Любко Петрович е истински футболен маестро. Човек видял всичко в

Любко Петрович е същински футболен маестро. Човек видял всичко в играта. Триумфирал като европейски първенец с „ Цървена звезда “ през 1991 година.
Заради своя непосредствен другар Гриша Ганчев в края на предходната година Петрович ядоса своите фенове от „ Левски “, като стана съветник на ЦСКА. Съветите му слуша и управлението, и досегашният треньорски щаб. Тепърва стартира работата с новия ментор Любо Пенев.
Защо се стигна до треньорската рокада, какви са възможностите на ЦСКА за титли през сезона и какво мисли за „ Левски “ – Петрович приказва извънредно пред „ Труд “.

– Как ще коментирате треньорската рокада в ЦСКА?
– Футболът е игра, в която зависиш от тима. Често събитие е да се сменят треньорите. Има образци и при най-големите. Наскоро беше заменен Моуриньо. При Ел Маестро става въпрос за един надарен треньор. Желая му шанс и триумфи. Има всички условия един ден да стане огромен. Има чувство, предпочитание, дух, трудолюбив е. Благодарен съм, тъй като видях един треньор, който работи по 24 часа.
– Очаквахте ли този ход?
– Да кажем, че не ме изненада. Контузиха се играчи. Не знам дали от пренатоварване или погрешно възобновяване. Играчите не бяха добре готови. На ЦСКА му би трябвало треньор, който желае да побеждава във всеки мач и да стане първенец.
– Вярвате ли на Любо Пенев?
– Пенев е огромно име на ЦСКА. Като треньор също към този момент е умел. Има положителни характерности. Иска от играчите дисциплинираност, труд. В този миг неговият дух и престиж могат да накарат футболистите да се опълчват на „ Лудогорец “.
– Беше ли подготвен Нестор Ел Маестро за ЦСКА?
– Той не е нерешителен. Смело момче е. Вероятно е малко твърдоглав в желанието си да реализира това, което желае. Има една приказка: „Светът е оставен на младите!“ Мисля, че той е още млад да бъде треньор на ЦСКА.
– Разговаряхте ли с него, откакто си потегли?
– След промяната не сме чували. Ще го потърся. Ние сме другари, няма мотиви за мусене. Така е във футбола. Свикнал съм на сходни неща. Тръгваш, завършваш работата. Тръгваш си и отново по този начин. Понякога печелиш пет мача и те сменят.
– Гриша Ганчев не ви ли предложи да поемете ЦСКА?
– Не, тъй като ми е другар. В тази обстановка не би било обикновено. Ел Маестро е роден в Сърбия, аз съм сърбин. Не съм пристигнал да го променям, а да му оказа помощ и го направих, колкото можах.
– Оставате ли съветник на Пенев или единствено консултант на Ганчев?
– Зависи. За мен е чест да работя с Любо. Мисля, че има тематики, които да обсъждаме, по които да приказваме и да се съветваме. Полето за деяние е негово, играчите са негови, решенията са негови. Аз съм тук, в случай че мога да оказа помощ. Ако би трябвало, може да вземем дружно решения.
– Не е ли риск промяната тъкмо преди началото на сезона?
– Често треньорът не е в позицията да избира в кой миг да поеме тима. Нещата са сложени по този начин: „ Искаш ли? Не желая! “ Ако нещата са идеални, не е нужен нов треньор.
– Свикнахте ли с работата в ЦСКА?
– Имам доста другари в България. И измежду левскарите, и измежду цесекарите. Чест за мен е, че имах опцията да работя в огромен клуб като „ Левски “. А в този момент и да оказвам помощ и на ЦСКА, който също доста оценявам.
– „ Левски “ има проблеми. Вие се сблъскахте с някои отрицателни неща там.
– В другите ми интервали в „ Левски “ имах положителни хора към себе си. Сещам се за починалия Владимир Грашнов. И доста други, да не ги загатвам. Беше същинско наслаждение да се работи с тях. При последния ми престой ме докара някогашният ми футболист Гонзо, беше шеф. Бях горделив още веднъж да съм част от „ Левски “. Но усетих неприятна атмосфера към себе си – нещо обикновено. Да побеждаваш, да си преди всичко, да имаш доста победи и всеки ден да четеш в медиите, че те сменят. Аз не претърпявам рецензията, най-малко не по този метод. По-добре е всичко да се каже в очите. Размислих и подадох оставката си на господин Русев два-три пъти. Той отхвърляше да я одобри. Но обичам клуба и за мен е чест, че съм работил в „ Левски “.
– Приятел сте с Наско Сираков.
– Заедно с Наско спечелихме и купата, и шампионата. Имахме положителни мачове в Европа. Изхвърлихме „ Хайдук “, „ Сараево “, изправихме се против „ Ювентус “, който беше страховит тим. Вкъщи загубихме с 1:3, а там завършихме 1:1. Имаше и загуби, само че и победи и положителни мачове. За мен е неточност Наско Сираков през днешния ден да не е в „ Левски “, да не е в клуба към този момент 10 години. А толкоз години тимът не е спечелил нищо. Ако аз не съм прав, то статистиката приказва кой какво е постигнал. Ние сме положителни другари, неведнъж излизаме на вечеря да пийнем узо и беседваме за футбол. Той схваща играта и има инстинкт по какъв начин да се провежда тима. Във футбола не е значим един футболист, не са значими и двама, и трима. Важен е тимът. Важно е тези 11 на терена и общо 28 в групат да бъдат тим. Не просто хора, които се събират дружно.. Атмосферата в един отбор, дисциплината и още доста фактори са може би по-важни за триумфа от качествата на играчите. Наско знае това, постоянно играе с футболистите, майтапи се с тях.
– Как се разбирате с Димитър Пенев?
– Той е талант, който хората и в Сърбия познават по системата 4-4-2. Разбира се, той е огромен треньор. И то съгласно статистиката, която е точна просвета. Постигна нещо огромно, най-големия триумф в историята на България – четвърто място в света. Винаги съм подготвен да му смъква шапка, да го поздравя, да си поговорим.
– Кога ще спре хегемонията на „ Лудогорец “?
– „ Литекс “, който в този момент е във втора лига и към този момент не е оня клуб, има положителен баланс против „ Лудогорец “. Ако отново се срещнат тези тимове, евентуално някой от трите би станал първенец. „ Лудогорец “ е тим, който в последните 6-7 години демонстрира първокласен футбол. Там се заплащат положителни заплати, а и в Европа бяха реализирани съществени резултати. Ако това продължи още 6-7 години, няма да е добре. Не е хубаво някой да е непрекъснато първенец. Първенството не е забавно, даже когато има два тима в борба за купата, даже три. Интересно е, когато са 4-5, тогава футболът е атрактивен.
– „ Каляри “ ли е вярното място за Кирил Десподов?
– Мисля, че е на точното място. Десподов е положително момче с темперамент. Спомням си го преди 3-4 години, когато беше още дребен. Гледах го и споделях, че може да стане огромен състезател. Може да играе и десен нападател, и десен бранител. Може да навлезе във вътрешността. Предрекох му бъдещето и се случи. Хубаво е, че беше продаден за сума, каквато в скоро не е плащана за състезател от българското състезание.
– Кой ще го замести в ЦСКА?
– Има положителни футболисти – млади, надарени. Селекцията в никакъв случай не стопира, трае цяла година. Непрекъснато се следят играчи. Има 3-4, които са претенденти за този пост.
– Трябваше ли Мауридес да бъде продаден?
– Гледал съм го малко. Той е типичният централен нападател – висок, играе добре и с глава. Здрав е, добър в единоборствата. Може да задържи топката, да продължи офанзивата. Такива централни нападатели се търсят и той може да бъде продаден.
– Какво усещате от почитатели на ЦСКА и промени ли се с нещо отношението от „ синия “ лагер?
– От „ синия “ лагер, то те са ми ядосани. Но не се влия. Мисля, че възможностите ни са налице – към момента сме в битката и за купата, и за купата. Нека бъда непретенциозен. Ако спечелим купата, ще е доста хубаво. Да не приказваме за шампионата. Спечелим ли го, ще е най-големият триумф.