Любомир Христов е кандидат за управител на БНБ, излъчен от

...
Любомир Христов е кандидат за управител на БНБ, излъчен от
Коментари Харесай

Любомир Христов пред Гласове: Ползите от еврозоната са като да събираме стотинки, когато зад гърба ни идва валяк

Любомир Христов е претендент за шеф на Българска народна банка, излъчен от „ Възраждане “. Има 30-годишен опит в банковото дело. Бил е член на УС на Българска народна банка и началник на Централния депозитар. В момента е член на консултативната група по скъпи бумаги на Европейски Съюз. Снимка: Българска телеграфна агенция.

С него беседва Калина Андролова за " Гласове ". Акценти:

- Ползи от еврозоната има. Но те са фъстъци спрямо това, което получаваме като вреди. Ползите наподобяват като да събираме стотинки, когато зад тила ни идва валяк.

- В България общият външен дълг, на частния и държавния бранш, е 49% от Брутният вътрешен продукт. Тоест могат да ни набълбукат последователно още 70%-80% дълг. И след това ще ни избавят. Тоест ще избавят кредиторите.

- В еврозоната рискът България да не си обслужва задълженията понижава. Как става това? Много просто, разчитат, че страната ще бъде избавена с цената на всичко, орязване на заплати, орязване на пенсии, орязване на финансиране на опазването на здравето и други Ето по тази причина ще ни се вдигне кредитният рейтинг. Защото спасяването на страната, както към този момент ви споделих, значи избавяне на нейните кредитори.

- Когато България се причисли към еврото, тя се циментира необратимо за ядрото на Европа. И това е доста по-важно от всевъзможни стопански сметки. Готови ли сме, не сме ли, няма никакво значение. Влезем ли в еврозоната не можем да бъдем отклонени, никой не може да ни отклони в друга геостратегическа ориентировка. Със сигурност това политическо основание е от по-висш порядък в сравнение с са икономическите съображения.

- И в „ разбора “ на Българска народна банка се изреждат ред аргументи, от които излиза наяве, че в множеството случаи единната парична политика на ЕЦБ няма да бъде подобаваща за България.

Следвайте " Гласове " в Телеграм

- Г-н Христов, финансовият министър се пробва да настройки принудително приходната част на бюджета, с цел да излезе уравнението. Как ви наподобява тази скица, която опъват до дъно?

- От моя позиция, колкото по-нисък е бюджетният недостиг, толкоз по-добре. Но методът, по който се реализира по-нисък бюджетен недостиг, също има огромно значение. Асен Василев няма огромно място за маневриране, откакто би трябвало да направи бюджет за пет месеца. Това са по-скоро еднократни, не бих споделил шашми, само че еднократни трикове, които никого няма да заблудят. Ако някой счита, че с това влизаме в някакви критерии, които ще бъдат оценени извън, няма да стане. Оценява се устойчивото поддържане на бюджетния недостиг в границите на някакви правила.

- Асен Василев в действителност влиза в личните си обувки. Това са нещата, които той самият си завеща. И в този момент се чуди по какъв начин да свърши това, което самичък си сготви. Иска 100% дял от енергийните сдружения, в случай че би трябвало даже в прорез със закона. Търси се 1 милиард, от кое място да се вземе?!

- Така е. Миналото упражнение е ясно за всички, предприемаш ограничения, които усилват разноските, без да имаш съответните доходи. При това част от ограниченията бяха фактически при изключителна обстановка и бяха сякаш краткотрайни. Сега виждаме, че някои краткотрайни ограничения не престават да работят докрая на годината като понижен Данък добавена стойност за брашното и прочие Пенсиите обаче са ангажимент, който продължава. Опитът за 100% дял е контрапродуктивен. Трябва да се види сдружение по сдружение, къде може да се приложи изключителна мярка. И къде не може, тъй като другояче режеш клона, на който седиш. Тези сдружения имат потребност да вършат разноски по подръжка, с цел да не им се разпадне инфраструктурата. Особено в региона на енергетиката, това е въпрос на национална сигурност, не е просто един стопански въпрос. И защото се търси един милиард, ще ви кажа едно нещо, в което има запас от към един милиард лв. до края на годината. И което може да бъде стабилно с над два милиарда лв. годишно. Става дума за отклонение на част от наложителната осигурителна вноска към частни пенсионни сдружения. Това са парите, които вие внасяте във вашия повсеместен пенсионен фонд или професионален пенсионен фонд, в случай че става дума за категорийни служащи. Какво ще получите вие един ден против тази вноска, като си извършите стажа и пристигна времето за пенсия? Вие и всички, родени след 1959 година, ще получите две пенсии. Една от Държавното публично обезпечаване (ДОО) и една от универсалния пенсионен фонд. Само че занапред е ясно, че двете ви пенсии ще бъдат общо по-малко от една. Двете ви пенсии ще бъдат по-малко от държавната пенсия, в случай че вие изобщо не се бяхте осигурявали. И това е по този начин по една елементарна причина, която е добре защитавана загадка. В универсалния пенсионен фонд вие трупате пари, вършиме вноски и вероятно получавате рентабилност като се изключи интервали и години, каквито бяха 2008-2009 година или 2020-2022 година, когато парите ви понижават, тъй като те са на пазарите и пазарите спадат. Има едно изискване, с цел да може двете ви пенсии да са равни на една. Доходността, която вие персонално получавате по партидата си, би трябвало да е най-малко равна на темпа, с който пораства междинният застрахователен приход за страната. Защото държавната ви пенсия не се дефинира от това, което сте внесли, а от това какъв ще бъде междинният застрахователен приход за страната тогава, когато се пенсионирате. Е, за 20 години, знаете ли какво е съотношението сред тази рентабилност и темпа на напредък за междинния застрахователен приход за страната?!Имаме 8% номинално повишаване на междинния застрахователен приход за страната и 0,05% рентабилност. Дори да вземем данните без да включваме спада от ковида, отново доходността за 18 години беше 2%. Къде са 8%, къде са 2%! Тоест на вас наложително двете ви пенсии ще бъдат по-малко от една. Вземаме пари от хората и ги даваме на частни пенсионни осигурителни сдружения, те годишно теглят такси, да вземем за пример в размер на 200 млн. лв. за предходната година, а общо парите, които отиват в тези фондове са над 2 милиарда лв. годишно и порастват непрестанно. С каква цел го вършим това? Със сигурност не в полза на обезпечените. А в полза на пенсионно-осигурителните сдружения и техните акционери.

- Да се промени това наподобява добра концепция.

- Можем да го променим с едно изречение в Кодекса за обществено обезпечаване, което да споделя, че от 1 август 2023 година цялата наложителна осигурителна вноска постъпва във фонд „ Пенсии “ на Държавното публично обезпечаване (ДОО). Ето ви търсеният 1 милиард. И който желае спомагателна пенсия, дано бъде общителен да си прави спомагателни вноски. А ние в този момент вършим шашми. Всеки човек има задължението да внася за пенсията си 19,8% от осигурителния си приход, като една част е за сметка на работодателя (които са отново ваши пари, отсрочено възнаграждение). Ако сте младеж, 5% от осигурителния ви приход постъпва в универсалния застрахователен фонд (частните пенсионни дружества) и 14,8% постъпват във фонд „ Пенсии “ на ДОО. Това беше наложително от 2000 година до 2015 година Вече не е. Вече всеки, на който му остават две, три или пет години до пенсиониране, може с едно просто заявление в Национална агенция за приходите да избере да се обезпечава единствено в ДОО. Но хората не го вършат, тъй като не го знаят.

- Имало е вяра, че частните фондове ще ръководят по-ефективно парите.

- Няма интрига. Да, тази беше концепцията през 2000 година Тогава също имаше съществени бюджетни усложнения, излизахме от рецесията. Надеждата беше следната. Голям е дефицитът на ДОО, хората застаряват, има все по-малко работещи и страната се затруднява да обезпечи пенсии, по тази причина ще дадем на хората, на които им остава най-малко 20 години до пенсиониране, да си внасят част от вноските в повсеместен пенсионен фонд, който ще се ръководи частно, на правилото на конкуренцията, ще се ръководи дейно, ще излиза на пазарите, а те са нещо доста хубаво, непрестанно порастват и прочие Вече обаче имаме 20 години опит, който демонстрира, че при 8% напредък на средноосигурителния приход, от който зависи вашата държавна пенсия, отсреща вашите пари са нараствали най-вече с 2%, а в този момент нарастват с нула.

- Казвате за този запас, че това е запас, който може да се употребява?

- Има два въпроса. Какво вършим от 1 август 2023 година нататък. И какво вършим с парите, насъбрани в тези фондове до момента. Това, което аз предлагам, е цялата наложителна осигурителна вноска от 1 август 2023 година да минава в ДОО. Така на никой към този момент няма да му бъде намалявана пенсията. Парите обаче, които са насъбрани до момента, са персонални партиди и по закон са благосъстоятелност на лицата, които са правили вноските. Тези лица да получат право, в случай че желаят в един задоволително дълъг, само че рационален период, да си трансферират партидите непринудено към ДОО, както и в този момент могат да го създадат, само че то е до две години, до три години, до пет години преди пенсия, след това нямат право. За 18-месечен интервал имаш право да си ги прехвърлиш, в случай че желаеш, и тогава пенсията ти няма да бъде понижена. Ако не желаеш, ти си запазваш парите за годините, през които си се осигурявал в универсалния застрахователен фонд, и държавната пенсия ще ти бъде понижена.

Старите събрани пари не попадат в бюджета, само че оттук насетне 2 милиарда лв. от наложителни осигурителни вноски отиват във фонд „ Пенсии “ на ДОО, с което се понижава потребността от трансфер в бюджета. Парите от осигуровки не стигат за погашение на настоящите пенсии. Но Национален осигурителен институт получава два милиарда лв. повече доход и няма потребност от този трансфер от централния бюджет. Това е резултатът. Намаляват се разноските. Без да се трансформират данъчни и осигурителни ставки, без да се реже никакъв разход. И се чудя, за какво това не го обсъдят?!

- Критиките върху бюджета се концентрират върху това, че приходната част е надценена. Тоест може да се стигне до нов дълг, трупаме лихви.

- Мога да ви кажа, че този, сегашният бюджет, мен даже не ме интересува. Аз имам благосклонности към Асен Василев във връзка с задачата, която би трябвало да реши, само че въпросът е за какво би трябвало да я реши с 3% недостиг. Никой не му постанова да я реши с 3%! Тук въпросът не е да си играем на цифри. Въпросът е фундаментален. Дали социално-икономическата политика в България би трябвало да се води на база на заложени извън параметри и по отношение на тях да се нагласят всички дейности.

- Като претендент на „ Възраждане “ за шеф на Българска народна банка, вие подкрепяте провеждането на референдум за отсрочване на влизането на България в еврозоната с аргумента, че не сме подготвени. Какво значи това, с кое не сме подготвени?

- Аз поддържам спазването на законите в страната. Това е доста прекрасен въпрос. Само че изисква по-дълъг отговор. Това, което мен ме тормози, е методът, по който се взема едно такова решение, което е с доста дълбоки и дълготрайни последствия за всяко българско домакинство, за всеки български бизнес. С кое не сме подготвени? Не сме подготвени с действителната конвергенция на българската стопанска система към средноевропейската. Да се присъединиш към една огромна валутна зона е нещо единствено по себе си положително! Но при прибързано присъединение на българската стопанска система към еврозоната, рискът надвишава възможните изгоди. Ще кажете, и какво от това? Какви могат да са следствията? Вместо българинът да реализира по-голям разцвет, да му се усилят приходите, има заплаха той да обеднее, да бъде изложен на безработица, а от това и на емиграция в границите на 7-10 години. И никой не разисква имаме ли принадлежности да премахнем този риск или да го управляваме, да го понижим. Бихме могли да си създадем сериозна финансова рецесия. И това няма нищо общо с бюджетния недостиг. Защото, първо, би трябвало да знаем къде отиваме, т.е. по какъв начин действа еврозоната. Второ, би трябвало да знаем подготвени ли сме? И трето, мощно ме тормози методът, по който това решение се взима у нас, в Народното събрание, в Министерски съвет, в Българска народна банка, в МФ.

- Добре, кажете къде отиваме и по какъв начин действа еврозоната.

- Еврозоната е недовършен паричен съюз. Тя не действа като оптимална валутна зона и това не е обвиняване или нещо, което аз съм разкрил, или нещо, което не е известно. Този факт е прочут на бащите на еврото. Еврозоната е недовършен паричен съюз, тъй като й липса фискален съюз, еврооблигации споделени, липсва й и банков съюз, без значение, че банков съюз има и България е член на този съюз от 1 октомври 2020 година Има банков съюз, само че на хартия. Защото този банков съюз е повърхностен. Той действа, само че няма обща европейска гаранция на депозитите. Има общ банков контрол, има механизъм за това какво вършим с банкрутирали банки и други, само че няма общ гаранционен фонд за целия Европейски Съюз. Ако една банка в една държава-членка има проблем, това е проблем на страната, а не на еврозоната. Помните американската рецесия през 2008-2009 година В Невада имаше една банка, която банкрутира. И в случай че Невада беше страна от Европейски Съюз, а не федерален щат, нямаше да може да получи пари от федералния запас. В Ню Йорк са най-големите международни банки. Ако една-две от тях банкрутират, щатът Ню Йорк ли да се оправя с тях? А в еврозоната е тъкмо по този начин. Надеждата на бащите на еврозоната е била, дайте да стартираме с общата валута, а тези неща последователно ще бъдат построени, тъй като политически няма кой да се съгласи на всичко това едновременно. Въпросът не е аз да подлагам на критика еврозоната или да решаваме тези дефекти. Въпросът е да ги съобразим, когато се причисляваме. И отсам идва и втория детайл, който е по-директно обвързван с вашия въпрос. Какво значи да сме подготвени? Когато еврозоната е незавършена, при нея ги няма тези механизми, които съществуват в други огромни валутни еврозони. Например Щатите са най-разнообразни и с разнообразни равнища на развиване, само че там има механизми за прехвърляния. Когато банкрутира една банка, ФЕД ще покрие загубите, ще успокои обстановката. Дълговата рецесия от 2010-2012 година в Европа сподели, че в еврозоната няма механизми на взаимност сред страните. Затова, с цел да минимизираме рисковете, стопанската система на България би трябвало да наподобява на средноевропейските стопански системи. Ние нямаме действителна конвергенция. Ние сме малко над половината на продуктивността на труда в Европа. Ние сме на опашката по приходи. Нито една страна, член на еврозоната, сега на присъединението си не е била на толкоз ниско ниво, колкото е нашата страна сега. Това значи, че за нас рисковете са по-големи в сравнение с за всички останали, включили се до момента. Затова имам опасения за метода, по който се взима това решение. Ясно е, че еврото е вечно. То не е – през днешния ден ще опитам и в случай че не стане, ще си изляза. Това е капан, който има вход, само че няма излаз.

- Има, само че е прекомерно комплициран за реализиране.

- Е, в случай че ни изгонят. Няма излаз, легално няма. Нашето желание не е да влизаме, с цел да излизаме. Така че нямаме противоположен ход. Затова, съгласно мен, би трябвало да се мисли. От пролетта на 2022 година има приказки по какъв начин МФ и Българска народна банка ще изготвят разбори за резултатите от въвеждане на еврото. Дози отчет имаше период септември предходната година. Даже Асен Василев споделяше през май, че ние сме подготвени и единствено чакаме Българска народна банка. На 27 октомври 2022 година имаше чуване в Народното събрание на управлението на Българска народна банка тъкмо поради това, че отчетът го няма. Имаше диспути и се взе решение – 157 народни представители в 48-то Народно заседание гласоподаваха държавното управление да форсира подготовката на България за еврозоната, освен това без да имат никакъв отчет за резултатите. Вие по какъв начин бихте охарактеризирали едно решение, което е взето без оглед на вероятните последици?! Димитър Радев, шефът на Българска народна банка, даде обещание да покаже разбора, който се оказа работни текстове към план за разбор. Въпреки че там има много съществени неща, те не са публична позиция на Българска народна банка. И това е единственият източник на български език, който аз познавам, който да се занимава, да има раздел за действителната конвергенция. Никъде другаде това не се регистрира. А това е основното за това каква ще ни бъде ориста, в случай че влезем в еврозоната. Затова аз споделям следното. Задължително е да има референдум по въпроса. Защото събраните подписи, над 670 хиляди, по закон изискват това. Отговорът на съперниците е, че хората не са грамотни, с цел да вземат това решение. Това може да не е погрешно. Но цената, масрафа, ще платят хората. Затова, в случай че обичат да се осведомят и да си вземат решението, и в случай че са сбъркали, няма кого да упрекват. Както е с Брекзита, но в този момент англичаните не били удовлетворени, но гласувахте ли? Гласувахте. Това е.

- В такава обстановка е добре да се направи обилна медийна капания с разнородни отзиви, полемики, които да осведомяват фена, с цел да може той да направи осведомен избор. Защото действително информация има, само че тя е стихийна и който желае да научи нещо, гледа YouTube.

- Има такива хрумвания за осведомителна акция, дори съм чувал и за средства, които са планувани. И нищо. Всеки българин знае това – дефицитът, дългът, инфлацията, това са критериите за влизане в еврозоната. А аз сега не ги загатвам тъкмо тези критерии като изискване, което би трябвало да изпълняваме. Защо? Защото това се назовава номинална конвергенция, това са парични индикатори. Опитът на самата еврозона демонстрира, че даже когато една страна извършва тези номинални индикатори, те не подсигуряват нищо. Реалната конвергенция е тази, която ти усилва възможностите да функционираш сполучливо.

- Много икономисти споделят, че в действителност ние към този момент сме изгубили валутния си суверенитет, защото сме в паричен съвет и не можем независимо да реализираме паричната си политика.

- Вярно е това, че Българска народна банка от 1997 година не организира независима парична политика. Да провеждаш такава, значи да определяш краткосрочните лихвени проценти с решение на Българска народна банка, както ги дефинира Кристин Лагард за ЕЦБ и Джером Пауъл за Федералния запас. Второто нещо, с което е обвързвана независимата парична политика, е да се взема решение повишаването или свиването на паричната маса. Това също не го прави Българска народна банка, тъй като по закон паричната маса или отговорностите на Българска народна банка би трябвало тъкмо да дават отговор на активите й в задгранична валута. Но суверенитетът, който губим, влизайки в еврозоната, е целият наш суверенитет, а освен паричният. И това не са теории. Ако има избори, и резултатът от изборите няма значение, в случай че има референдум, и резултатът от референдумът няма значение, съгласно вас една такава страна има ли суверенитет? Това се случи в Гърция. Ние предаваме непринудено суверенитет. И въобще не става дума за патриотарско-емоционални усеща от сорта „ Аз съм българин, не давам... “ и прочие Под суверенитет аз разбирам способността на демократично определените в страната органи да дефинират задачите, целите и политиката на страната. Загубиш ли суверенитет всички политики, какво би трябвало да правиш, по какъв начин да действаш, се дефинират в Брюксел и на други места.

- Има подобен мотив, че България ще бъде по-защитена от рецесии, тъй като може би ще има достъп до някакви избавителни фондове. Така ли е?

- Ето, Гърция мина през такава рецесия. И знае какво значи да те избавя европейския стабилизационен фонд. Давам образец с МВФ. Когато една страна не може да си заплаща външните задължения, идва фондът и да, дава някакви пари, само че слага условия. Парите ги дава, с цел да може страната да си заплати външните задължения. Тоест! Спасяват се външните кредитори, а изискванията остават за страната. Каква е задачата на изискванията? Да се изстиска колкото може повече финансов запас от туземното население, с цел да могат да се платят задълженията. И в този момент ще ви кажа какво значи загуба на суверенитет. Случаят с рецесията в Гърция – 8 милиарда евро неизплатени пенсии, с цел да има да се заплати на кредиторите! И преди няколко години Конституционият съд на Гърция разгласи това решение за неконституционно и задължи гръцкото държавно управление да възвърне тези 8 милиарда евро. На тези пенсионери, които са останали живи. Друг образец, едно от изискванията на Тройката (ЕЦБ, МВФ и ЕК) какво може да се назовава и етикира прясно мляко и какво не може?! Според гръцките традиции и стандарти мляко, което е издоено повече от 72 часа преди да постъпи в комерсиалната мрежа, не е прясно мляко. Тройката обаче споделя: 10 дни. Защо? И какво общо има това с външния дълг на Гърция?! Общото е следното, да може холандското мляко да стигне до Гърция и да се продава като прясно. Имаше един немски финансов министър Шойбле, който споделяше: „ Изборите не трансформират нищо. “ Искам да ви кажа, че суверенитетът значи къде се дефинират задачите и политиките.

- Как ще работи Българска народна банка, когато сме в еврозоната, какви пълномощия ще има, единствено постройка ли ще остане с някакви чиновници с празни позиции?

- Ще има Българска народна банка. Нашата централна банка ще стане част от системата на европейските централни банки и получава място на стола на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Само че защото към този момент сме доста страни в еврозоната, дребните страни като Хърватия, Естония, България не са непрестанно там, има ротационен принцип, отвреме в точния момент гласоподават, отвреме в точния момент не гласоподават. Правомощията, за които питате, са Българска народна банка да извършва напътствията на ЕЦБ. Ще се занимава както и в този момент с надзора на комерсиалните банки. Започва да взе участие по указания на ЕЦБ в правенето на паричната политика на ЕЦБ, което значи да купува и продава държавни скъпи бумаги, което в този момент е неразрешено на Българска народна банка. Всички решения по отношение на България в паричната сфера ще се вземат на масата, на която стоят всички шефове на централните банки на огромните европейски страни, които имат непрекъснати места там. И в случай че централните банки създадат загуби, каквито те в този момент вършат, заради това, че имат в портфейлите си скъпи държавни скъпи бумаги, които с повишение на лихвите са се обезценили, една част от тези загуби са за сметка на централните банки, само че друга част са споделени сред всички банки.

- Тези дни Българска народна банка усили наложителните запаси на банките, с цел да понижи ликвидността. Какво ще се случи с тези наложителни запаси, когато влезем в еврозоната?

- Българска народна банка сега може да употребява този инструмент, установяване на минималните наложителни запаси. Това са парите, които комерсиалните банки би трябвало да държат по свои сметки в централната банка, и те се дефинират като % от депозитите, които всяка банка има. От 1 юли Българска народна банка увеличи тези минимални наложителни запаси от 10% на 12%, с което изтегля ликвидност от банките. Когато станем част от еврозоната, Българска народна банка няма да има право на такова решение и това е един огромен първичен риск. Защото тогава ще важи условието за мининални наложителни запаси в цялата еврозона, което е 1%. Този факт значи, че в един миг в банките, които оперират в България, ще бъдат вкарани сред 12 и 14 милиарда лв.. Това е свръхликвидност, която може да подтиква доста кредитирането. Една част от парите банките ще изнесат на открито, в случай че има къде да ги влагат при задоволителна рентабилност, а другата част, като ги излеят тук във тип на заеми, то жална ни майка...

- Често се приказва, че влизането в еврозоната ще провокира инфлация. Но даже единствено фактът за освобождението на сходен запас от комерсиалните банки, би могъл да породи инфлационен резултат.

- Да, това е риск. Българска народна банка се пробва да реши в този момент въпроса с бурния растеж на кредитирането. Обаче след това ще има още по-сериозен проблем, а тогава няма да има инструмент, с който да ограничи тази ликвидност.

- Ако сме в еврозоната и ЕЦБ направи нещо, което не ни харесва, или е в интерес на огромните стопански системи, не на дребни пазари като нашия, каква алтернатива за реакция имаме?

- Tough luck, споделят американците. Такъв ти бил шанса. Това се съдържа в работните текстове към плана за разбор на Българска народна банка. Нарочно го изтъквам по този начин, тъй като когато веднъж споделих „ разбора на Българска народна банка “, някой ме репликира „ лъжеш, то няма подобен разбор “. Разбирате ли, в Българска народна банка има работни текстове, т.е. Българска народна банка има мнение, само че Българска народна банка публично не е съгласна с него. И в този „ разбор “ на Българска народна банка се изреждат ред аргументи, от които излиза наяве, че в множеството случаи единната парична политика на ЕЦБ няма да бъде подобаваща за България.

- Когато влезем в еврозоната, ще можем да гласуваме. Но каква в реалност ще бъде нашата тежест? Ще имаме ли глас или няма да можем даже да шепнем?

- Ще бъдем като фикуса в стаята. Това изказване, че ще имаме глас е официално правилно. Казах ви, че на ротационен принцип ще има представител на Българска народна банка, който няма да гласоподава 12 месеца в годината, ще гласоподава примерно 3 месеца в годината. Представителят ще стои там и когато няма право да гласоподава. Но това не е най-страшното. Единната парична политика на ЕЦБ се дефинира предвид на изискванията в еврозоната като цяло. Там гласът се дефинира според от тежестта на стопанските системи, България тежи по-малко от 1%. Освен това в самия контракт на Европейски Съюз, в самите текстове, които дефинират пълномощията и отговорностите на членовете на Управителния съвет категорично е казано, че те не съставляват страните си. Те отиват там и гласоподават съгласно експертността си в най-хубав интерес на еврозоната като цяло. Тоест ние ще имаме опция да се изричаме кое е най-добре за Германия.

- Валутният ръб е добър, както споделя проф. Ханке, тъй като постанова бюджетно ограничаване на фискалните управляващи. Бордът обаче демонстрира, че България има некадърност да ръководи паричната си система. Затова не е ли по-уважително и оптимистично да се излезе от него в една или друга посока.

- Ние показахме през 1995-1996 година че не умеем да управляваме тези процеси и по тази причина бяхме лимитирани да се движим на автопилот. Да, прав е проф. Ханке механически, макар че той е догматик. Познавам го персонално. Знаете, че България има държавен външен дълг, това значи български държавни скъпи бумаги деноминирани в евро, дадени на интернационалните пазари и купени от разнообразни вложители. И изискуем лихви. При паричният съвет (валутния борд) Българска народна банка няма право нито непосредствено да купи такива скъпи бумаги от държавното управление сега, нито да ги купува на вторичния пазар. Тоест министърът на финансите, който и да е той, не може да разчита на Българска народна банка да му напечата парите. Когато влезем в еврозоната, ЕЦБ включително и Българска народна банка по инструкции на ЕЦБ има право на вторичния пазар да купува, т.е. да финансира държавното управление. Ще се разхлаби хватката. Същото се отнася и за комерсиалните банки. Българска народна банка има ясно стеснен потенциал да служи за заемодател от последна инстанция, да дава заеми на банките. Тя не може. В доста изключителни случаи, при ликвидна рецесия, за неповече от 3 месеца, при доста високо качество на обезпечението могат да бъдат дадени пари, само че до избран размер. Досега това не се е случвало, бордът да даде пари на банките. Когато обаче ние сме в еврозоната, те ще могат да си се финансират както желаят включително и от централната банка. Колкото до излизането от валутния ръб, ще ви кажа, че има една друга дребна стопанска система, която е три пъти по-голяма от нашата и се споделя Хонконг. Там паричният съвет действа от 1982 година и никой няма желание да го маха.

- Заплатите ще се извърнат по курса от лев в евро и ще бъдат предвидими, само че по какъв начин ще задължим частниците да не надценяват своите артикули. Със сигурност ще има корист с обръщането на цените. Могат да си сложат каквато желаят цена.

- Могат. Това са го изпитали безусловно всички. ЕЦБ няма интерес да изяснява по какъв начин в една страна, която вкара еврото, инфлацията скача. Какво е инфлацията, това е кошница от хиляди артикули, някои от които ние не пазарим. Един пенсионер, който няма автомобил, си мисли, че цената на бензина не го интересува, По сведение на Италианската асоциация на потребителите – кафе, спагети, плодове, зеленчуци, артикули от подобен вид, дребна потребителска кошница от двайсетина артикули, скачат сред 20-40% за една година при приемане на еврото. Сега в Хърватия е същата история. Четох един ваш сътрудник от хърватски вестник, който пишеше, че всеки ден напът за редакцията си купувал от едно и също място чаша кафе. По курса на обмена кафето трябвало да коства 1 евро и 19 цента. Но станало 1 евро и 40 цента. Това какво засича статистиката, има или няма инфлация, и това какво изпитват хората са две разнообразни неща. Вашият въпрос е какво ще попречи на търговците да си покачат цените случайно? Нищо няма да им попречи.

- Могат ли държавните управления да си натрупат дълг по-лесно и свободно в еврозоната?

- Не напълно. Условието за 3% недостиг си съществува. Има и процедура за свръхдефицит. При такава обстановката идват служителите от Брюксел и с целия ти суверенитет стартират да ти изясняват какво да правиш. Хърватия влезе със 79% дълг, а критерият е 60%. Така че смисъла на тези условия не е толкоз наложително. Гърците демонстрираха, че могат да се вършат шашми 10 години в еврозоната и никой да не ги засече. Това, което е огромната заплаха в еврозоната, и което докара до европейската дългова рецесия, не е държавният дълг, а частният дълг. Случаят на Испания и Ирландия, които също бяха спасявани, е следният. Испания преди рецесията през 2010-2012 година имаше държавен дълг 55% от Брутният вътрешен продукт, което си е в границите на критерия от 60%. Но все пак претърпя дълбока рецесия, тъй като частният дълг сътвори проблем. Това е дългът към банките на бизнеси, на тъговци и прочие Не бива да се вглеждаме единствено в държавния дълг. Общият дълг провокира рецесия. Ирландия е същият случай. Тя стартира с 25% външен дълг през 2008 година, обаче ирландските банки надуват заможен балон там, всеки си е построил по три жилището, и когато стартира рецесията и стопират да се заплащат заемите, банките изпадат в тежка рецесия. И тогава идва Тройката да ги избавя. Как ги избавя? Като споделя на ирландското държавно управление да поеме отговорностите на тези банки и дългът на Ирландия скача за една година от 25% на 95%. Ето, това е заплахата, по този начин се избавят страни!

- Аз не разбирам за какво разпищолването и разпуснатото необезпечено ръководство на банките би трябвало да се покрива от страната. Иначе живеем в тежък пазараен фундаментализъм и страната е натикана в ъгъла и бита с бич, само че когато частния бранш е в рецесия, заради личен непремерен риск, викаме страната на помощ.

- Това е неолибералният международен ред. Печалбите са си мои, а загубите ми са ваши, на всички.

- В последна сметка, има ли нещо, което ясно печелим, което е в наша изгода от влизането в еврозоната? Примерно, ще се усилят ли вложенията, ще имаме ли повече туризъм, бизнесът ще бъде ли улеснен, ще се увеличи ли кредитният ни рейтинг?

- Значи, изгоди има. Безспорно. Но те са фъстъци спрямо това, което получаваме като вреди. Ползите наподобяват като да събираме стотинки, когато зад тила ни идва валяк. Едната безспорна изгода е, че няма да има транзакционни разноски, т.е. разлика сред курс купува и продава, лев/евро. Но тази изгода у нас се преекспонира. Давам ви един образец, с цел да разберете кой се занимава с дезинформация и кой се занимава с обстоятелства. Един член на служебното държавно управление сподели, че има българи в чужбина, които превеждат пари на своите близки в България и става дума за към 2 милиарда лв. на година. И за тези такси за превод българите плащали 50 млн. лв.. Обръщаме 1 милиарда евро в лв. против 50 млн. и получаваме по пет стотинки на евро. Такъв спред няма на никое място. Спредът е 0,4 стотинки. Тоест не са 50 млн. лв., а са 4 млн. лв.. Следващият мотив на бързащите за еврозоната е, че ще се увеличи кредитният рейтинг на страната ни и лихвите, при които се финансира страната ни, ще спаднат. И какъв брой ще спаднат лихвите? Със 100-150 базисни точки. Една базисна точка е една стотна от %. 100 базисни точки са 1%. Тоест приказваме за разликата в лихвата, която се заплаща по немските скъпи бумаги, и лихвата, която България заплаща по нашите скъпи бумаги. В момента разликата е 1,9%. Какво значи да понижим тази разлика с 1,5%? Значи да стане 0,4% повече в сравнение с заплащат германците. Има ли такива страни, които заплащат 0,4% повече в сравнение с заплащат германците? Да, има. Това са Холандия и Ирландия. Тоест като влезем в еврозоната ще стартираме да плащаме колкото заплащат холандците. Разбирате ли за какъв брой обикновени ни мислят?! Става дума за аритметика. Кредитният рейтинг е субективното мнение на рейтинговата организация за това каква е вероятността една страна да престане да обслужва дълга си. Конкретно какъв е рискът. Не е ли забавно, че през днешния ден България има един кредитен рейтинг, а внезапно от на следващия ден, когато влезем в еврозоната, ще има различен кредитен рейтинг? Тоест в еврозоната рискът България да не си обслужва задълженията понижава. Как става това? Много просто, разчитат, че страната ще бъде избавена с цената на всичко, орязване на заплати, орязване на пенсии, орязване на финансиране на опазването на здравето и други Ето по тази причина ще ни се вдигне кредитният рейтинг. Защото спасяването на страната, както към този момент ви споделих, значи избавяне на нейните кредитори.

- Като приказваме за избавяне при рецесия, по какъв начин Гърция въобще изпадна в рецесия и можем ли и ние да попаднем в сходна обстановка?

- Първо, ще ви опиша какво се случи в Исландия, където три от банките имаха задължения към депозитари в Англия, в Холандия и на други места, които надвишаваха три пъти Брутният вътрешен продукт на Исландия. Тоест Исландия и да искаше, не можеше да избави тези банки. Дадохме към този момент образец и с рецесията в Ирландия. Случаите са доста сходни. Но Исландия не е в еврозоната. На Ирландия й сложиха пръчката на врата и й споделиха, че държавното управление ще поеме всички задължения на банките като държавен дълг. Тройката сподели, че ще платят на банките, само че Ирландия поема държавен дълг и ще заплаща на ЕЦБ. Докато Исландия сподели „ гледайте си работата! “. Да, исландската парична единица девалвира, само че страната излезе от рецесията, преустрои се и беше първата, която стартира да пораства. Девалвацията на валутата е стопански инструмент за пренастройване на икономическите процеси в страната. Във всяка стратегия на МВФ едно от изискванията, с цел да се даде заем, е обезценка на валутата. В стопанската система нищо не е еднопосочно хубаво или еднопосочно неприятно. Колкото до Гърция, тя влезе в обстановката на финансова рецесия, точно тъй като се причисли към еврозоната неподготвена. През 2011 година трима гръцки професори от университета в Пирея написаха студия, която съставлява равносметка какво се е случило с Гърция за 10 години в еврозоната. И те питат, по какъв начин Гърция одобри еврото, какво се случи. И изброяват няколко неща, а вие ми кажете за коя страна биха могли да се отнасят. Първо, споделят гръцките професори, не се организира спор дали ще бъде потребно да отложим влизането в еврозоната. Такъв спор нямаше. Второ, преекспонираха се изгодите и съзнателно се неглижираха рисковете. Не ви е непознато, нали? Трето, обръщаше се внимание само на номиналната конвергенция, а действителната беше подценена. Номиналната конвергенция са критериите, които би трябвало да осъществим. И не на последно място, пишат гърците, политическата система се характеризираше с корупция и клиентелизъм. И моят въпрос е, в случай че вършим едно и също, при едни и същи характерности, за какво да разчитаме на друг резултат! Затова, когато приказваме за гръцкия сюжет, който може да ни заплашва, незабавно се подвигат причините, че Гърция е имала висок дълг, че е лъгала, че сама си била отговорна, доста харчене, корупция и прочие Да, всичко това е правилно. Но не държавният дълг е повода за рецесията на Гърция. Проблемът е в дефектите в структурата на ерозоната. Последиците за Гърция бяха 40% безработица измежду младежта, 25% обща безработица, с цел да резервира еврото. Шойбле тогава извади тезата, че гърците са осъдени, тъй като харчат през просото. Иначе знаем ги гърците, 10 години да лъжеш за бюджетния си недостиг изисква огромна съгласуваност в ръководещото болшинство. Но казусът не е единствено в Гърция, разбирате ли. Проблемът се популяризира, той обгръща и другите южни страни, в това число и Италия, където постоянно е ужасно. Италия за двайсет години, откогато е приела еврото, има нула % действителен напредък.

- Големите стопански системи в еврозоната печелят ли нещо от нашето присъединение?! Иначе защо да ни включват.

- Техните банки стоят и се облизват. Проблемите в част от страните от еврозоната са проблеми на прекомерното задлъжняване на частния бранш, не на държавния. Може да докараш радостно общия дълг до 120%, 140%, в Англия беше стигнал до 205% от Брутният вътрешен продукт. Сега е по-малко, в този момент е 160%. В България общият външен дълг, на частния и държавния бранш, е 49% от Брутният вътрешен продукт. Тоест могат да ни набълбукат последователно още 70%-80% дълг. И след това ще ни избавят. Тоест ще избавят кредиторите.

Има и политически метод към това дали да се причисляваме към еврозоната или не. Когато България се причисли към еврото, тя се циментира необратимо за ядрото на Европа. И това е доста по-важно от всевъзможни стопански сметки. Готови ли сме, не сме ли, няма никакво значение. Влезем ли в еврозоната не можем да бъдем отклонени, никой не може да ни отклони в друга геостратегическа ориентировка. Със сигурност това политическо основание е от по-висш порядък в сравнение с са икономическите съображения. Аз не го обичам този аргумет, тъй като паричната единица не ти дефинира геополитическата ориентировка, никой не слага под подозрение ориентацията на Дания или Полша. Но това, което е значимо за мен, е, че не може нашите политици да не се интересуват какво ще заплати народът за влизането си в еврозоната без същинска подготвеност.

- В деня на въвеждането на еврото ще се извърши автоматизирано превръщане на банковите сметки от лв. в евро. Имаме ли гаранции, че обменът ще стане точно по курса, към който сме закачени във валутния ръб?

- Ако имаме депозит от 196 553 лв.,

Източник: glasove.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР