Видимите кратери показват само половината от ударите в историята на Луната
Луната може да е известна с осеяната си с кратери повърхнина, само че те са удостоверение единствено за към половината удари по нея, заяви Дейли мейл.
Учени от Мазачузетския софтуерен институт и университетите Пардю и Обърн стигнаха до този извод, откакто създадоха по-точен метод за следене на историята на ударите по лунната повърхнина. Той включва проучване на плътността на скалите върху повърхността и под нея, както и порьозността им.
Когато се е образувала Земята преди 4,5 милиарда години, метеорити, комети и галактически парчета са се движели из Слънчевата система и са удряли младата планета и спътника ѝ. Това е дало мощно набраздения образ на Луната, който се вижда през днешния ден. Бурното време завършва преди към 3,8 милиарда години. Оттогава ударите са по-слаби и по-редки. Ранното бомбардиране обаче основава фрагментирана порьозна кора с големи дупки, стигащи много под повърхността.
Учените изследват точно порьозността, с цел да научат повече за историята на Луната. Те употребяват измервания на повърхностната гравитация, направени от НАСА, с цел да бъде основана подробна карта. Анализът им разкрива, че зоните към най-младите кратери са най-порьозни, а по-старите са заобиколени от по-плътни скали.
Изследването обгръща 77 кратера на възраст от 4,3 милиарда до 3,8 милиарда години. След това експертите моделират по какъв начин порьозността се трансформира във връзка с възрастта на кратера.
Хипотезата на специалистите е, че по-старите кратери са излагани на повече удари и те компресират близките скали. Затова порьозността под по-новите кратери е по-представителна за първичните условия на Луната.
Освен това Луната е бомбардирана толкоз доста, че на повърхността се вижда не история с всички удари - от даден миг един конфликт заличава следи от предходните, изясни съавторът на проучването доктор Джейсън Содърблум. Това, което е остава, е другата порьозност.
Според предходни проучвания броят на ударите е 10 пъти по-голям от останалите кратери. Сегашното насочва, че те са били по-малко, само че въпреки всичко повече от виждащите се в този момент следи.
Симулациите демонстрират, че при започване на конфликтите преди 4,3 милиарда години лунната порьозност е към 20 %. Преди 3,8 милиарда години тя е станала 10 % и от този момент е постоянна.
Статия за проучването е оповестена в сп. "Нейчър джиосайънс ".
Учени от Мазачузетския софтуерен институт и университетите Пардю и Обърн стигнаха до този извод, откакто създадоха по-точен метод за следене на историята на ударите по лунната повърхнина. Той включва проучване на плътността на скалите върху повърхността и под нея, както и порьозността им.
Когато се е образувала Земята преди 4,5 милиарда години, метеорити, комети и галактически парчета са се движели из Слънчевата система и са удряли младата планета и спътника ѝ. Това е дало мощно набраздения образ на Луната, който се вижда през днешния ден. Бурното време завършва преди към 3,8 милиарда години. Оттогава ударите са по-слаби и по-редки. Ранното бомбардиране обаче основава фрагментирана порьозна кора с големи дупки, стигащи много под повърхността.
Учените изследват точно порьозността, с цел да научат повече за историята на Луната. Те употребяват измервания на повърхностната гравитация, направени от НАСА, с цел да бъде основана подробна карта. Анализът им разкрива, че зоните към най-младите кратери са най-порьозни, а по-старите са заобиколени от по-плътни скали.
Изследването обгръща 77 кратера на възраст от 4,3 милиарда до 3,8 милиарда години. След това експертите моделират по какъв начин порьозността се трансформира във връзка с възрастта на кратера.
Хипотезата на специалистите е, че по-старите кратери са излагани на повече удари и те компресират близките скали. Затова порьозността под по-новите кратери е по-представителна за първичните условия на Луната.
Освен това Луната е бомбардирана толкоз доста, че на повърхността се вижда не история с всички удари - от даден миг един конфликт заличава следи от предходните, изясни съавторът на проучването доктор Джейсън Содърблум. Това, което е остава, е другата порьозност.
Според предходни проучвания броят на ударите е 10 пъти по-голям от останалите кратери. Сегашното насочва, че те са били по-малко, само че въпреки всичко повече от виждащите се в този момент следи.
Симулациите демонстрират, че при започване на конфликтите преди 4,3 милиарда години лунната порьозност е към 20 %. Преди 3,8 милиарда години тя е станала 10 % и от този момент е постоянна.
Статия за проучването е оповестена в сп. "Нейчър джиосайънс ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ