Лятото на 2024 г. е най-горещото и едно от най-сухите в България от началото на века
Лятото на 2024 година е най-горещото и едно от най-сухите в България от началото на века, сочат данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Тазгодишният юни беше най-топлият от 1930 година насам, а юли - съвсем толкоз парещ, колкото и този през 2012 година – най-топлият до момента. Август също беше един от най-топлите месеци август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Това лято междинната сезонна температура е над климатичната норма. Средните температури на дневна база през цялото лято също са над нормата като се изключи обособени дни. Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на Национален институт по метеорология и хидрология в обитаеми места е 42.2 градуса (в гр. Сандански на 16 юли), осведомят от Национален институт по метеорология и хидрология.
Метеорологични обстоятелства и феномени
Астрономическото лято стартира с настъпването на лятното слънцестоене (в 11:51 ч. на 21 юни 2024 г.) и продължава до настъпването на есенното равноденствие (в 9:43 ч. на 23 септември 2024 г.). Метеорологичното лято е календарният тримесечен интервал от 1 юни до 31 август.
Сезонните количества дъжд в по-голямата част от страната са под или към климатичната норма. Най-големи негативни отклонения са следени в Северна България, Източните Родопи, Горнотракийската равнина и крайните югоизточни региони на страната.
След хладния и дъждовен месец май 2024 година, юни беше с превалявания под нормата, което докара до ранно засушаване през юли. Сушата е най-силно изразена в Северозападна България и по Черноморското крайбрежие. Тя продължи и през август, като най-тежко наранени са западната част на Дунавската низина и Горнотракийската равнина. В Североизточна и Югозападна България тук-там бяха регистрирани наднормени превалявания. Най-голямото 24-часово количество дъжд за сезона беше 113 мм от дъжд и град в Самоков на 10 юни.
Значими метеорологични събития
В интервала 12–14 юни северозападната част на Балканите беше под въздействие на леден фронт. Създадоха се условия за мощна конвекция и в доста региони има краткотрайни интензивни превалявания с гръмотевици, градушки и мощни пориви напразно. На места количествата дъжд за часове доближаваха 80% от месечните правила, а размера на градовите зърна варираше от лешник до яйце. От градушките и вятъра бяха нанесени доста материални вреди, имаше местни наводнения, в обособени общини беше оповестено бедствено състояние. Особено огромни бяха провалите от градушката на 13 юни в с. Шереметя, Великотърновско.
През юни температурата на морската вода последователно се повишаваше от 18–20 градуса първоначално до 25–26 градуса в края на месеца. В интервала 10–11 юни в регионите северно от н. Калиакра и южно от н. Галата до Обзор се наблюдаваше явлението upwelling – издигане на дълбоки морски води до брега, водещо до внезапно намаляване на температурата на морската вода. Явлението се прояви още веднъж в дните от 14 до 16 юни съвсем по цялото крайбрежие. Upwelling имаше и сред 2 и 4 август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
През интервала 6–24 юли цялата страна беше обхваната от гореща вълна. Броят на поредните дни с оптималната температура на въздуха над 40 градуса в гр. Сандански беше девет (10–18 юли).
В резултат на високите температури и неналичието на превалявания, както и на човешка немарливост, от 12 юли до края на месеца в страната бушуваха десетки пожари. В обособени общини беше оповестено отчасти бедствено състояние, жителите на няколко села - евакуирани. През интервала 12–16 юли няколко пожара пламнаха в регионите на Хисаря, Карлово и Калояново, където изгоряха над 20 000 дка сухи треви и гори. В с. Отец Паисиево, общ. Калояново, бяха изпепелени 10 къщи. На 14 и 15 юли огромен пожар край варненското село Слънчево унищожи към 1500 дка гори и сухи треви. Няколко дни бушуваше огнената буря в Сакар планина и изпепели над 100 000 дка площи, от които 24 000 дка горски масиви. На 17 юли пожар в с. Воден, общ. Болярово, бяха унищожени 35 къщи и икономически постройки, изгоряха и десетки домашни животни, а по-голямата част от жителите бяха евакуирани. На 26 юли пожарът в планина Славянка, на границата с Гърция, навлизе и на българска територия.
През август рискът от пожари остана висок. Пожари, породени от мълнии, имаше в горски масиви в планините Пирин, Славянка и Рила. През интервала 26–31 август висок циклон с център над Черно море се реалокира на запад към страната и сътвори условия за превалявания. Значителни количества превалявания бяха измерени през последните два дни от месеца в крайните източни региони, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
(БТА)
Тазгодишният юни беше най-топлият от 1930 година насам, а юли - съвсем толкоз парещ, колкото и този през 2012 година – най-топлият до момента. Август също беше един от най-топлите месеци август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Това лято междинната сезонна температура е над климатичната норма. Средните температури на дневна база през цялото лято също са над нормата като се изключи обособени дни. Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на Национален институт по метеорология и хидрология в обитаеми места е 42.2 градуса (в гр. Сандански на 16 юли), осведомят от Национален институт по метеорология и хидрология.
Метеорологични обстоятелства и феномени
Астрономическото лято стартира с настъпването на лятното слънцестоене (в 11:51 ч. на 21 юни 2024 г.) и продължава до настъпването на есенното равноденствие (в 9:43 ч. на 23 септември 2024 г.). Метеорологичното лято е календарният тримесечен интервал от 1 юни до 31 август.
Сезонните количества дъжд в по-голямата част от страната са под или към климатичната норма. Най-големи негативни отклонения са следени в Северна България, Източните Родопи, Горнотракийската равнина и крайните югоизточни региони на страната.
След хладния и дъждовен месец май 2024 година, юни беше с превалявания под нормата, което докара до ранно засушаване през юли. Сушата е най-силно изразена в Северозападна България и по Черноморското крайбрежие. Тя продължи и през август, като най-тежко наранени са западната част на Дунавската низина и Горнотракийската равнина. В Североизточна и Югозападна България тук-там бяха регистрирани наднормени превалявания. Най-голямото 24-часово количество дъжд за сезона беше 113 мм от дъжд и град в Самоков на 10 юни.
Значими метеорологични събития
В интервала 12–14 юни северозападната част на Балканите беше под въздействие на леден фронт. Създадоха се условия за мощна конвекция и в доста региони има краткотрайни интензивни превалявания с гръмотевици, градушки и мощни пориви напразно. На места количествата дъжд за часове доближаваха 80% от месечните правила, а размера на градовите зърна варираше от лешник до яйце. От градушките и вятъра бяха нанесени доста материални вреди, имаше местни наводнения, в обособени общини беше оповестено бедствено състояние. Особено огромни бяха провалите от градушката на 13 юни в с. Шереметя, Великотърновско.
През юни температурата на морската вода последователно се повишаваше от 18–20 градуса първоначално до 25–26 градуса в края на месеца. В интервала 10–11 юни в регионите северно от н. Калиакра и южно от н. Галата до Обзор се наблюдаваше явлението upwelling – издигане на дълбоки морски води до брега, водещо до внезапно намаляване на температурата на морската вода. Явлението се прояви още веднъж в дните от 14 до 16 юни съвсем по цялото крайбрежие. Upwelling имаше и сред 2 и 4 август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
През интервала 6–24 юли цялата страна беше обхваната от гореща вълна. Броят на поредните дни с оптималната температура на въздуха над 40 градуса в гр. Сандански беше девет (10–18 юли).
В резултат на високите температури и неналичието на превалявания, както и на човешка немарливост, от 12 юли до края на месеца в страната бушуваха десетки пожари. В обособени общини беше оповестено отчасти бедствено състояние, жителите на няколко села - евакуирани. През интервала 12–16 юли няколко пожара пламнаха в регионите на Хисаря, Карлово и Калояново, където изгоряха над 20 000 дка сухи треви и гори. В с. Отец Паисиево, общ. Калояново, бяха изпепелени 10 къщи. На 14 и 15 юли огромен пожар край варненското село Слънчево унищожи към 1500 дка гори и сухи треви. Няколко дни бушуваше огнената буря в Сакар планина и изпепели над 100 000 дка площи, от които 24 000 дка горски масиви. На 17 юли пожар в с. Воден, общ. Болярово, бяха унищожени 35 къщи и икономически постройки, изгоряха и десетки домашни животни, а по-голямата част от жителите бяха евакуирани. На 26 юли пожарът в планина Славянка, на границата с Гърция, навлизе и на българска територия.
През август рискът от пожари остана висок. Пожари, породени от мълнии, имаше в горски масиви в планините Пирин, Славянка и Рила. През интервала 26–31 август висок циклон с център над Черно море се реалокира на запад към страната и сътвори условия за превалявания. Значителни количества превалявания бяха измерени през последните два дни от месеца в крайните източни региони, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
(БТА)
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ