Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи

Лятното часово време е система, въведена за икономисване на разноски за осветяване, посредством увеличение на потреблението на дневна светлина. При нея формалното време се измества нормално с един час по-напред от астрономическото време, като остава по този начин за пролетните и летните месеци.

 

С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадение на часовете от светлата част на денонощието и дейните часове за работа и учебно заведение.

 

В Европейски Съюз прекосяването към лятно часово време е регламентирано с инструкция 2000/84/EG, която дефинира началото и края на интервала за всички страни от Европейски Съюз. Тази инструкция се преразглежда и удължава на всеки пет години. Спазват я и други европейски страни, които не влизат в състава на Европейски Съюз.

 

Идеята за лятно часово време за пръв път се вкарва на процедура от немското държавно управление по време на Първата международна война в интервала 30 април - 1 октомври 1916 година Скоро по-късно Англия последват образеца, като първоначално вкарва лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 година

 

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.