На тоя свят любов щастлива няма ~ Луи АРАГОН
Луи Арагон е създател на доста стихотворни сборници, романи, поеми, журналистика, есеистика и исторически творби. Член на Академията Гонкур, деятел на Френската Комунистическа Партия, участник в Съпротивата, лекар на науките на Московския и Пражкия университети. През 1939 година се дами за съветската писателка Елза Каган, сестра на Лиля Брик (любимата на Маяковски). Арагон е притежател на Международната премия „ За мир сред народите ” (1957), членува в Световния съвет за мир. Той разпространява руската литература във Франция и поддържа дисидентите в Съюз на съветските социалистически републики. У нас е прочут с книгите си „ Човекът болшевик ” (1948), „ Комунисти ” (1950), „ Избрани стихотворения ” (1956), „ Страстната седмица ” (исторически разказ за 100-те дни на Наполеон, 1959), „ Орелиен ” (роман, 1966), „ Лъжата-истина ” (1983), „ Върхове над съня ” (стихове, 1986), „ Умъртвяване ” (1993) „ Не претърпявам истини признати на религия ” (Никола Вапцаров, Луи Арагон, 2009).
(1897 ~ 1982)
Младите хора мечтаят. Старите си спомнят.
Честността нерядко е безразсъдна.
Любовта е сред двама души в разнообразни типове самотност.
Оптимизъм – ето това е лукса на великите хора.
Функцията на гения се свежда до основаването на мисли, които след 20 години ще станат притежание и на кретените.
Който се стреми към безспорното, се отхвърля от щастието.
Жената е бъдещето на мъжа.
В живота нищо не наподобява по този начин, както си го представяме.
Езикът, какъвто и да наподобява, се свежда до едничкото Аз и в случай че дублирам някоя дума, тя се отърсва от всичко, което не съм аз, до момента в който не се трансформира в органически звук, посредством който се изявява моят живот.
Няма никой с изключение на мен на света и в случай че понякога имам слабостта да имам вяра в съществуването на някоя жена, задоволително е да се приведа над нейната гръд, с цел да чуя шума на моето сърце и да се разпозная. Чувствата са единствено езици, улесняващи упражняването на някои функционалности.
Нося в левия си джоб портрета си, наподобяващ прекалено много на мен: това е часовник от кафява стомана. Той приказва, отбелязва времето и нищо не схваща. Всичко, което е аз, е неясно.
На тоя свят обич щастлива няма
Човекът нищо не владее Нито мощ
ни уязвимост ни сърце Разтваря вдигнал растеж
ръце само че сянката си вижда паднал кръст
и щастието не допира дори с пръст
Животът ни стена е всичко разделила
на тоя свят обич щастлива няма
Животът е боец останал без патрони
за друга орис бил е на света роден
за какво в зорите да се буди всеки ден
щом вечер пада на безделието в плен
Живот признай го самичък и стига сълзи рони
на тоя свят обич щастлива няма
О моя любов о обич ти моя рана
ранена птица аз те нося в свойта гръд
извръщат поглед след нас и думите шептят
които сплитах самичък по дългия ни път
преди във взора ти да срещнат крах ранна
на тоя свят обич щастлива няма
Отлита времето уви не се повтаря
и дано двете ни сърца ридаят с жалост
без тъга кой ли тук трогателно е пял
и кой за трепета в гръдта не е скърбял
и сълзи не е лял с ридаеща китара
на тоя свят обич щастлива няма
Не няма тук обич която не проклина
не няма тук обич кръвта да не смрази
не няма тук обич без страдания и сълзи
не няма тук обич без всичко да съкруши
даже и любовта към моята татковина
на тоя свят обич щастлива няма
само че ние с тебе отново обичаме се двама
* Portrait of Aragon by Matisse
Снимки: Quotesgram, Pinterest, Aforismi - Meglio.it., Wikiwand
