Лоренца Джованели: Откривам себе си и се наслаждавам на пътуването
Лоренца Джованели, прелестната движеща мощ в екипа на Кристо, а през днешния ден лице на фондацията „ Кристо и Жан Клод “, тази есен за първи път пристигна в България във връзка представянето на Центъра „ Кристо и Жан Клод “ в Габрово. Коя е Лоренца, по какъв начин 8-годишного момиченце, което се очарова от Опакования Райхстаг и яркочервената коса на Жан Клод, се трансформира в днешната 33-годишна жена – и задоволително мощна, и откликваща с сензитивност и финес на изкуството и живота – за това е този диалог.Завършила Науки за културното завещание в Католическия университет в Бреша и магистърска степен по история на изкуствата в Милано, Лоренца Джованели е офис управител на плана „ Плаващите кейове “ през 2016 година, осъществен на езерото Изео, Италия. Впоследствие подкрепя всички действия на екипа на Кристо в Ню Йорк по планирането на „ Опакованата Триумфална арка “ и други арт и издателски действия. Днес тя е ръко-
водител на креативния списък на фондация „ Кристо и Жан Клод “ и на практика е лице на тази организация дружно с племенника на Кристо – Владимир Явашев.
Лоренца Джованели е красива и лъчезарна италианка, със зелени очи, които могат да разтопят и най-коравото сърце. За първи път се срещнахме в Габрово на представянето на „ Център Кристо и Жан Клод “ при започване на октомври 2023 година Центърът се намира в изоставената постройка на остарялата гимназия по текстил, която е в развой на превръщане и акомодация към новата си функционалност на арт резиденция. Лоренца таман е пристигнала от Лондон особено за събитието дружно с Владимир Явашев. Запознахме се и поговорихме за нейното пътешестване, за България, за най-вкусната храна на света – италианската, и малко за изкуство… Тогава още не знаех, че ще се забележим още веднъж напълно скоро, само че на напълно друго място. След три дни се срещнахме в Лондон на изложбата „ Ранните произведения на Кристо “, проведена от изложба „ Гагосян “, представяща творбите на актьора, основани в интервала от 1958 до 1970 г.В седмицата на Frieze Art Fair Лондон кипи от хора на изкуството, арт събития, изложения и представяния, а тази експозиция несъмнено е едно от най-интересните за всеки колекционер, арт дилър и артист… Лоренца посреща гости на експозицията и със слънчева усмивка, в контраст с лондонското време, и с доста внимание и отношение показва всяка творба. Разговорът с нея е лек и прелестен: 
Лоренца, за първи път се видяхме в Габрово на откриването на „ Център Кристо и Жан Клод “. Това беше първото ти посещаване в България, нали? Какви са усещанията ти? Както сама сподели, това беше първото ми посещаване в България. Бях нетърпелива да дойда тук и да видя арт центъра и местата, където Кристо е прекарал детството си.Това бяха два удивителни дни. Вечерта в Габрово беше дотолкоз зареждаща откъм усеща и страсти, че на път към Лондон не можех да спра да си мисля за хората, които срещнах, за диалозите, които водихме с тях, за спомените, които споделихме, и за концепциите за бъдещето, които обсъдихме. Преживяването беше толкоз пълноценно и вдъхновяващо, че нямам самообладание скоро още веднъж да се върна тук. Имала ли си някаква предварителна настройка по отношение на България? Какво беше чувала за страната ни и какво видя? Абсолютно никаква. Благодарение на моята майка пътувам от доста ранна възраст и в никакъв случай не съм имала каквато и да било предварителна настройка за страните, които навестявам. Възпитана съм да демонстрирам любознание към новото и особеното, а там, където има любознание, предубеждения няма. Започнах да откривам България още до момента в който работех по плана „ Плаващите кейове “ през очите и разказите на всички тези фантастични хора, които бяха част от нашия строителен екип. Прекарвахме дружно всеки един ден в продължение на една година и те даже съумяха да ме понаучат на малко български. Като една от най-древните страни в Европа България може да се похвали с хилядолетна просвета, която би очаровала даже и най-лишената от сензитивност душа. Това, което аз видях, е една многопластова страна, която като че танцува сред през вчерашния ден и през днешния ден, страна, която най-дълбоко ме впечатли със своята непримиримост.
водител на креативния списък на фондация „ Кристо и Жан Клод “ и на практика е лице на тази организация дружно с племенника на Кристо – Владимир Явашев.
Лоренца Джованели е красива и лъчезарна италианка, със зелени очи, които могат да разтопят и най-коравото сърце. За първи път се срещнахме в Габрово на представянето на „ Център Кристо и Жан Клод “ при започване на октомври 2023 година Центърът се намира в изоставената постройка на остарялата гимназия по текстил, която е в развой на превръщане и акомодация към новата си функционалност на арт резиденция. Лоренца таман е пристигнала от Лондон особено за събитието дружно с Владимир Явашев. Запознахме се и поговорихме за нейното пътешестване, за България, за най-вкусната храна на света – италианската, и малко за изкуство… Тогава още не знаех, че ще се забележим още веднъж напълно скоро, само че на напълно друго място. След три дни се срещнахме в Лондон на изложбата „ Ранните произведения на Кристо “, проведена от изложба „ Гагосян “, представяща творбите на актьора, основани в интервала от 1958 до 1970 г.В седмицата на Frieze Art Fair Лондон кипи от хора на изкуството, арт събития, изложения и представяния, а тази експозиция несъмнено е едно от най-интересните за всеки колекционер, арт дилър и артист… Лоренца посреща гости на експозицията и със слънчева усмивка, в контраст с лондонското време, и с доста внимание и отношение показва всяка творба. Разговорът с нея е лек и прелестен: Лоренца, за първи път се видяхме в Габрово на откриването на „ Център Кристо и Жан Клод “. Това беше първото ти посещаване в България, нали? Какви са усещанията ти? Както сама сподели, това беше първото ми посещаване в България. Бях нетърпелива да дойда тук и да видя арт центъра и местата, където Кристо е прекарал детството си.Това бяха два удивителни дни. Вечерта в Габрово беше дотолкоз зареждаща откъм усеща и страсти, че на път към Лондон не можех да спра да си мисля за хората, които срещнах, за диалозите, които водихме с тях, за спомените, които споделихме, и за концепциите за бъдещето, които обсъдихме. Преживяването беше толкоз пълноценно и вдъхновяващо, че нямам самообладание скоро още веднъж да се върна тук. Имала ли си някаква предварителна настройка по отношение на България? Какво беше чувала за страната ни и какво видя? Абсолютно никаква. Благодарение на моята майка пътувам от доста ранна възраст и в никакъв случай не съм имала каквато и да било предварителна настройка за страните, които навестявам. Възпитана съм да демонстрирам любознание към новото и особеното, а там, където има любознание, предубеждения няма. Започнах да откривам България още до момента в който работех по плана „ Плаващите кейове “ през очите и разказите на всички тези фантастични хора, които бяха част от нашия строителен екип. Прекарвахме дружно всеки един ден в продължение на една година и те даже съумяха да ме понаучат на малко български. Като една от най-древните страни в Европа България може да се похвали с хилядолетна просвета, която би очаровала даже и най-лишената от сензитивност душа. Това, което аз видях, е една многопластова страна, която като че танцува сред през вчерашния ден и през днешния ден, страна, която най-дълбоко ме впечатли със своята непримиримост.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ