Лятно време: до сред нощ коли скърцат, идейки от поле,

„ Лятно време: до измежду нощ коли скърцат, идейки от поле, людие викат, моми пеят, връщайки се от работа; на кладенци и чешми врява и смях - и всичко това утихва единствено през времето, което се споделя „ потайно доба “. “  ~ Из проучването на огромния наш етнограф, създател и първи шеф на Етнографския музей

(Портретна фотография на българския етнограф Димитър Маринов (1846-1940) в персоналния списък на Христо Вакарелски)

Градиво за материалната просвета на западна България, 1901 година

Лятно време челядта в една задруга спи вън на гумното на двора или под кошовете; в къщи или в гривицата (преддверие на хижа) се спи, единствено когато вали дъжд.

Зимно време всеки бяга в къщи, в зимника и в стаите. За отопление приказваме по-долу. Ще кажем нещо за постелките и завивките.

В къщи, както видяхме, има два одра, които са постлани. На тия одрове спят старите мъже или мъже, останали вдовци; в стаите спят по-младите, а неженените - в зимника.

Постелката се състои от черга, рогозка и възглавница. Завивка е единствено една огромна рогозка. Както постелката, по този начин и завивката са бели черги с цветни - червени, жълти или черни бразди. Шарени черги има, само че те доста рядко се употребят за постеля, а още по-рядко - за покривка. Шарените черги се постилат единствено на тържествени празднични дни.

На една постеля лягат и с една покривка се завиват всички членове от едно семейство и то по подобен ред: най-накрай ляга мъжьт, до него, дамата, след това най-малкото дете, след него по-възрастното и по този начин на ред, а на другия край ляга най-старото дете. Най-малкото дете, с цел да легне в леглото, би трябвало да е навършило две годинки, другояче то лежи настрана, в корито или люлка; следователно дамата ляга на другия край с цел да бъде близу до детето.

Момче спи в леглото до 8-ма година, а най-вече до 10-та; навърши ли десета година, то завива навуще, запасва гащняк (гащи) и към този момент излиза от общото легло, дири изключително (отделно), а това ще бъде зимникът при впрегатния добитък.

Момиче спи в общото легло до 12-15 години, а след това ляга и се завива настрана, само че в същата стая. Като навърши 16-17 години, излиза из стаята и отива в избата или в зимника, където лягат всичките моми от задругата.

Възглавниците всеки път са шарени, т. е. на алена основа пребразден вътък от разноцветни бразди. Тия възглавници са напълнени със плява, а доста редко с шушляк (листове, с които е затрупан кукурузът на стърка).

Лятно време, през летните къси нощи и дългите горещи дни селянинът и през деня и нощем е занят с работа, не знае ни спане, ни отмора.

Късно вечер, завърнал се изнурен от тежка дневна работа, гледа да вечера надве-натри и да ляга, тъй като във втори петли (рано) би трябвало да става и да отива на далечната равнища, гдето би трябвало да го завари зорницата.

Есенно време, когато полската работа намалее, старите, като вечерят към огромна вечера, си лягат, а отново младите остаят до измежду нощ, „ потайно доба “: момите, и момците седенкуват по седенките, а булките и мъжете им седят: едни работят, а други приказват.

Зимно време, след това вечеря, дамите по зимниците или в къщи работят до полунощ, а мъжете, налягали по одровете или насядали около огнището, слушат нескончаеми приказки, пословици и гатанки, с които се скратяват дългите зимни нощи.

Сутрена рано, в трети петли, всичко, що е в къщи работно, би трябвало да стане, да е будно, да се умие и да е готово да почне своята дневна работа. Съминялото (утринта) трябва да завари огнището накладено, куминя запушил и къщата пометена; а когато слънцето огрее, то би трябвало да затече всички на работа.

Ако бъдете на село и наблюдавате, какъв брой работи селянинът и какъв брой спи, ще помислите, че той в никакъв случай не спи.

Лятно време: до измежду нощ коли скърцат, идейки от поле, людие викат, моми пеят, връщайки се от работа; на кладенци и чешми врява и смях - и всичко това утихва единствено през времето, което се споделя „ потайно доба “. Кукуригне ли петелът, колата още веднъж заскърцат, людие завикват, кладенците и чешмите заехтят - всичко отново е живо, отново е на крайници, тръгнало на работа.

Есенно време: до полунощ седенки, песни, возене снопе, вършитба, берба на мамул, на лозе, оране угар и прочие работи полски, селски.

Зимно време изгледва безшумно. Но в случай че сте посетител в някоя селска къща, през цяла нощ не ще можете да отберете, по кое време тия людие спят, по кое време са будни: в зимниците смях, песни; моми работят и пеят; в къщи край огнището отново смях: приказки, пословици и гадане гатанки. Поутихнало малко, позаспали; само че ето врата скърцат и мъжът излиза да тури на воловете сено; по-късно различен мъж излиза да навиди овците, конете и говедата в обора. Дошло „ потайно доба “, и ето няколко минути глуха тишина; всичко млъкнало. Но „ първи петли “ пристигнало, и отново всичко мърда, всичко будно, приказва, смее се, отново врява.

Това е спането на селянина. „ Селянинът спи като заек “, споделя баба Първа, и това е право. „ Селянинът с едното око спи, с едното е безсънен “, споделя баба Стана (Раковица), баба Райка (Кнежа) и други. И в действителност селянинът и когато спи, спи по този начин леко, по този начин будно, че единствено при едно залайване на псетата е безсънен и е на крайници. 

Из: „ Градиво за материалната просвета на западна България “, Димитър Маринов, 1901 година, Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина, София, Държ. Печатница
* Портретна фотография на българския етнограф Димитър Маринов (1846-1940) в персоналния списък на Христо Вакарелски; bg.wikipedia.org