Лоши пътища. Ама много. Такова е първото впечатление на всеки,

Дор език живее, народ не умира!

Лоши пътища. Ама доста. Такова е първото усещане на всеки, минал границата на Украйна през контролно-пропусквателен пункт Рени. Именно това видя и усети вицепрезидентът на България, която пътува из Бесарабските земи с кола, а не кацна в Одеса със аероплан и не прелетя с хеликоптер до Болград. В рамките на три дни Илияна Йотова се среща със сънародниците ни, които живеят в района. И за това малко време съумя да научи част от най-големите проблеми на българската общественост там.
Липсата на съответна инфраструктура прогонва младите от родните им места и ги кара да търсят прехранване и професионална реализация в по-големите градове. Хората споделиха също по този начин огромната си паника за съхраняването на родния майчин език. Много малко наши сънародници приказват чист български, най-често диалектът им е комбинация от архаични думи, украински изречения и съветски падежи. Родният ни език се преподава в учебните заведения единствено по един час седмично, стана ясно по време на визитата още в първото село - Задунаевка. Учителите споделиха, че усещат нужда да покачват квалификацията си. Обърнаха внимание, че в школото няма задоволително образователни пособия и принадлежности. Децата с възприятие за комизъм показаха актуален вид на приказката "Дядо вади ряпа ". Вицепрезидентът изненада учителката по български Екатерина Георгиевна Петак, като пожела да прегледа тетрадките на учениците й. Илияна Йотова изрази възхищението си от красивия почерк на малчуганите и означи, че пишат без неточности.
Директорката на школото Татяна Зиновиевна Бянова описа, че в повереното й образователно заведение има 116 деца от I до Х клас, а български се учи един път или два пъти седмично, както и в Неделното учебно заведение. Възпитаниците му са се показали ослепително и на диктовката "Без език няма народ ".
Вицепрезидентът подари на просветителното заведение книги и посети Мемориалния музей, отдаден на Христо Ботев, постави цветя пред паметника, повдигнат в негова чест, прегледа и реновираната къща, в която поетът бунтовник е живял през 1866-1867 година Домът обаче не е отворен за всички искащи да усетят атмосферата на това време и да се поклонят на просветителската задача на Ботев по тези места. Генералният ни консул в Одеса е съумял да откупи парцела и желае да го трансформира в място за срещи на наши родолюбиви сънародници. Има желание да подари къщата на страната ни, само че до момента не е срещал схващане от управляващите у нас. Очаква се министърът на културата Боил Банов да вземе дефинитивно решение, още повече, че няма юридически спънки България да има къща в чужбина, обвързвана с част от историята на живота на именита персона.
"И да пазите Отечеството ни! ", заръча на Илияна Йотова почетният гражданин на Задунаевка - 93-годишният Генадий Коев, изпращайки вицепрезидентската делегация.
Въпреки че визитата на Островное не бе планувано в програмата, поради горещата молба на най-младия кмет в Бесарабия - Петър Добрев, кортежът спря за няколко минути в селото, по-известно измежду локалните българи като Бабата. Илияна Йотова видя какъв брой е красива църквата. "Какво да ви донесем, като дойдем различен път? ", попита вицепрезидентът 26-годишния ни съотечественик. "Искаме единствено да идвате. Защото с вас идва нашата Родина - Българията ", простичко отговори младежът.
Доста постоянно името на страната ни звучеше членувано по тези места. Личеше си, че хората я одобряват като фантазия, като нещо доста огромно, способно да реши всички проблеми. "Искам да ви уверя, че дружно с президента Румен Радев, като представители на страната ни, стоим зад вас ", акцентира Илияна Йотова.
Опасенията си от последователното изгубване на родния език споделиха представители на българските сдружения и на неделните учебни заведения от Арцизки, Татарбунарски и Саратски регион по време на среща с вицепрезидента в село Заря. Кметът Виктория Райчева се стреми да го трансформира в едно от най-облагородените и развитите в региона. Но е нужно да се акцентира и на запазването на традициите и култивирането на непорочност на българския, който последователно се топи и даже има заплаха да изчезне.
Очакванията за поддръжка от страната ни по въпроси, значими за нашите сънародници, живеещи в района, показаха и част от присъстващите на тържественото посрещане на Илияна Йотова във Всеукраинския център за българска просвета в Одеса, който отбелязва 25-годишен празник. По време на изявленията се откроиха два съществени казуса, които вълнуват хората. Единият е обвързван с новия Закон за образованието, заплашващ да ограничи проучването на малцинствени езици. Другият визира подготвяната административно-териториална промяна, която съгласно българите в Украйна може да докара до размиване на историческите граници на етническата ни общественост в страната. А сънародниците ни в Бесарабия са уверени, че са се запазили като народ точно с помощта на компактния темперамент на популацията и на запазването на родния език.
При визитата на село Бановка, където Илияна Йотова беседва с локални поданици и влезе в някои класни стаи и спортната зала на учебното заведение, също се състоя среща с представители на кметства от региона и елементарни хора. Сред поставяните от тях въпроси на напред във времето излезе молбата за облекчаването на процедурата по приемане на българско поданство. "Не зависи единствено от мен, само че имам огромни очаквания до края на годината да се създадат съответни законодателни промени в това отношение ", разкри вицепрезидентът. И посочи, че от началото на 2018-а над 1500 украински жители са получили български паспорти. Очаква се в околните месеци броят им да се удвои.
В село Криничное, където е роден историкът Димитър Агура - един от първите преподаватели по история в Софийския университет и няколко пъти ректор на висшето образователно заведение, незабравимо усещане направи една от иконите в локалния храм, на която ясно се вижда по какъв начин са били заличени надписите на български и заменени с румънски.
По време на визитата в Болград Илияна Йотова показа, че към този момент е доста увеличена квотата за студенти от Бесарабия: от 260 индивида през 2017-а до 430 души, които към този момент учат в наши вузове. Стана ясно обаче, че съветски, румънски и украински университети също се пробват да притеглят младежи с българско съзнание, тъй че се постанова доста добре да се премисля кой избор е най-правилният и къде е най-добре за бъдещето им да получат обучение.
Като формален посетител на честванията във връзка 160-годишнината на Болградската гимназия вицепрезидентът държа слово, в което високо оцени качеството на преподаване в образователното заведение. И акцентира: "Трябва да бъдем доста по-твърди в отстояването на ползите ни - и в България, и в Украйна. Иска ми се и нашата общественост тук да е доста по-обединена. Само това е залогът за реализиране на триумф! " Илияна Йотова е уверена, че би трябвало да се упорства пред управляващите на страната за развиване на района, обитаем с българи.
Въпреки приветствените адреси и прочувствените думи, хващащите за гърло песни, многото връчени и положени цветя пред паметниците на първите преселници и бележити нашенци, беше ясно, че след заминаването на вицепрезидента от Украйна проблемите на сънародниците ни в този район остават. Предстои да разберем дали възможното им решение на държавно равнище ще бъде действително усетено и от бесарабските българи. Засега най-окуражаващо и в същото време обезпокоително звучат думите на 16-годишната Злата от село Чушмелий (Криничное), която е уверена: "Дор език живее, народ не умира! "