Лошия Дядо Коледа Ако си мислите, че най-лошото, което може

Лошия Дядо Коледа

Ако си мислите, че най-лошото, което може да ви се случи към Коледа е да влезете в листата с неприятните деца, значи не сте чували за Крампус – злият двойник на Дядо Коледа. Неговата задача е да накаже всички деца, които не са били послушни през годината. На 6 Декември австрийските мъже обличат страшните демонски костюми и обикалят из градовете, всявайки смут у дребните калпазани. На всичкото от горната страна на сутринта може да откриете, че коледния ви чорап до камината е цялостен не с дарове, а с въглени.

Легендата за Крампус произлиза от алпийските страни и е публикувана още в Унгария, Бавария и Словения, а в последно време даже и в някои американски щатове.

Акащото дребосъче

Традиционен коледен бит в някои елементи на Испания, Португалия и Италия е изнасянето на макет на библейския град Витлеем. Работата е там обаче, че с изключение на Мария, Йосиф и Иисус, в сцената участва и по този начин наречения „ caganer “. Той съставлява дребна дрънкулка, запечатана в много деликатна поза, до момента в който се изхожда по огромна потребност. Обикновено се спотайва в ъгъла, най-вероятно от позор, тъй като е на показ в този другояче съкровен миг. Преди да започнете да гледате сепнато и недоверчиво, ще ви кажем, че и ние се запитахме къде в една такава коледна картина се вписва сходна фигура.

За страдание точният генезис на тази смешка не е напълно явен, само че традицията съществува още от 18-ти век. През последните години пък фигурките постоянно носят облици на известни хора, което единствено прави цялата работа още по-абсурдна.

Кага тио

В Каталония на Коледа си имат една много странна традиция, наречена „ Caga Tio “. Започва се с издълбаването на пън, който се слага на четири дървени крайници и му се рисува усмихнато лице от едната страна. Нищо толкоз необичайно до тук, нали?

Да, обаче всяка нощ от 8 Декември нататък, дънера се „ храни “ с лакомства и се завива с одеяло, с цел да не настине. Тогава на Коледа, дървеното дребосъче се хвърля в камината, удря се с пръчка и му се подрежда да „ ака “ – другояче казано, да пуска лакомства. Докато фамилията заедно постанова коледната пинята с пръчки, всички пеят обичайната за случая песничка, с която окуражават дънера да пусне повече бонбони и близалки.

Коледния козел

Корените на тази традиция могат да бъдат проследени до времето преди християнството да навлезе в Северна Европа. В скандинавските страни козелът е знак на бога Тор, чиято каляска била теглена от два козела. През тези времена боговете явно нямало с какво друго да се забавляват и Тор постоянно убивал животните и по-късно ги съживявал с именития си чук, с цел да развеселява приятелите си.

Така в Швеция, Норвегия и някои други северни страни всяка година по Коледа могат да се видят не елените на Дядо Коледа, а най-вече украшения и фигури на митичните козли. В центъра на шведското градче Галве всяка година се издига 13-метров сламен козел, който вандалите всякога съумяват да възпламенят и трансфорат в зрелищно шоу от 1966г. насам. Традиционна коледна смешка пък е да прекараш коледния козел в двора на съседа си без да те забележи.

Коледната краставичка

Докато украсявахте елхата тази година, надали сте попаднали на играчка с формата на краставичка. Ако бяхте в Германия обаче, тя можеше да е част от фамилната коледна традиция. Играчката се крие в елхата на Бъдни вечер и на Коледа децата се редуват да я търсят. Който я откри получава спомагателен подарък.

Макар някои да настояват, че традицията произлиза от Германия, в действителност има няколко истории по въпроса. Една от тях споделя за боец от Гражданската война, който бил покорен в Андерсънвил, Джордия. Умирайки от апетит, той се помолил на пазача за една краставичка. Благодарение на нея съумял да събере сили и да се измъкне жив. Когато се завърнал при фамилията си, почнал всяка Коледа да поставя по една краставичка в елхата, с цел да носи здраве и шанс на този, който я открие на сутринта.

В Бериен Спрингс, Мичиган всяка година провеждат фестивал на коледната краставичка и настояват, че обичаят идва от две испански момчета, който се прибирали от учебно заведение за празниците, само че били посрещнати от гамен, който ги затворил в бидон с кисели краставички. Тогава свети Николай ги съжалил и ги освободил.

Черен Петър

Ако не сте играли, то несъмнено сте чували за детската игра на карти Черен Петър. При нея, който изтегли Черния Петър, изгаря. Оказва се, че в Холандия този мрачен облик с етиопски генезис, испанско облекло и кофти манталитет е не какъв да е, а помощника на Дядо Коледа. Всяка година на Бъдни вечер белобрадия дъртак идва с шейната си и своя плебей – Черния Петър.

По традиция от 1850г. родителите плашат децата си, че в случай че не слушат през годината, Черният Петър ще пристигна и ще ги води в Испания. Днес историята се споделя с една концепция по-малко расизъм и Черния Петър е описван не като плебей, а като коминочистач, откъдето идва и черният му цвят.

Сивата кобила

Още преди появяването на Коледа, в Уелс се е провеждал много забавен езически бит. Вземате череп от кобила или магарица, закачате го в края на дървена пръчка и опъвате бял плат, който да покрие и индивида. За уши може да се пришият две черни части, а за очи се поставят зелени шишета.

Група от 5-6 индивида, дружно със Сивата кобила, обикалят по къщите и пеят обичайни песни. Пред всеки дом се организира надпяване, при което домакините и гостите си разменят остроумни рими до момента в който някой не се откаже. Коледарите съвсем постоянно побеждават и тогава им се позволява да влязат в къщата, за шанс и благоденствие. Ако въпреки всичко се случи да изгубят, те стартират да пеят ария, с която се молят да ги пуснат.

Макар и най-вече в южните елементи на Уелс, традицията продължава да съществува и до през днешния ден.