Владислав Апостолов: Лудият Макс е изключително добра филмова поредица, която вече половин век е актуална
" Лудият Макс " е извънредно добра кино поредност, която към този момент близо половин век е настояща с помощта на основателя й Джордж Милър. Умението му да те вкара и да те направи участник в екшъна е в действителност недостижима. Това разяснява журналистът Владислав Апостолов в предаването " Сториборд " на Радио " Фокус " с водещ Благой Д. Иванов.
Австралийският франчайз дебютира през 1979 година с първия филм от сагата: " Лудият Макс " (Mad Max) под режисурата на Джордж Милър. В този тъмен и недопечен филм има нещо извънредно гаражно и авторско-аматьорско, счита Апостолов и дефинира атмосферата на кино лентата като антиутопична и улавяща трендовете в западната просвета по това време – чувството за разпада на реда, чувството за хаоса като една мощ, която явно не може да се управлява.
" Първият филм е доста по-груб и по-непретенциозен вид на тази тематика за извънредно тънкото платно на цивилизация, което сега, в който се раздра и ние се озовем измежду оскъдност, регресираме към първична форма на разграбване, обир и принуждение ", изясни той и добави, че във кино лентата има доста прекрасен достоверен органически черен комизъм, който е като контраст на цялата грубост. По думите му Джордж Милър взима едни клишета и ги прекарва през тази австралийска пустота, и те в действителност стават неповторими. " За този извънредно дребен бюджет, с който разполагат, посредством хореографията на екшъна, насилието, метода, по който е показан конфликтът на транспортните средства, е направено нещо в действителност безусловно велико ".
Втората част на кино лентата " Лудият Макс 2: Воинът на пътя " (Mad Max 2: The Road Warrior) съгласно журналиста е едно от най-великите продължения, правени в миналото. В него е показана една към този момент разпаднала се цивилизация, като режисьорът е разгърнал и обогатил вселената, почерпвайки ентусиазъм от традициите на уестърна. " В " Лудият Макс 2 " героят на Мел Гибсън към този момент е отмъстил за изгубеното си семейство и тотално приключва своята промяна в един войник на пътя със своята пушка, със своя автомобил като знак на индивида на пътя. Това е екшън архетип и поп-културен архетип със усилване на пънк естетиката, “ сподели той и добави, че концепцията за австралийската пустота е показана по тънък и натурален метод.
" Лудия Макс 3: Отвъд Клетката на гибелта " (Mad Max Beyond Thunderdome) се появява през 1985 година и е със сърежисьор Джордж Огилви. Тази част е малко по-слаба по отношение на първите два кино лентата, малко по-мелодраматична и детинска. " Но все пак не може да не сме съпричастни като ценители на качественото екшън кино към естетиката, която е пресъздадена. Джордж Милър съумява да интегрира другите културни кодове и в третата част, която явно има огромни пропуски, само че пък съумя да остави бездънен попкултурен отпечатък с присъединяване на Тина Търнър и с именитата ария We Don`t Need Another Hero ".
30 години по-късно се появява и четвъртата част на кино лентата: " Лудия Макс: Пътят на яростта " (Mad Max: Fury Road) с Том Харди в ролята на Лудия Макс и Шарлийз Терон в ролята на император Фюриоза. Според Владислав Апостолов този филм е един от най-зрелищните, еуфорични, напомпващите на всяко едно равнище филми, един от най-качествените филми за последните 15 години и същински екшън шедьовър. " Филмът постанова необикновен колосален темп и скорост, който не те оставя въобще да си поемеш мирис, въобще да се замислиш. Умението на Джордж Милър да направи персонаж, който може да се покаже за 2 секунди, само че се трансформира в най-запомнящото са нещо, е необикновено ".
" В петата част от сагата " Фюриоза: Сага за Лудия Макс " (Furiosa: A Mad Max Saga) има доста моменти, пасажи на великолепие, на талантливост, на виртуално хореографиран екшън, на забавни персонажи, допира се до това, което ни сподели в цялостното си времетраене " Пътят на яростта ". Но точно " Пътят на яростта " е прекомерно високата летва, която беше невероятно да бъде достигната. И за благополучие няма опит за цялостна реплика. Търсейки новата формула за конструкция, съгласно мен леко са объркали тона и разполагането на другите дейности, връзките. И по тази причина както структурата на " Пътят на яростта “ беше един от основите му козове и го трансформира в шедьовър на драматургично равнище, естетическо, дизайнерско, по този начин тук структурно, драматургично мисля, че има нещо комплицирано, има някакви проблеми ", показа журналистът.
Австралийският франчайз дебютира през 1979 година с първия филм от сагата: " Лудият Макс " (Mad Max) под режисурата на Джордж Милър. В този тъмен и недопечен филм има нещо извънредно гаражно и авторско-аматьорско, счита Апостолов и дефинира атмосферата на кино лентата като антиутопична и улавяща трендовете в западната просвета по това време – чувството за разпада на реда, чувството за хаоса като една мощ, която явно не може да се управлява.
" Първият филм е доста по-груб и по-непретенциозен вид на тази тематика за извънредно тънкото платно на цивилизация, което сега, в който се раздра и ние се озовем измежду оскъдност, регресираме към първична форма на разграбване, обир и принуждение ", изясни той и добави, че във кино лентата има доста прекрасен достоверен органически черен комизъм, който е като контраст на цялата грубост. По думите му Джордж Милър взима едни клишета и ги прекарва през тази австралийска пустота, и те в действителност стават неповторими. " За този извънредно дребен бюджет, с който разполагат, посредством хореографията на екшъна, насилието, метода, по който е показан конфликтът на транспортните средства, е направено нещо в действителност безусловно велико ".
Втората част на кино лентата " Лудият Макс 2: Воинът на пътя " (Mad Max 2: The Road Warrior) съгласно журналиста е едно от най-великите продължения, правени в миналото. В него е показана една към този момент разпаднала се цивилизация, като режисьорът е разгърнал и обогатил вселената, почерпвайки ентусиазъм от традициите на уестърна. " В " Лудият Макс 2 " героят на Мел Гибсън към този момент е отмъстил за изгубеното си семейство и тотално приключва своята промяна в един войник на пътя със своята пушка, със своя автомобил като знак на индивида на пътя. Това е екшън архетип и поп-културен архетип със усилване на пънк естетиката, “ сподели той и добави, че концепцията за австралийската пустота е показана по тънък и натурален метод.
" Лудия Макс 3: Отвъд Клетката на гибелта " (Mad Max Beyond Thunderdome) се появява през 1985 година и е със сърежисьор Джордж Огилви. Тази част е малко по-слаба по отношение на първите два кино лентата, малко по-мелодраматична и детинска. " Но все пак не може да не сме съпричастни като ценители на качественото екшън кино към естетиката, която е пресъздадена. Джордж Милър съумява да интегрира другите културни кодове и в третата част, която явно има огромни пропуски, само че пък съумя да остави бездънен попкултурен отпечатък с присъединяване на Тина Търнър и с именитата ария We Don`t Need Another Hero ".
30 години по-късно се появява и четвъртата част на кино лентата: " Лудия Макс: Пътят на яростта " (Mad Max: Fury Road) с Том Харди в ролята на Лудия Макс и Шарлийз Терон в ролята на император Фюриоза. Според Владислав Апостолов този филм е един от най-зрелищните, еуфорични, напомпващите на всяко едно равнище филми, един от най-качествените филми за последните 15 години и същински екшън шедьовър. " Филмът постанова необикновен колосален темп и скорост, който не те оставя въобще да си поемеш мирис, въобще да се замислиш. Умението на Джордж Милър да направи персонаж, който може да се покаже за 2 секунди, само че се трансформира в най-запомнящото са нещо, е необикновено ".
" В петата част от сагата " Фюриоза: Сага за Лудия Макс " (Furiosa: A Mad Max Saga) има доста моменти, пасажи на великолепие, на талантливост, на виртуално хореографиран екшън, на забавни персонажи, допира се до това, което ни сподели в цялостното си времетраене " Пътят на яростта ". Но точно " Пътят на яростта " е прекомерно високата летва, която беше невероятно да бъде достигната. И за благополучие няма опит за цялостна реплика. Търсейки новата формула за конструкция, съгласно мен леко са объркали тона и разполагането на другите дейности, връзките. И по тази причина както структурата на " Пътят на яростта “ беше един от основите му козове и го трансформира в шедьовър на драматургично равнище, естетическо, дизайнерско, по този начин тук структурно, драматургично мисля, че има нещо комплицирано, има някакви проблеми ", показа журналистът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ