Луната не е черна и бяла, просто изглежда така
Луната постоянно ни се коства сива, или пък жълта… Или пък не? Какъв е въпреки всичко цветът на нашия сателит?
Всъщност експертите считат, че е напълно обикновено да считаме Луната за сива или бяла, или жълта. Всичко зависи от вашата точка на наблюдения, какво е при вас времето, къде се намирате в света и какъв брой е чист въздухът, отбелязва Scientific American.
Когато гледаме фотоси, направени по време на лунните задачи, пейзажът наподобява много тъмен. В съпоставяне със Земята, която е доста ярка и цветна, Луната без атмосфера и вода наподобява напълно лишена от цветове.
И какво има на Луната? Магнезий, желязо, исполин, калций, алуминий, О2, силиций, фелдшпати и пироксен. Като прахуляк тези материали са най-вече матовосиви на цвят. Ето за какво същинският цвят на спътника е сив.
Но от Земята ние не всеки път виждаме Луната сива. Това се дължи на отражателната дарба на нашия сателит и на атмосферата на Земята. Когато Луната таман се издига над хоризонта, тя има оранжев нюанс. Колкото по-високо се издига, толкоз по-бледа става. Причината е в това, че слънчевата светлина и отразената от Луната светлина минават през нашата атмосфера, която не се явява кристално чиста.
Какво се крие в недрата на Луната
Близо до хоризонта атмосферата е по-плътна, по тази причина Луната става по-бяла, издигайки се постепенно нагоре. Ярката светлина се разсейва от частиците в нашата атмосфера, което доста затъмнява външния тип на земния сателит.
Изображението, което виждате горе, е било Астрономическа фотография на деня на НАСА на 16 февруари 2006 година. Обяснението под изображението също отбелязва, че от Земята Луната нормално се вижда в нюанси на сиво или жълто. Но дребните цветови разлики са мощно пресилени, с цел да се направи това трагично мозаечно изображение. Познатото Море на спокойствието (Mare Tranquillitatis) е синята зона вдясно от центъра.
НАСА желае да построи АЕЦ на Луната (ВИДЕО)
Белите линии се излъчват от кратера Тихо долу вляво, до момента в който лилавите тонове изпъстрят кратера Коперник вляво от центъра. Макар и пресилени, се признава, че другите цветове подхождат на действителни разлики в химическия състав на лунната повърхнина - сините нюанси разкриват богати на исполин области, до момента в който оранжевите и лилавите цветове демонстрират райони, релативно небогати на исполин и желязо. Създадени въз основата на скални проби от задачите на „ Аполо “, сходни многоцветни изображения са употребявани за проучване на световния състав на повърхността на Луната.
Още от КОСМОС:
Всъщност експертите считат, че е напълно обикновено да считаме Луната за сива или бяла, или жълта. Всичко зависи от вашата точка на наблюдения, какво е при вас времето, къде се намирате в света и какъв брой е чист въздухът, отбелязва Scientific American.
Когато гледаме фотоси, направени по време на лунните задачи, пейзажът наподобява много тъмен. В съпоставяне със Земята, която е доста ярка и цветна, Луната без атмосфера и вода наподобява напълно лишена от цветове.
И какво има на Луната? Магнезий, желязо, исполин, калций, алуминий, О2, силиций, фелдшпати и пироксен. Като прахуляк тези материали са най-вече матовосиви на цвят. Ето за какво същинският цвят на спътника е сив.
Но от Земята ние не всеки път виждаме Луната сива. Това се дължи на отражателната дарба на нашия сателит и на атмосферата на Земята. Когато Луната таман се издига над хоризонта, тя има оранжев нюанс. Колкото по-високо се издига, толкоз по-бледа става. Причината е в това, че слънчевата светлина и отразената от Луната светлина минават през нашата атмосфера, която не се явява кристално чиста.
Какво се крие в недрата на Луната
Близо до хоризонта атмосферата е по-плътна, по тази причина Луната става по-бяла, издигайки се постепенно нагоре. Ярката светлина се разсейва от частиците в нашата атмосфера, което доста затъмнява външния тип на земния сателит.
Изображението, което виждате горе, е било Астрономическа фотография на деня на НАСА на 16 февруари 2006 година. Обяснението под изображението също отбелязва, че от Земята Луната нормално се вижда в нюанси на сиво или жълто. Но дребните цветови разлики са мощно пресилени, с цел да се направи това трагично мозаечно изображение. Познатото Море на спокойствието (Mare Tranquillitatis) е синята зона вдясно от центъра.
НАСА желае да построи АЕЦ на Луната (ВИДЕО)
Белите линии се излъчват от кратера Тихо долу вляво, до момента в който лилавите тонове изпъстрят кратера Коперник вляво от центъра. Макар и пресилени, се признава, че другите цветове подхождат на действителни разлики в химическия състав на лунната повърхнина - сините нюанси разкриват богати на исполин области, до момента в който оранжевите и лилавите цветове демонстрират райони, релативно небогати на исполин и желязо. Създадени въз основата на скални проби от задачите на „ Аполо “, сходни многоцветни изображения са употребявани за проучване на световния състав на повърхността на Луната.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ