Луноходът от индийската космическа мисия ще работи един лунен ден
Луноходът от индийската задача " Чандраян-3 ", който ще се насочи към естествения сателит на Земята през 2023 година, ще работи наоколо до южния му полюс към един лунен ден или почти 14 земни дни. Това заяви специалистката от Индийската организация за галактически проучвания (ISRO) Сентилкумар Мегала на 13-ия Московски симпозиум за проучване на Слънчевата система, представена от ТАСС и Българска телеграфна агенция.
" Платформата ни за кацане и луноходът не са приспособени за работа в изискванията на лунна нощ, заради което не чакаме да работят на мястото за кацане наоколо до южния полюс повече от един лунен ден или към 14 дни. През това време планираме да правим серия от изследвания на почвата на разстояние от няколкостотин метра от мястото на кацане ", сподели Мегала.
По думите на изследователката новата лунна задача на Индия " Чандраян-3 " планува изпращане в орбита към естествения сателит на Земята на сонда, състояща се от транспортен модул, платформа за кацане и лек луноход с тегло 25 кг.
Роувърът и транспортната му система ще бъдат оборудвани с набор от научни принадлежности, предопределени за геоложки и сеизмични проучвания на Луната.
Платформата за кацане ще бъде оборудвана с четири инструмента - сеизмограф, термограф, плазмен датчик и ретрорефлектор.
Луноходът ще разполага с рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп. Основната им задача ще бъде да изследват химичния и минерален състав на лунната повърхнина в зоната на кацане, както и да оценят концентрацията на разнообразни детайли в почвата.
" Чандраян-3 " е демонстрационна платформа за оценка на опцията за реализирането на взаимна индийско-японска роботизирана задача за проучване на южния полюс на Луната, отбелязва Мегала. В рамките на този взаимен план индийски и японски учени и инженери възнамеряват да конструират луноход, който е в положение да работи в полярните райони на естествения сателит на Земята повече от един лунен ден.
Първата индийска лунна автоматизирана станция " Чандраян-1 " беше изведена в околоземна орбита през ноември 2008 година Устройството работи до август 2009 година Втората задача " Чандраян-2 " беше изпратена до Луната през юли 2019 година и включваше освен извеждането на апарата в орбита, само че и мекото кацане на спускаемия модул " Викрам ". Той трябваше да достави дребния луноход " Прагян " на повърхността на естествения сателит на Земята.
Опитът за кацане на " Викрам " през септември 2019 година приключи с крах - връзката с модула беше прекратена, а той се разруши при конфликта си с лунната повърхнина. Същевременно станцията " Чандраян-2 " продължава да работи в орбита към Луната. Индийската организация за галактически проучвания (ISRO) възнамерява да я употребява в задачата " Чандраян-3 ", чието изстрелване беше отсрочено за 2023 г.
" Платформата ни за кацане и луноходът не са приспособени за работа в изискванията на лунна нощ, заради което не чакаме да работят на мястото за кацане наоколо до южния полюс повече от един лунен ден или към 14 дни. През това време планираме да правим серия от изследвания на почвата на разстояние от няколкостотин метра от мястото на кацане ", сподели Мегала.
По думите на изследователката новата лунна задача на Индия " Чандраян-3 " планува изпращане в орбита към естествения сателит на Земята на сонда, състояща се от транспортен модул, платформа за кацане и лек луноход с тегло 25 кг.
Роувърът и транспортната му система ще бъдат оборудвани с набор от научни принадлежности, предопределени за геоложки и сеизмични проучвания на Луната.
Платформата за кацане ще бъде оборудвана с четири инструмента - сеизмограф, термограф, плазмен датчик и ретрорефлектор.
Луноходът ще разполага с рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп. Основната им задача ще бъде да изследват химичния и минерален състав на лунната повърхнина в зоната на кацане, както и да оценят концентрацията на разнообразни детайли в почвата.
" Чандраян-3 " е демонстрационна платформа за оценка на опцията за реализирането на взаимна индийско-японска роботизирана задача за проучване на южния полюс на Луната, отбелязва Мегала. В рамките на този взаимен план индийски и японски учени и инженери възнамеряват да конструират луноход, който е в положение да работи в полярните райони на естествения сателит на Земята повече от един лунен ден.
Първата индийска лунна автоматизирана станция " Чандраян-1 " беше изведена в околоземна орбита през ноември 2008 година Устройството работи до август 2009 година Втората задача " Чандраян-2 " беше изпратена до Луната през юли 2019 година и включваше освен извеждането на апарата в орбита, само че и мекото кацане на спускаемия модул " Викрам ". Той трябваше да достави дребния луноход " Прагян " на повърхността на естествения сателит на Земята.
Опитът за кацане на " Викрам " през септември 2019 година приключи с крах - връзката с модула беше прекратена, а той се разруши при конфликта си с лунната повърхнина. Същевременно станцията " Чандраян-2 " продължава да работи в орбита към Луната. Индийската организация за галактически проучвания (ISRO) възнамерява да я употребява в задачата " Чандраян-3 ", чието изстрелване беше отсрочено за 2023 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ