пит (СНИМКИ)
Света Елена – островът на заточението на Наполеон
Най-добрият ден за запазване на полети
ъществува един неофициален лист с книги, които съвсем всеки твърди, че е прочел.
Това са класики, непреходни във времето, останали все толкоз известни десетки, от време на време и стотици години след написването си.
Да, литературната стойност на тези произведения е неповторима, само че това значи ли, че те биха били прелестно четиво за всеки?
Не тъкмо.
И въпреки всичко, това са именити книги, за които би трябвало да кажем, че сме прочели. В противоположен случай ще ни се смеят, нали?
Разбира се, че не. И все пак го вършим. Не забравяйте да си припомняте, че не сте единствените, които не са съумели да довършат „ Война и мир” или „ Клетниците”.
Ако въпреки всичко обичате да довършвате нещата до дъно, пробвайте още веднъж. Може би не е бил точният миг. Представяме ви някои от тези шедьоври, които не всеки път съумяваме да прочетем до дъно.
View this post on Instagram A post shared by The Little Pilot (@the_littlepilot) on Jul 31, 2019 at 8:15am PDT
„ Илиада” – Омир
„ Илиада” е едно велико произведение, едно от най-древните в европейската литература.
Съдържателно, описателно, епично.
Омировата „ Илиада” е творба, за чието осъзнаване от време на време не е задоволителен и един цялостен живот.
Нейното проучване в учебно заведение е прекомерно незадълбочено и кратко, а и структурата и езикът на истинската творба са прекомерно неразбираеми за нашата съвременна форма на връзка.
Дори и да не ви стигне един живот, с цел да прочетете „ Илиада”, не се тревожете. Много хора не са съумели.
View this post on Instagram A post shared by ˈpeɪ·pərˌbæks ænd ˌpær·əˈnɔɪ·ə (@paperbacksandparanoia) on Aug 1, 2019 at 12:09pm PDT
„ Престъпление и наказание” – Фьодор Достоевски
„ Престъпление и наказание” е един от именитите романи на съветската, само че и на международната класика.
Едва ли има някой задоволително самоуверен книжовен критик, който да оспори литературната стойност на „ Престъпление и наказание”.
Шедьовърът на Достоевски провокира човешкото схващане посредством една богата палитра от случки, напълно построени персонажи и въздействащи разговори.
Недостатъкът на „ Престъпление и наказание”, в случай че въобще можем да го определим като минус, е че той се оказва понятен за относително дребен % публика.
Дали това му е попречило да се трансформира в един от най-световноизвестните романи? Не. Шедьоврите не е нужно да бъдат разбирани.
View this post on Instagram A post shared by Libros recomendados (@recomendamoslibros) on Aug 7, 2019 at 7:42am PDT
„ Дон Кихот де ла Манча” – Мигел де Сервантес
В „ Дон Кихот” или се влюбваш, или окончателно го намразваш. Оказва се, че няма трети вид.
Трудно е да се дефинира на какво се дължи фактът, че доста хора намират творбата на Мигел де Сервантес за „ досадна”, „ тежка за четене” и „ безинтересна”.
Със сигурност факторите са доста. А на човек, който не познава испанската просвета, философия за живота и възприятие за комизъм, сигурно ще му е мъчно да вникне в смисъла на „ Дон Кихот”.
„ Дон Кихот” е драматичен разказ, затулен зад маската на привидни комични обстановки и нелепи герои. Именно в това се крие геният на Сервантес.
Начинът, по който той съумява да прикрие тежкото душевно положение на един обладан от лудостта воин, поставяйки го в обстановки, предизвикващи смях.
Но единствено в началото. Прочетете ли романа два, три, четири пъти, сигурно смехът ще бъде преместен последователно от сълзи.
View this post on Instagram
Finished! #warandpeace #bookstagram #books #russianliterature
A post shared by Andrew Wille (@mrandrewwille) on Aug 7, 2019 at 10:01am PDT
„ Война и мир” – Лев Толстой
Руските типичен романи са едни от най-ценените в международен мащаб, само че в това време и най-трудно разбираеми.
„ Война и мир” не прави изключение.
Първата спънка, която се изправя на пътя на смелчаците, захванали се да четат този шедьовър, несъмнено е размерът на книгата.
Дори и да не стигнете до края на „ Война и мир”, не се отчайвайте. Много не са съумели. Все отново, в случай че не ви се получи, постоянно можете да изгледате филмовата екранизация от 1956г. с присъединяване на Одри Хепбърн.
View this post on Instagram A post shared by ✨ Mary ✨ (@ahatforeveryread) on Jul 25, 2019 at 5:26am PDT
„ Граф Монте Кристо” – Александър Дюма-баща
Често дефинират „ Тримата мускетари” като най-хубавия разказ на Александър Дюма-баща.
Лично за мен обаче „ Граф Монте Кристо” е еднообразно талантлив, в случай че не и по-добър.
„ Граф Монте Кристо” е една от тези книги, които те раздрусват и са способни да трансформират разбиранията ти за живота.
Роман за измените и другарствата, лицемерието в човешките връзки, любовта и омразата, персоналните и общочовешките премеждия.
„ Граф Монте Кристо” визира доста изконно значими тематики, които вълнуват човечеството от началото на неговото битие.
Именно това обаче го прави сложен за четене, изключително за хора със слаби сърца.
9 август 2019, 06:49 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Книгите, които всички споделят, че са прочели (но не до края)
Как да отхвърляме, само че без да изричаме непосредствено " Не "
Защо Крис Хемсуърт го е боязън дали ще си откри нова работа?
Мила Йовович чака бебе №3 (СНИМКА)
Вики от " Мастило " роди (СНИМКА)
Той е строителен служащ и копие на Брад Пит (СНИМКИ)
Света Елена – островът на заточението на Наполеон
Най-добрият ден за запазване на полети
ъществува един неофициален лист с книги, които съвсем всеки твърди, че е прочел.
Това са класики, непреходни във времето, останали все толкоз известни десетки, от време на време и стотици години след написването си.
Да, литературната стойност на тези произведения е неповторима, само че това значи ли, че те биха били прелестно четиво за всеки?
Не тъкмо.
И въпреки всичко, това са именити книги, за които би трябвало да кажем, че сме прочели. В противоположен случай ще ни се смеят, нали?
Разбира се, че не. И все пак го вършим. Не забравяйте да си припомняте, че не сте единствените, които не са съумели да довършат „ Война и мир” или „ Клетниците”.
Ако въпреки всичко обичате да довършвате нещата до дъно, пробвайте още веднъж. Може би не е бил точният миг. Представяме ви някои от тези шедьоври, които не всеки път съумяваме да прочетем до дъно.
View this post on Instagram A post shared by The Little Pilot (@the_littlepilot) on Jul 31, 2019 at 8:15am PDT
„ Илиада” – Омир
„ Илиада” е едно велико произведение, едно от най-древните в европейската литература.
Съдържателно, описателно, епично.
Омировата „ Илиада” е творба, за чието осъзнаване от време на време не е задоволителен и един цялостен живот.
Нейното проучване в учебно заведение е прекомерно незадълбочено и кратко, а и структурата и езикът на истинската творба са прекомерно неразбираеми за нашата съвременна форма на връзка.
Дори и да не ви стигне един живот, с цел да прочетете „ Илиада”, не се тревожете. Много хора не са съумели.
View this post on Instagram A post shared by ˈpeɪ·pərˌbæks ænd ˌpær·əˈnɔɪ·ə (@paperbacksandparanoia) on Aug 1, 2019 at 12:09pm PDT
„ Престъпление и наказание” – Фьодор Достоевски
„ Престъпление и наказание” е един от именитите романи на съветската, само че и на международната класика.
Едва ли има някой задоволително самоуверен книжовен критик, който да оспори литературната стойност на „ Престъпление и наказание”.
Шедьовърът на Достоевски провокира човешкото схващане посредством една богата палитра от случки, напълно построени персонажи и въздействащи разговори.
Недостатъкът на „ Престъпление и наказание”, в случай че въобще можем да го определим като минус, е че той се оказва понятен за относително дребен % публика.
Дали това му е попречило да се трансформира в един от най-световноизвестните романи? Не. Шедьоврите не е нужно да бъдат разбирани.
View this post on Instagram A post shared by Libros recomendados (@recomendamoslibros) on Aug 7, 2019 at 7:42am PDT
„ Дон Кихот де ла Манча” – Мигел де Сервантес
В „ Дон Кихот” или се влюбваш, или окончателно го намразваш. Оказва се, че няма трети вид.
Трудно е да се дефинира на какво се дължи фактът, че доста хора намират творбата на Мигел де Сервантес за „ досадна”, „ тежка за четене” и „ безинтересна”.
Със сигурност факторите са доста. А на човек, който не познава испанската просвета, философия за живота и възприятие за комизъм, сигурно ще му е мъчно да вникне в смисъла на „ Дон Кихот”.
„ Дон Кихот” е драматичен разказ, затулен зад маската на привидни комични обстановки и нелепи герои. Именно в това се крие геният на Сервантес.
Начинът, по който той съумява да прикрие тежкото душевно положение на един обладан от лудостта воин, поставяйки го в обстановки, предизвикващи смях.
Но единствено в началото. Прочетете ли романа два, три, четири пъти, сигурно смехът ще бъде преместен последователно от сълзи.
View this post on Instagram
Finished! #warandpeace #bookstagram #books #russianliterature
A post shared by Andrew Wille (@mrandrewwille) on Aug 7, 2019 at 10:01am PDT
„ Война и мир” – Лев Толстой
Руските типичен романи са едни от най-ценените в международен мащаб, само че в това време и най-трудно разбираеми.
„ Война и мир” не прави изключение.
Първата спънка, която се изправя на пътя на смелчаците, захванали се да четат този шедьовър, несъмнено е размерът на книгата.
Дори и да не стигнете до края на „ Война и мир”, не се отчайвайте. Много не са съумели. Все отново, в случай че не ви се получи, постоянно можете да изгледате филмовата екранизация от 1956г. с присъединяване на Одри Хепбърн.
View this post on Instagram A post shared by ✨ Mary ✨ (@ahatforeveryread) on Jul 25, 2019 at 5:26am PDT
„ Граф Монте Кристо” – Александър Дюма-баща
Често дефинират „ Тримата мускетари” като най-хубавия разказ на Александър Дюма-баща.
Лично за мен обаче „ Граф Монте Кристо” е еднообразно талантлив, в случай че не и по-добър.
„ Граф Монте Кристо” е една от тези книги, които те раздрусват и са способни да трансформират разбиранията ти за живота.
Роман за измените и другарствата, лицемерието в човешките връзки, любовта и омразата, персоналните и общочовешките премеждия.
„ Граф Монте Кристо” визира доста изконно значими тематики, които вълнуват човечеството от началото на неговото битие.
Именно това обаче го прави сложен за четене, изключително за хора със слаби сърца.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ