Любимото медийно упражнение от изборите насам е БСП постоянно да

Любимото медийно упражнение от изборите насам е Българска социалистическа партия непрекъснато да бъде оплитана с името на Делян Пеевски.
" Българска социалистическа партия мълчи за Пеевски ", шушукат журналистки в политическия мрак, недоволно бърчат носове и съмнително сумтят.
" Българска социалистическа партия е продадена на Пеевски ", чуруликат доближените на Корнелия Нинова и вършат телевизионни турнета, в които дрънкат едно и също. Едно и също. До безспир.
" Защо Българска социалистическа партия не подписва декларацията за хигиеничен кордон против Пеевски? ", лютят се виртуалните инфлуенсъри и пишат разтърсващи статуси, отдават се на моралистични видения и агонизират праведно.
" БСП-Ново начало ", стенат иронично духовитите тролове, а тв-водещите още веднъж и още веднъж припяват като древногръцки хор: " Българска социалистическа партия, Пеевски, Пеевски, Българска социалистическа партия... ".
Темата набъбва като абсцес и може би е време да се кажат някои прекомерно политически неточни неща, тъй като единствено по този начин може да се излезе от тази гъста мътилка на безконечната конспирация.
Темата " Пеевски " по този пискливо-моралистичен метод се слага главно от тези, които управляваха с него. ПП/ДБ и като цяло държавното управление на Сглобката дадоха невиждано въздействие на Пеевски и му осигуриха управнически лостове, които той в никакъв случай преди не е имал. Днес същите бълнуват за хигиеничен кордон, само че в случай че подписът под него значи да се даде цялостна индулгенция на градското дясно поради тяхното морално изменничество, Българска социалистическа партия няма място в такава декларация. Всеки да си сърба попарата...
Но вместо обвинителният пръст непрекъснато да сочи към лицемерите от десницата, той се извива да бъде като дуло на револвер във връзка с Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия направи своите неточности с Пеевски. Но няма нито едно доказателство или деяние, което да обвързва сегашната Българска социалистическа партия с водача на Ново начало. Нито едно. За да позволи това несъгласие, Румен Овчаров трябваше да измисли нов политически дзен-коан. Връзките на Българска социалистическа партия с Пеевски, сподели той, били " недоказуеми, само че явни ". Опитайте се да медитирате върху това изречение. То съдържа в себе си целия парадокс на медийната обстановка. Никой не е потвърдил връзка на Българска социалистическа партия с Пеевски, само че медиите не млъкват по тематиката. И противоположното - тези, които пиха уиски с Пеевски, седяха по колената му, галеха го по стомахчето да им гласоподава тъпите конституционни промени, през днешния ден минават за най-големите борци с корпулентния морфичен резонас. Ето това е парадоксът - значими са думите, а не дейностите. Българска социалистическа партия мълчи, значи е отговорна. Онези управляваха с Пеевски, само че приказват, значи са почтени политически ангели и дейни борци с олигархията.
Пълен и цялостен парадокс.
Тази замяна на стойности е отвратителна, само че тя демонстрира цялостното послушание на медиите на разказа на една залязваща коалиция като ПП/ДБ. Българска социалистическа партия е била под прицела на Пеевски и неговите пипала доста преди Политическа партия да е съществувала, а и Демократична България още беше неразбираема проекция на хоризонта. Но и до през днешния ден бомбата " Пеевски " е просто медиен метод целият проблем да бъде стоварен върху левицата, а не върху тези, които мачкаха политическите чаршафи дружно с Пеевски.
И, да, Българска социалистическа партия е отговорна, че дълго време не направи нужното да се опълчи на този терористичен медиен роман. Защото левицата към момента сляпо има вяра, че хората правят оценка делата, а не красивите думи. Може би е време да разберем, че живеем в медиен балон, и да престанем да мълчим на политическите лицемери, които обезверено желаят да си измият ръцете и отпечатъците от мястото на престъплението.