Злато, повече злато, Ел Дорадо!
Лятото на 1539 година На едно плато в испанската Нова Гранада са ситуирани три лагера с изморени, мръсни, озлобени бойци, които се гледат тъмно под забралата на металните шлемове. Това е нещо невиждано до тогава в историята на завоеванието на Новия свят: три християнски армии, скупчени към блестящата столица на муиските - Муекета (сега Богота), се готвят за финален акт в кървавата битка за златото - братоубийството.
Лагерът на генерал-капитан Гонсало Хименес де Кесада има съвсем смешен тип - малко на брой са тези, които са запазили испанските си доспехи. Няколкото години на общуване с народа чибча са се отразили на облеклото им и в убийствената задуха на Нова Гранада и те са предпочели ризниците и каските от плетена тръстика и шарените наметала на муиските.
На този декор сънародниците им, предвождани от еквадорския конквистадор Себастиано Белалкасар, са като благородници на рицарски шампионат в Мадрид или Толедо - с към момента непокътнати облекла от памук и коприна, те умоляват своя военачалник да даде знак за нахлуване, с цел да се разправят с тази странна навалица съперници.
В третия лагер нещата са най-зле. Там хората на германеца Николаус Федерман са минали най-тежкия път от Маракайбо през буйните води на река Магдалена, с цел да стигнат дотук в обезсърчителен тип – мръсни, с от дълго време изгнили облекла, наметнати с кожи от животни.
Борбата, която изпосталелите конквистадори се канят да водят един против различен, ще е надали не с „ камъни и дърве ” – барутът от дълго време е приключил, а ръждивите саби се чупят в ръждивите брони на съперника. След трудно изчакване двамата испански идалго и немският бизнесмен се доближават един до различен в средата на полето. Под заплетените юридически и административни договаряния се крие освен желанието за увеличение на поверените им от короната земи. Става въпрос и за пътя към тайнствената страна Ел Дорадо.
Какво е Ел Дорадо? Или в действителност кой е Ел Дорадо?
Днес всеки колумбиец с горделивост ще ви опише, че неговата цивилизация има своите корени в остарялата просвета на народа на муиските (или чибча) и ще ви вкара в ултрамодерния Златен музей в Богота, където около другите артефакти ще се насладите на ювелирно направения Сал на слънцето. Върху него, заобиколен от своите първенци, стои владетелят на чибча. Тук той е облечен в цялото величие на унаследен цар на муиските: орловите пера са на главата му, огърлицата е на врата му, наметнат е с превъзходна тога, а гърдите му са покрити с дребна броня от няколко тънки златни листа.
Тази изящна пластика е към този момент единственото материално удостоверение за легендата, която при започване на 30-те години на 15. век превзема мозъците и сърцата на испанските благородници и бизнесмени, настанили се в маларичните блата на Санта Марта. Онази Санта Марта – колонията, учредена на устието на великата река Магдалена, днешна Колумбия, чиито извори се криели в тайнствената земя на чибча.
Легендата гласи,
че в центъра на земите на племето лежи езерото Гуатавита, което се счита за свещено от муиските. В дълбините му живее богинята змия Фуратена, до която мъдреците на чибча се допитват постоянно в сериозни времена – при суша, мор, апетит, война. И, несъмнено, когато следва да бъде определен нов държател.
Денят на „ коронацията ” е изключително церемониален, защото от богинята би трябвало да се измоли милостта да одобри наследника на престола. В очакване на божественото снизхождение от изгрев слънце по брега на езерото към този момент са строени родовете и племената на чибча. От ранното си детство определеният престолонаследник се е усамотил в пещера под надзора на жреци. Седем години самотност, чак до уречения за овластяването ден.
Тогава той бива носен на златна носилка до езерото Гуатавита, където най-близките му сановници го чакат на тръстиков сал. Тогава настава моментът на най-великото свещенодействие. Жреците събличат юношата и втриват в тялото му дървесни смоли. В ръцете им се появяват тънки позлатени тръбички, които те сервират до устните си. От тях руква дребен златен прашец, който последователно трансформира бъдещия водач на муиските в жива златна скулптура. Салът се отблъсква към водата, а по брега припламват хиляди факли.
