Louis Janmot (1814-1892), The Angel and the Mother (Poem of

Louis Janmot (1814-1892), The Angel and the Mother (Poem of the Soul 3) (1854), Musée des Beaux-Arts, Lyon, France

Какви са присъщите черти на един същински мощен човек?

Истински мощният човек е преклонен. Това не е подправеното примирение на индивида, който съзнателно се снишава, с цел да бъде на равнището на по-нискостоящите. Това е ши-ротата на индивида, който откликва на душевната хубост във всяка срещната персона и в постъпките й съзира делата на въплътената на Земята душа. Смирението е безобидността на индивида, който цени, уважава и се прекланя пред Живота във всички негови форми. Загрижени ли сте за Земята? Именно смирените в никакъв случай не вредят на Земята.

Какво значи да си безопасен?

Това значи да бъдеш толкоз мощен, че да нямаш потребност да вредиш на никое създание. Означава още следното: да бъдеш толкоз кадърен и талантлив, че самата визия да демонстрираш мощ, като вредиш, да е непозната на съзнанието ти. Без откровена покорност вие не можете да имате такава мощ, тъй като когато чувствате, че дадена обстановка или човек не ви карат да се чувствате уважавани, силата ви изоставя.

Смиреният дух крачи в един прочут свят. Хората за него не са странници -- те са негови спътници на Земята. Смиреният дух не желае повече, в сравнение с му е належащо, а това, което му е належащо, му се дава от Вселената. Смиреният дух е удовлетворен, когато същинските му потребности са задоволени и не е претрупан от изкуствени.

Смирените са свободни да обичат и да бъдат самите себе си. Те нямат изкуствени цели, към които се стремят. Не ги притеглят знаците на външната мощ. Не се борят за външна власт. Това не значи, че не се гордеят с нещата, които правят добре, нито че не влагат всичко от себе си в тях, нито пък значи, че когато е належащо, не разрешават на близките да ги тласкат напред.

Да се съревновавате, значи да се борите за нещо дружно, взаимно, да се стремите към нещо, да се пробвате да го постигнете, да търсите нещо с другите. Ако това, към което се стремите, е да имате авторитет, да ви виждат или да получите златен, а не тенекиен орден, съревнованието е стимулирано от личността. Вие се борите да добиете мощ за сметка на другите, да утвърдите надмощието си над някой човек или над група хора. Борите се за външна мощ. Като се борите за една или друга премия, вие карате света да оцени и признае цената ви, преди вие сами да се оцените. Поставяте възприятието си за преценка в ръцете на другите. Дори и да спечелите всички златни медали в света, вие не притежавате мощ.

Ако това, към което се стремите, е насладата от безрезервното разпределяне, от това да отдавате целена-сочено, с наслада и схващане всичко, което имате, за това, което съграждате взаимно с другите, съревноваването ви е демонстрация на вашата душа. 

Човекът, който има същинска мощ, прости. Прошката не е въпрос на морал. Тя е енергийна динамичност. Когато простят, множеството хора желаят другият човек да запомни, че са му дали прошка и са не запомнили. Този тип амнистия манипулира индивида, който получава прошка-та. Това не е амнистия. Това е средство за добиване на външна мощ.

Да простиш значи да отхвърлиш товара на претърпяното. Когато решите да не простите, това, което не простите, остава при вас. Когато решите да не простите, вие като че ли си слагате зацапани, страшни очила, които изкривяват всичко, и таман вие би трябвало ежедневно да гледате Живота през тези нечисти стъкла, тъй като сте предпочели да ги запазите. Желаете всички други да виждат света по същия метод, тъй като самите вие желаете да го виждате по този начин, и това в действителност е светът, който гледате, само че единствено вие го виждате подобен. Гледате през стъклата на личната си нечиста обич.

Да простите значи да не търсите отговорност от другите за личните си прекарвания. Ако не поемете отговорността, вие я трансферирате на някой различен и в случай че не сте удовлетворени от живота си, ще се мъчите да го измененията, като манипулирате този човек. Оплакването и недоволството да вземем за пример са прояви на тази динамичност. вие желаете някой да поеме отговорност за прекарванията ви и да ги промени.

Оплакването е тип операция, само че вие сте свободни да извършите идната крачка. да започнете да усещате и да споделяте, без да манипулирате. Важен в

случая не е фактът, че споделяте, а желанието, което стои зад него. Когато вместо да споделяте, вие се оплаквате, преживяването е отрицателно. Всичко зависи от метода, по който извайвате, оформяте шерването, от желанието, с което споделяте. Преди да споделите, запитайте се. " Какво е желанието ми, като споделям това? Определена реакция ли диря? " Чрез тези въпроси можете да изясните отношението си, преди да вложи-те своята сила в думи. Когато поемете отговорност за преживяванията си и споделите опита си в другарски дух, вие все едно, че простите.

Когато търсите отговорност от някого за претърпяното от вас, вие губите мощ. Не можете да знаете какво ще направи другият човек. Затова когато разчитате на някой различен за жизненоважните ви неща, вие непрекъснато живеете в боязън, че индивидът няма да оправдае вашето доверие. Представата, че някой различен е виновен за вашите прекарвания, стои в основата на идея-та, че прошката е нещо, което един човек дава на различен. Как можете да простите на някой различен това, че сте предпочели да не сте мощни?

Когато простите, вие преставате да сте сериозни както към себе си, по този начин и към другите. Олеква ви. Вече не сте вкопчени в негативните прекарвания, породени от решенията, които сте взели, до момента в който сте се учили. Това е съжалението. Съжалението е двойна негативност, представляваща сграбчване в негативността. Когато съжалявате за нещо, вие губите мощ. Ако един човек страда от прекарванията си, а различен се смее, на кого му е по-леко? Кое от двете положения е по-безобидно? Сърцето, което танцува, е почтено. Човекът, кой-то не може да се засмее, е съкрушен. Именно танцува-щото сърце не може да навреди.

Това не значи, че вие не се учите от претърпяното и не го прилагате всякога, когато вземате решения. Това назоваваме виновен избор. От душата не се желае нищо. друго, с изключение на да вършиме всичко допустимо до лимита на качествата си, колкото се може по-добре.

Истински мощният човек мисли и възприема ясно. Яснотата води до мъдрост. Тя значи да виждаш умно. Тя е способността да долавяш и да разбираш илюзията и да я оставиш да се разиграва. Яснотата значи да можеш да прозираш оттатък постъпките на дадена персона чак до силата на безсмъртната й душа. Тя е умеенето да можеш да разбираш какво се стреми да бъде изявено -- здравето и единението на личността и еволоцията на душата. Тя е способността да разпознаваш явяващите се в света на времето и пространството нематериални динамичности. Тя значи да разбираш законите на кармата и привличането и тяхната връзка с това, което преживяваш. Тя е умеенето да можеш да прозираш ролята на виновния избор и във всеки миг да решаваш както би трябвало. 

Яснотата е способността да виждаш деянията на душата в материалния свят. Тя е резултат от решението да се учиш посредством мъдростта, а не посредством страха и подозрението. Яснотата ви оказва помощ да се отнасяте към близките със съчувствие, без да ги съдите. 

Картина: Louis Janmot (1814-1892), The Angel and the Mother (Poem of the Soul 3) (1854), Musée des Beaux-Arts, Lyon, France