Любомир Кючуков е дипломат. Бил е заместник-министър на външните работи.

Любомир Кючуков е посланик. Бил е заместник-министър на външните работи. Директор е на Института за стопанска система и интернационалните връзки.

- Господин Кючуков, с гърмежа на Кримския мост мина ли войната точката, от която няма връщане обратно? Назад към помирение, към мир, към договаряния?

- Това беше следващата стъпка в спиралата на ескалация на борбата. Където всяко деяние на едната страна води до ответна реакция от другата. Ключовият въпрос тук е по кое време и по какъв начин свършва всичко това – тъй като продължаването по този коловоз води към риска от световна злополука. И с всеки минал ден пътят към договаряния става все по-труден. Като за момента липсва политическа воля и от Украйна, и от Русия за ангажиране с разговор и договаряния. Дори и за помирение, което се преглежда и от двете страни като стадий от войната, а не като крачка към мира: като всяка подозира съперника си (може би основателно), че би употребявал възможното преустановяване на огъня като пауза за прегрупиране преди нова атака.

- България бе забъркана като страната, откъдето е тръгнал камионът с гърмежа. Кремъл приказва за тероризъм, формирано е и наказателно дело по същата точка в Наказателен кодекс. Реална ли е заплахата Русия да ни разгласи за терористична страна и какво би последвало от сходен акт?

- Разследване на тези обвинявания е належащо и е положителна появилата се информация, че ДАНС към този момент работи по въпроса. Политическите заявления на партийни водачи тук не правят работа. Това би трябвало да се направи, не тъй като Русия е сложила въпроса, а тъй като българските управляващи дължат отговор на българските жители – най-малко в няколко направления.

Първо, по отношение на маршрута и товара на камиона и фактически ли те са свързани с България. Второ, дали става дума за терористичен акт или военна интервенция. Защото във втория случай това слага прекомерно неуместни въпроси: има ли интервенция на непознати специфични служби на българска територия и пропуснали ли са българските служби тази интензивност?

- Какво ще е този път отражението на „ българската диря “ в България? А в Русия?

- Самите обвинявания от съветска страна към този момент са задоволителни като факт за трупане на спомагателен негативизъм в двустранните връзки. Ако българските управляващи не дадат справедлива и точна информация от резултатите от следствието, то това ще докара до в допълнение разделяне вътре в българското общество по линията „ русофили-русофоби ” – като тогава и от двете страни няма да се борави с обстоятелства, а с презумпции. Що се отнася до Русия – то там България от дълго време е подредена измежду вражеските страни.

- Русия отговори с масирани удари на гърмежа на Кримския мост. Европейски Съюз ще отговори още веднъж с оръжие и наказания, оръжие и наказания, оръжие и наказания? Има ли Европа различен потребен ход?

- Засега нашият отговор, на НАТО и Европейски Съюз, следва праволинейно две линии: повече наказания и повече оръжие. Но на процедура това значи и повече война, и повече жертви. След Украйна и Русия Европа е най-пострадала от войната. Полезният ход е ориентиране на напъните към преустановяване на войната, а не към аргументиране на нуждата от нейното продължение. С други думи: съдействане, бих споделил – напън, за преустановяване на военните дейности и прекачване на спора от военното в политическото поле. Разбира се, би било заблуда да се чака бързо решение на противоречивите въпроси, като териториалните проблеми евентуално ще тровят интернационалните връзки в продължение на десетилетия. Но даже една година договаряния е по-добра от един ден война.

- Жозеп Борел сподели нещо, което звучи забавно, само че в него се долавя и скептицизъм, и горест. То е следното: „ Изчезна светът, в който Съединени американски щати обезпечават нашата сигурност, а Русия нашия прогрес. “ Готови ли са европейските жители да одобряват следствията от този поврат?

- Ние вървим безусловно към самобитно „ разкачване ” сред Русия и Европа – политическо, икономическо, комерсиално, даже културно и спортно. И започваме да гледаме един на различен като на врагове – на равнище елементарни жители. И това не вещае нищо друго с изключение на борба. Надеждата е, че въпреки всичко жителите в Европа (изправени пред последствията от енергийната рецесия и обществените проблеми) и в Русия (рискуващи да бъдат персонално въвлечени във военните действия) ще окажат този публичен напън върху политиците, който да пренасочи напъните към прекъсване на войната.

- Анексирането на четирите области - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска, трансформира военната интервенция във война за Русия. Къде стои България на фона на ескалацията? Как да пазиме ползите си, откакто единна позиция явно няма, президентът и водещите партии се разминават в гледната точка?

- Това от самата начало е война и инвазия, а не интервенция. Друг е въпросът, че в случай че съдим по политическите евфемизми, през последните две десетилетия в света не е имало нито една война – всички те минават под етикета „ военна интервенция ”. За да се заобиколи Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

Присъединяването на четирите украински области към Русия основава качествено нова обстановка във войната. Защото от съветска позиция те към този момент са част от територията на страната и би трябвало да бъдат защитавани с всички налични запаси – без да се изключват нуклеарните. С приемането на тези области в състава на Руската федерация Москва на процедура прави опит политически да фиксира едно териториално статукво, което е преференциално за нея. Нещо повече, имплицитно това присъединение съдържа поръчка за разширение на военните интервенции – доколкото Русия сега не управлява напълно териториите на тези области, като във връзка с Донецк и Запорожие отвън нейния надзор са сред 20% и 40% от техните територии. Нещо повече – този акт съвсем затваря вратата за разговор. Освен това на процедура никой по света няма да признае тази политика на свършените обстоятелства, даже и страните, които се въздържат да осъдят Русия – защото в множеството от тях съществуват сепаратистки и малцинствени проблеми и възможен казус би могъл да се върне при тях като бумеранг.

- Президентът Радев е мощно подложен на критика от Политическа партия и Демократична България за отхвърли му да подпише декларацията на водачите на девет страни от Централна и Източна Европа за участието на Украйна в НАТО. За Вас чии причини натежават в разногласието?

- Тези рецензии търсят партийна поддръжка в страната и политически дивиденти отвън нея. Трудно ми е да сложа генералния секретар на НАТО Столтенберг и съветника по националната сигурност на американския президент Съливан в графата „ путинисти ” – а тяхната позиция се покрива с тази на българския президент: ускорено участие на Украйна в НАТО не е на дневен ред. Докато част от украинската територия е окупирана от Русия, участието в НАТО на процедура би означавало замесване на Алианса в световен спор. Защото по силата на прословутия член 5 от Договора за НАТО, страните членки ще бъдат длъжни да я защитят против всяко нахлуване върху териториалната ѝ целокупност. И обясненията, че няма автоматизъм в ангажирането на НАТО и че включването на Алианса е въпрос на в допълнение разискване и решение, са просто опит за замяна на политиката с процедура. Или, което е не по-малко озадачаващо - предварителна поръчка, че НАТО няма да съблюдава отговорностите си да отбрани една страна членка.

 

Впрочем, това би било продължение на досегашния ни метод. Всички бяха наясно, в това число и украинските ръководители, че страната няма да бъде призната в Алианса до момента в който е в спор с Русия. Затова и в формалните документи се поддържаше „ устрема ” на Украйна да стане член на НАТО, само че не непосредствено самото ѝ участие. И даже в упоменатия демарш на деветте водачи от Централна и Източна Европа се реферира към Декларацията от срещата на върха на НАТО от 2008 година в Букурещ, потвърждаваща точно този метод. Горчивата подигравка е, че вследствие на войната Русия получи повече НАТО на изток (с присъединението на Швеция и Финландия), а ние – повече Русия на запад (с референдумите в четирите украински области).

- Ако Народното събрание реши да изпращаме оръжие в Украйна, това ще промени ли статута на България в спора?

- Подобно решение има главно политически измерения – вътрешни и интернационалните. Публична загадка е, че и сега български оръжия, въпреки и непряко доставени, се употребяват в бойните дейности. Проблемът тук е различен: това несъмнено не би било крачка към мира. И би доближило България до лагера на така наречен „ ястреби ”.

 

В Европа има две задоволително забележими трендове в отношението към спора. Като нито една от тях не е про-руска. Първата е на така наречен „ пацифисти ” (тук влизат страни като Германия, Франция, Италия и др.), които поддържат Украйна, доставят я с оръжие (но най-вече отбранително) с цел да не се допусне нейното проваляне, само че виждат крайното решение на спора допустимо само посредством политически разговор. Втората е на така наречен „ моралисти ” (САЩ, Обединеното кралство, Полша, балтийските страни), които считат, че агресорът би трябвало да бъде осъден, доставят Украйна с оръжие (и нападателно) и упорстват войната да се води до победа. В момента вторият метод явно има превес. Като със своите дейности, в това число референдумите, Русия не подкрепя напъните на „ пацифистите ”. България, по силата на своите ползи, географско състояние, а и с оглед гаранциите за личната си сигурност би следвало да стои по-близко до първата група страни.

- Една от най-горещите тематики е евентуалната заплаха от използването на нуклеарно оръжие. Имат ли съображение изказванията, че към този момент самото говорене по тази тематика е стъпка напред към нуклеарния Армагедон?

- Най-голямата смяна в публичното схващане след края на Втората международна война е завръщането на войната в съзнанието на хората като позволен, даже морално оневинен инструмент за решение на разногласия. И фактът, че можем съвсем битово да обсъждаме възможната приложимост на нуклеарно оръжие демонстрира, че към този момент сме приели в своето схващане сходна опция. Което, с изключение на всичко друго, демонстрира и какъв брой се е снизил прагът на страха – от личното ни заличаване. Впрочем, обстановката с Запорожката АЕЦ се явява самобитна квинтесенция на войната в Украйна. Русия окупира централата още през март, Украйна естествено се стреми да си я върне. Но когато над една нуклеарна централа летят снаряди, то рискът да изчезне освен предмета на разногласието, само че и самите спорещи, е голям.

- Тези дни като че ли още веднъж пораства и напрежението към Северна Македония. Съседите реагират остро против откриването на българския клуб „ Цар Борис III “, сипят се обвинявания във фашизъм. Прибързано ли бе свалено българското несъгласие за началото на договарянията Брюксел-Скопие?

- Използването на имената на политически фигури, свързани с присъединяване на България на страната на хитлеристка Германия през Втората международна война, не носи позитиви на страната ни и не спомага за развиването на двустранните връзки. Това е спомагателен претекст за разпалване на антибългарски настроения в Северна Македония. Същевременно демонстрациите против страна членка на Европейски Съюз и апелите на опозицията в Скопие да не се съблюдават постигнатите договорености сред двете страни слагат съществени въпросителни по пътя на Северна Македония към Европейски Съюз.

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !