Ето защо Луната почти не съдържа вода
Луната през днешния ден е съвсем лишена от вода и цяла редица леки детайли с помощта на това, че нейният „ зародиш “ се е намирал прекомерно надалеч от Земята след конфликта на прародителката ѝ – Тея – с нашата планета.
Този извод са разгласили учени в публикация в сп. Nature Geoscience.
„ Отсъствието на вода и други летливи субстанции на Луната от дълго време е загадка за нас, мистерия, която би трябвало да се реши, с цел да се разбере по какъв начин са зародили нашата планета и нейната спътница. Нашите нови калкулации демонстрират, че на последните етапи от растежа на Луната тези субстанции главно са улягали на Земята, а не на нейната спътница “, споделя Робин Канъп (Robin Canup) от Югозападния проучвателен институт в Боулдър (САЩ).
Както изяснява Канъп, планетолозите от дълго време спорят за какво в актуалните лунни породи съвсем няма вода, натрий, калий и редица други елементарно изпарявани детайли, които участват в огромни количества в земните глъбини. Средно те са 5-100 пъти по-малко в лунната кора и тога, в сравнение с в техни аналози на Земята, което извънредно комплицирано се изяснява от позиция на образуването на планетите.
Голяма част от планетолозите през днешния ден считат, че разминаването може да се изясни с това, че огромна част от летливите субстанции просто са се изпарили в откритото галактическо пространство, откакто останките на Тея, прародителка на Луната, са били изхвърлени на орбитата на Земята при конфликта ѝ с нашата планета. Канъп и сътрудниците му се усъмнили, че останките на Тея са се движили с прекомерно ниска скорост, с цел да „ избягат “ в Космоса.
Авторите на публикацията се пробвали да открият същинския отговор на тази мистерия, като употребявали създаден от тях модел на „ лунен диск “ –останки на Тея и материя на Земята, от които се е формирала Луната в далечната младост на Слънчевата система.
Изчисленията на Канъп и екипа му посочили, че странностите в наличието на летливи субстанции в лунните породи се изяснява с две неща – с това, че луната се е движела по време на своето образуване, и с това, че породите от „ лунния диск “ са останали в течен тип в продължение на няколко епохи.
Първоначално Луната е почнала да се образува в относително „ гъстата “ и гореща централна част на диска, където летливите субстанции са участвали единствено във тип на пара, неспособна да улегне на повърхността на формиращата се спътница на Земята.
След няколко десетилетия и епохи Луната, набрала към този миг към 60% от своята маса, е почнала да мигрира към актуалната си орбита, ситуирана много по-далече от Земята, в сравнение с точката на нейното рождение.
Благодарение на това съвсем всички летливи субстанции, в това число водата в алкалните метали, са почнали да изстиват и да кондензират в „ камънаци “ и миниастероиди, откакто Луната е напуснала своята люлка. Подобни частици материя, богати на летливи субстанции, са се намирали отвън гравитационната „ сфера на въздействие “ на бъдещата Луна, вследствие на което са улегнали на повърхността на Земята, а не на нейната спътница.
Това, както счита Канъп, изяснява за какво на Луната съвсем няма вода и цяла редица други субстанции.
Този двуетапен сюжет за образуване на Луната има един минус, отбелязва планетологът Стив Деш (Steve Desch) от Аризонския университет в Темпи (САЩ) в коментар за сп. Nature.
Той не изяснява за какво делът на някои изотопи – да вземем за пример исполин, се явяват в действителност идентични за Земята и нейната спътница, а други се разграничават.
И въпреки всичко Деш счита, че сходен модел на „ лунен диск “ кардинално е кадърен да изясни тези несъгласуваности, което ни доближава към разкриването на тайните на рождението на Земята и Луната.
РИА Новости
