Заместник-гуверньорът на Чешката централна банка: Еврозоната унижава България
Лятото донесе вест за България, която е от голяма важност освен за балканската страна, а за всяка страна членка на Европейски Съюз, която не е договорила опция за безучастие в еврозоната.
Преговорите за присъединение на България към зоната на единната валута завършиха с „ доброволното “ единодушие от страната, най-малко на хартия, с позорен лист с условия, които ще я задължат наред с други страни, които ще одобряват еврото в бъдеще, да поеме огромен дял от разноските за еврозоната, преди да знае по кое време и даже дали ще бъде призната в блока. Нито едно държавно управление с най-малко малко достолепие не би могло да одобри тези условия, написа заместник-гуверньорът на Чешката национална банка Моймир Хампл в публикация, оповестена в онлайн изданието omfif.org.
От 1997 година българският лев е завързан първо към немската марка, а по-късно към еврото въз основа на съглашение за валутен ръб. Това значи, че България няма суверенна парична политика, а пасивно приема позицията на Франкфурт в тази област. Следователно тя няма нито парична автономност, нито място на масата, на която се вземат решенията за паричната политика. Същото важеше и за Естония и Литва, преди да одобряват еврото надлежно през 2011 и 2015 година
На хартия нищо не може да спре България да се причисли към еврозоната. За разлика от доста сегашни страни членки, България дава отговор изцяло на основните критерии от Маастрихт за държавните финанси и лихвените проценти. Остава формалното условие за престой в Механизма на обменните курсове (ERM II), с цел да показва стабилността на валутата си по отношение на еврото за интервал от най-малко две години. Това няма да е проблем за страна, чиято валута е изцяло привързана към еврото, откогато то съществува.
Проблемът на България е, че доста технократи и политици просто не желаят страната в еврозоната, най-малко не и в обозримо бъдеще. Но защото България дава отговор на критериите от Маастрихт, би трябвало да бъдат готови нови условия. Точно тук се намесва ERMII – с цел да се причисли, страната се нуждае от единодушието на Европейската централна банка и страните членки на еврозоната плюс Дания (единствената страна отвън еврозоната в ERM II, макар че парадоксално има опция за неучастие). Следователно импровизирано на България отдавна беше заявявано, че не би трябвало даже на пробва да влиза в тази чакалня за еврозоната.
Но тогава пристигна 2018 година, а с нея и първото председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Освен това ръководителят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер стартира да твърди обществено, че предназначението на еврото е да се трансформира във валута на Европейски Съюз като цяло. Съобразявайки се с това, България разгласи с огромни фанфари желанието си да влезе в ERM II тази година.
Но последвалите договаряния завършиха с позорен и невиждан лист с условия, които България би трябвало „ непринудено “ да съблюдава, с цел да се причисли към ERM II едвам през 2019 година Страната даде обещание да се откаже от наблюдението на основни банки и да се причисли към банковия съюз, да заплаща вноска в Европейския стабилизационен механизъм и да разреши на ЕЦБ да извърши цялостна оценка и одит на финансовия й бранш. Фактът, че България беше принудена да поеме тези задължения като изискване за присъединение към ERM II разреши на съперниците й да намерят още аргументи в бъдеще за какво страната към момента не е подготвена за пълноправно участие в еврозоната.
Най-любопитно за страните отвън еврозоната и ERM II (като Чехия, Полша, Швеция, Румъния и други) е изречението в края на изказването, оповестено от финансовите министри на еврозоната на 12 юли. С оглед „ равното отнасяне “ министрите чакат всяка страна, която желае да взе участие в ERM II, да поеме непринудено същите задължения като България. Следователно дългогодишните старания на страната да одобри еврото значат, че всички останали страни претенденти ще би трябвало да се откажат от наблюдението на банките и да покриват разноските на Европейския стабилизационен механизъм, дълги години преди вероятно да станат пълноправни членки на еврозоната.
От позиция на страна като Чехия последствието от опита на България е, че мъчно можем да си представим държавно управление с задоволително самоуважение даже да намерения да поеме по пътя към еврозоната. Разходите към този момент бяха високи, само че от лятото насам те на процедура са възпиращи.
Източник: omfif.org
Преговорите за присъединение на България към зоната на единната валута завършиха с „ доброволното “ единодушие от страната, най-малко на хартия, с позорен лист с условия, които ще я задължат наред с други страни, които ще одобряват еврото в бъдеще, да поеме огромен дял от разноските за еврозоната, преди да знае по кое време и даже дали ще бъде призната в блока. Нито едно държавно управление с най-малко малко достолепие не би могло да одобри тези условия, написа заместник-гуверньорът на Чешката национална банка Моймир Хампл в публикация, оповестена в онлайн изданието omfif.org.
От 1997 година българският лев е завързан първо към немската марка, а по-късно към еврото въз основа на съглашение за валутен ръб. Това значи, че България няма суверенна парична политика, а пасивно приема позицията на Франкфурт в тази област. Следователно тя няма нито парична автономност, нито място на масата, на която се вземат решенията за паричната политика. Същото важеше и за Естония и Литва, преди да одобряват еврото надлежно през 2011 и 2015 година
На хартия нищо не може да спре България да се причисли към еврозоната. За разлика от доста сегашни страни членки, България дава отговор изцяло на основните критерии от Маастрихт за държавните финанси и лихвените проценти. Остава формалното условие за престой в Механизма на обменните курсове (ERM II), с цел да показва стабилността на валутата си по отношение на еврото за интервал от най-малко две години. Това няма да е проблем за страна, чиято валута е изцяло привързана към еврото, откогато то съществува.
Проблемът на България е, че доста технократи и политици просто не желаят страната в еврозоната, най-малко не и в обозримо бъдеще. Но защото България дава отговор на критериите от Маастрихт, би трябвало да бъдат готови нови условия. Точно тук се намесва ERMII – с цел да се причисли, страната се нуждае от единодушието на Европейската централна банка и страните членки на еврозоната плюс Дания (единствената страна отвън еврозоната в ERM II, макар че парадоксално има опция за неучастие). Следователно импровизирано на България отдавна беше заявявано, че не би трябвало даже на пробва да влиза в тази чакалня за еврозоната.
Но тогава пристигна 2018 година, а с нея и първото председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Освен това ръководителят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер стартира да твърди обществено, че предназначението на еврото е да се трансформира във валута на Европейски Съюз като цяло. Съобразявайки се с това, България разгласи с огромни фанфари желанието си да влезе в ERM II тази година.
Но последвалите договаряния завършиха с позорен и невиждан лист с условия, които България би трябвало „ непринудено “ да съблюдава, с цел да се причисли към ERM II едвам през 2019 година Страната даде обещание да се откаже от наблюдението на основни банки и да се причисли към банковия съюз, да заплаща вноска в Европейския стабилизационен механизъм и да разреши на ЕЦБ да извърши цялостна оценка и одит на финансовия й бранш. Фактът, че България беше принудена да поеме тези задължения като изискване за присъединение към ERM II разреши на съперниците й да намерят още аргументи в бъдеще за какво страната към момента не е подготвена за пълноправно участие в еврозоната.
Най-любопитно за страните отвън еврозоната и ERM II (като Чехия, Полша, Швеция, Румъния и други) е изречението в края на изказването, оповестено от финансовите министри на еврозоната на 12 юли. С оглед „ равното отнасяне “ министрите чакат всяка страна, която желае да взе участие в ERM II, да поеме непринудено същите задължения като България. Следователно дългогодишните старания на страната да одобри еврото значат, че всички останали страни претенденти ще би трябвало да се откажат от наблюдението на банките и да покриват разноските на Европейския стабилизационен механизъм, дълги години преди вероятно да станат пълноправни членки на еврозоната.
От позиция на страна като Чехия последствието от опита на България е, че мъчно можем да си представим държавно управление с задоволително самоуважение даже да намерения да поеме по пътя към еврозоната. Разходите към този момент бяха високи, само че от лятото насам те на процедура са възпиращи.
Източник: omfif.org
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ