ФТ: Дилемата около прехвърлянето на руски активи на Украйна
Лорънс Трайб, прочут американски академик в региона на конституционното право, нееднократно е попадал в заглавията на вестниците поради работата си по значими правни решения по въпроси като президентската акция на Доналд Тръмп и тавана на дълга на Съединени американски щати.
Най-сетне той още веднъж разбуни публичното пространство, само че този път по тематиката Украйна. Точно когато украинският президент Володимир Зеленски търсеше поддръжка от Общото заседание на Организация на обединените нации, Трайб е съавтор на правно мнение от 187 страници, в което приканва западните съдружници да дават на Украйна към 300 милиарда $ съветски държавни активи, които бяха замразени предходната година.
На пръв взор това е неприятна концепция: Джанет Йелън, министърът на финансите на Съединени американски щати, съобщи предходната година, че прехвърлянето на активите би било нелегално съгласно американското законодателство, а някои адвокати считат, че то води към нарушение на по този начин наречения „ върховен имунитет “.
Но в четвъртък Йелън ненадейно смекчи позицията си, като изрази поддръжка за европейско предложение за прекачване на облагите от съветските активи - към 3 милиарда $ годишно - за възобновяване на Украйна. Трайб приканва Йелън да отиде по-далеч: той упорства, че американският Закон за интернационалните изключителни стопански пълномощия от 1977 година би разрешил на Запада да трансферира на Украйна задачите 300 милиарда $.
Трайб също по този начин допуска, че има интернационален казус и право, които поддържат този ход. Както се отбелязва в отчета му: „ Би било жестока подигравка да се откаже на Украйна отпущането на средствата, от които тя се нуждае, базирайки се на зачитането на съветския „ суверенитет “ и „ правата на благосъстоятелност “, до момента в който Русия е решила да пренебрегне сходни права на украинския народ “.
Този мотив се поддържа от двупартийна група видни американски персони, като републиканеца Робърт Зелик, някогашен президент на Световната банка, и демократа Лорънс Съмърс, някогашен финансов министър на Съединени американски щати. Последният съобщи неотдавна пред Бен Стийл, икономист в Съвета за интернационалните връзки, че „ има доста прецеденти за това “.
Не е изненадващо, че украинското държавно управление е според с това и търси креативен способи да преодолее техническите и правните спънки. Например по време на визитата си в Киев предишния месец чух Ростислав Шурма, заместник-началник на кабинета на Зеленски, да предлага секюритизация, т.е. потребление на тези активи за издаване на облигации за възобновяване на Украйна, или потребление на съветските активи като капитал за покриване на загуби за понижаване на риска от интернационалните вложения в Украйна. „ Тези пари ни трябват в този момент “, добави Шурма, като означи, че съгласно тях секюритизацията би била по-ефективна в помощ на Украйна, в сравнение с елементарното прекачване на средства.
Дали това е добра концепция? Аз, както и мнозина, имам своите подозрения. Лично аз горещо поддържам Украйна в нейната битка (включително и тъй като самичък изпитах бруталността на съветския империализъм, когато живях в Съветския съюз). Така че имам мощен честен мотив в интерес на потреблението на съветските активи за Украйна. Освен това има основни политически и стопански аргументи да се възползваме от замразените активи на Русия: съгласно последните оценки възобновяване на Украйна ще коства най-малко 400 милиарда $ и западните данъкоплатци може да се разпалват, в случай че им се предложи да поемат тези разноски. Днешните политически търкания в Полша по отношение на износа на украинско зърно са предвестител на евентуална отрицателна реакция на гласоподавателите.
Но виждам и на практика дефекти на този ход. Един от проблемите, както ми сподели Стийл тази седмица, е, че прехвърлянето на активи може да подкопае още повече вярата на интернационалната общественост в надеждността на доларовите активи. Друг проблем е, че това може да понижи въздействието на Запада върху Русия. „ Трябва да запазим запасите като разменна монета, с цел да се подготвим за момента, в който в Русия ще има нов режим, чиито представители ще са подготвени да седнат на масата за договаряния “, добави Стийл.
Трето безпокойство е, че този ход може да провокира правосъдни разногласия, изключително като се има поради, че в предишното Йелън е изразявала мнение, че това би било нелегално (макар че наподобява се е отказала от това).
Съществува и въпросът за трансатлантическото водачество: както се отбелязва в мнението на Трайб, две трети от капитала в размер на 300 милиарда $ е в Европа, а не в Америка. И в това отношение Европейски Съюз наподобява даже по-страшен и нерешителен от американската хазна, частично заради фрагментацията на европейските правни и политически структури. Ако се наложи Съединени американски щати да работят независимо, това би могло да докара до разединение в западната коалиция. Трайб обаче не счита, че разцеплението е неизбежно. Напротив, той счита, че в случай че Вашингтон промени курса си, за Европа ще бъде доста по-лесно да последва водача, изключително откакто Канада към този момент е поела самодейността в тази посока, създавайки правна рамка за прекачване на активи. Това може и да е по този начин.
Въпреки това Брюксел не обича да взима образец от Вашингтон. Затова допускам, че най-практичният и етичен път напред е да се вършат дребни стъпки. Предаването на облагите от замразените съветски активи на Украйна е рационална стъпка и европейските законодатели към този момент дадоха знак, че биха могли да я подхващат. Канада би могла също по този начин да започва пилотен план за секюритизация на замразените активи, които управлява, с цел да насърчи и други да създадат това. И двете тактики биха ѝ разрешили да изчака и да се приготви по-добре за бъдещите договаряния. Но също по този начин дава ясно да се разбере, че дейностите на Русия няма да бъдат подценени.
Подобна тактика би могла да обезпечи жизненоважна помощ за Украйна и да потвърди на западните данъкоплатци, че не е належащо да поемат сами бремето на поддръжката за Киев. тъй че в този смисъл изказването на Йелън е добре пристигнало. Не, то не е толкоз амбициозно, колкото би се желало на Трайб, и сигурно не е толкоз привличащо вниманието като подарък от ракети с отдалечен обхват. Действията на Запада последователно стават все по-впечатляващи и енергични при даването на военна помощ на Украйна, в този момент той би трябвало да направи същото и във финансовата сфера. /БГНЕС
----------------
Джилиан Тет, „ Файненшъл таймс “.
