Любимката на публиката Йорданка Христова се е уединила и спазва

Любимката на публиката Йорданка Христова се е уединила и съблюдава всички изключителни ограничения, които се предлагат от Националния действен щаб за битка с ковид. И на 76 години грандамата на естрадата наподобява в съвършена форма и е изпълнена с сила. Движението в този момент ѝ липсва, само че е безапелационна, че сега всички би трябвало да сме дисциплинирани и да мислим освен за себе си, само че и за близките.

  - Г-жо Христова, по какъв начин ще коментирате изключителните ограничения в страната поради рисковата обстановка с ковид и какви са вашите усещания – хората съблюдават ли прецизно разпоредбите?

- Всеки дава отговор за себе си и за това по какъв начин ще постъпи. Но дисциплината няма да ни е непотребна. Апелирам за дисциплинираност и отговорност, тъй като всеки може да стане преносител на вируса. Стига с нашата безнаказаност и неглижиране на значими неща. Всички бягаме от груповото, от това някой да ни каже какво да вършим. Аз също, а и специалността ми е такава. Никога не съм била покорна, в никакъв случай не съм била партиен член, с цел да ми каже някой какво да мисля и какво да върша. Пяла съм, правила съм в живота си това, което желая, както реша.

Но в тази ситуация не можем да бъдем егоисти и лимитирани. Това е нещо, което визира доста хора, и би трябвало да постъпваме доста отговорно. Да се съобразяваме с всички ограничения, които се вземат. И стига сме дърдорили, вместо да се усмихнем, да си четем книги у дома и да поддържаме един добър дух.

Слава Богу, има много хора с възприятие за комизъм, пускат фантастични клипчета в обществените мрежи. Аз в никакъв случай през живота си не съм си стояла у дома. А, в действителност тая година си счупих ръката и много си постоях, тъй като нито можех да се облека, нито нищо. И ето в този момент ми се постанова за повторно. Но няма по какъв начин. Тогава не можех и да карам, в този момент мога, само че единствено екстрено мога да отида ненапълно, спазвайки безусловно всички правила.

Нека бъдем по-разумни. Стига сме се занимавали с дребнотемие – но за какво, но какво. Всички ще изстрадаме тази икономическа рецесия, която е международна. Миналата седмица гледах вечерно предаване на Антон Хекимян, беше отлично, доста динамично. Аз не съм му чак толкоз огромна почитателка, от време на време той се дъни в утринния блок, само че това беше забавно, значимо предаване. Такива неща би трябвало да се гледат и да си вземаме записка.

- Имате ли доверие на Националния щаб за битка с ковид отпред с ген. Мутафчийски?

- Естествено, че имам. Нашият народен спешен щаб реагира прелестно. Евалла на щаба и на всички генерали! Само по този начин. А ние просто би трябвало да бъдем дисциплинирани. Това не са инцидентни хора. Професори ни изясняват защо става дума. Но ние сме царе да опонираме. От другия грип се умирало повече и т. н. След като в целия свят има такава приета пандемия и всеки взема ограничения, ние ли сме тези, които считаме, че сме по-богопомазани и нас няма да ни удари? Всеки ден се усилват инфектираните. В края на краищата българинът е подобен, че все има нещо у дома и може да изкара известно време. Не сме закъсали толкоз доста. Не сме стигнали до военно състояние с заличаване на всичко. Нека бъдем по-разумни, по-смирени, по-добронамерени. Така считам. Да си стоим у дома. Може да си почистим, да създадем сума ти неща. Да си подредим, дето се вика, живота и целите.

- Вие персонално какви правила спазвате, с цел да се пазите?

- Всичко съблюдавам, справям се с всеки нов съвет. Задължително маска и ръкавици, които още щом се приберем, се поставят в едно пликче и се изхвърлят. На изтривалката пред входната врата би трябвало да има белина за стерилизация, с цел да си изтрием подметките, като влизаме у дома. Ползвам и дезинфектант за ръце. Пия доста течности, гореща вода би трябвало да се отпива през 10-15 минути.

- А по какъв начин гледате на коментираните хрумвания за цялостна карантина на пенсионерите и за въвеждане на вечерен час?

- Ако би трябвало, ще преживеем и вечерен час и цялостна карантина. Това е за всеобщото богатство. За какво да мърморим? Така или другояче сме си у дома. Тези няколко седмици би трябвало да сме доста дисциплинирани.Вижда се обаче, че в гетото и махалите изобщо не обръщат внимание на нищо. Но в случай че там пламне болест, ще стане ужасно. Те имат страховит имунитет за разлика от нас, привикнали са на доста ограничения, на мраз, по тази причина са по-калени. Да не дава Господ да има някаква тотална зараза, както е в Италия.

- Мислите ли, че имаме възприятие за отговорност към другия?

- Ние сме всеки против всеки. Такива сме костилки. Но би трябвало малко да се смирим и да бъдем доброжелателни, с усмивка, с готовност да помогнем кой както може. Защото няма кой да ни помогне. Природата ни отмъщава, този незабележим зложелател ни отмъщава. Дали е основан изкуствено или не, дали е биологична война или не, това бъдещето ще покаже. Защото има и такива теории. Дайте в този момент да не умуваме. Но Господ ще накаже тези, които са го основали, уповавам се.

- С какво запълвате дните си в този момент?

- Развихрила съм се в кухнята, сготвям, шетам. Какво да върша? Обичам да кулинарствам. Аз не хапвам месо и подготвям разнообразни постни ястия и ми е доста прелестно. А и в този момент по този начин или другояче сме в пости. Ако изляза, ще е доста небрежно единствено да си купя нещо, което го няма у дома. Не съм се запасявала с артикули. От една другарка взех 20-ина яйца, имам два пакета брашно, един пакет захар, повече не ми би трябвало. Магазините работят, защо да се запасявам. Трябва да се одобряват малко повече витамини, това е значимо. И мед, джинджифил и лимон.

Напоследък непрестанно върша една моя чеснова паста, тъй като организмът би трябвало да се укрепва. Много е обикновена. Сварявате един огромен картоф, по-късно го обелвате и го нарязвате на късчета, обелвате една огромна глава чесън, нарязвате скилидките на късчета. Трябват ви още кофичка кисело мляко, сол и зехтин. Всичко се пасира и става фантастична чеснова паста, която се яде с всичко, даже с препечена филийка. Вече съм я споделила на няколко индивида и доста им харесва.Няма неприятно човек да си направи един пост, ще се почувства по-добре. Какво толкоз. Цял живот се тъпчем и си угаждаме. Трябва ни малко детокс. Е, липсва ми придвижването, само че това е ситуацията. А и с тази счупена ръка не мога да си върша практиките по йога като хората, само че щъкам из у дома.

Пожелавам на всички разсъдък, положително въодушевление и дай Боже, с пролетта да пристигна и преодоляване на епидемията в България. / Ретро.