Защо мозъкът обича есента
Лятото отмина от дълго време, настъпи есента. Листата на дърветата окапват, въздухът става по-хладен и на всеки ъгъл се продава печена тиква. Много хора настояват, че избират този сезон – на първо място обаче човешкият мозък е този, който обича есента. От неврологична позиция има няколко аргументи за какво вашият мозък се усеща изключително добре тъкмо в този момент.
Време за смяна
Мозъкът е огромен почитател на добре познатите новости. Наистина, това звучи много спорно, само че е правилно. Есента ни подарява смяната, от която се нуждаем, и в същото време основава възприятие на сигурност, тъй като знаем какво ни чака. Листата падат, светлината става по-приглушена, а дните – по-къси. Точно тази повтаряща се всяка година „ оригиналност “ обича мозъкът. Бързото реагиране на нови неща е надълбоко вкоренено в човешката „ предупредителна система “ и е жизненоважно. Когато мозъкът долови смяна, амигдалата, считана за център на страха, се задейства. Това провокира у нас паника и безпокойствие. Но в случай че смяната е предвидима, ръководи префронталната кора на мозъка (активна при обмисляне или разрешаване на проблеми). Така не се усещаме уплашени, а в противен случай – извънредно радостни и окрилени. И макар че тъкмо в този момент се правят голям брой промени, мозъкът обича есента, тъй като е ясно какво следва.
Положителни страсти
Мозъкът асоциира есенните промени с позитивни страсти. Гледате оранжевите листа и ги свързвате с тикви. Това ви припомня за Хелоуин и за това какъв брой доста сте се забавлявали на този празник предходната година, или за Деня на националните будители и се сещате по какъв начин сте гостували на обичаната учителка. Според науката за нервите тук се намесват три „ хормона на щастието “: допаминът, който ви основава радостното чувство, серотонинът, който поражда у вас възприятието на доволство, и норадреналинът, който ви привежда в подготвеност. Действат ли трите по едно и също време, човек се намира в блажено положение на духа. Училищните ваканции да вземем за пример също дължат своята прелест на тази композиция.
Изпълнени с предчувствие за наслада
Интересен е фактът, че предусещането за наслада се отразява на мозъка по-добре от самата наслада. Макар идното да е познато, въпреки всичко царува някаква неопределеност. Точно това положение мозъкът обича най-вече – тогава допаминът доближава най-високите си равнища. Радостното очакване нараства, до момента в който доближи точката, когато получаваме това, което желаеме. Есента предлага значително неща, на които хората могат да се радват: идната зима, подаръците за Коледа, фамилните празници и още доста.
Смяна на храната
Уханието на горещи печени кестени гъделичка носа. Дори самият аромат на едно от познатите ни сезонни лакомства отключва неподозирани процеси. Всички сетива изпращат сигнали на мозъка посредством таламуса и единствено обонянието има директен път към лимбичната система, наричана още „ прочувствена памет “. Така не е нужна цялостна спестовна касичка, а миризмата на обичаната ви храна е задоволителна, с цел да подтиква този мозъчен сектор.
Време за почивка
Всеки познава чувството по какъв начин целият стрес изчезва, когато се пъхне под топлата покривка. За тялото температурата през есента е освен приятна, само че и изключително подобаваща. Тъй като към този момент няма потребност тялото непрестанно да се охлажда, работата на хипоталамуса понижава. През зимата мозъкът би трябвало да работи в противоположна посока и да го поддържа топло от вътрешната страна. Но тъкмо в този момент, когато е прелестно ветровито, топлият пуловер може да свърши работата на мозъка. Така мозъкът си отпочива и мозъкът ни е избистрен за други действия. Същият развой протича, когато обгърнем с длани чаша с топла напитка. Независимо дали се отнася за парещ шоколад или топъл коледен пунш!
Цветелина Велчева
