Сантиментално пътешествие
Лорънс Стърн бил англичанин. Вместо да тъпее сред другите англичани, тръгнал на странствуване във Франция и Италия A Sentimental Journey ( " Сантиментално странствуване ” ). Пътеписът му станал британска литературна класика, само че ние подразбирахме песента на Дорис Дей, която Уилис Кановър пускаше в The Jazz Hour of The Voice of America.
Gonna take a sentimental journey
Gonna set my heart at ease
Gonna make a sentimental jorney
To renew old memories
Seven that`s the time we leave, at seven
I’ll be waitin’ up at heaven
Мъничко ни е черноморското крайбрежие, има-няма 100 километра по права линия от Тутракан до Турция, от Силистра до Силистар. С кола естествено са повечко. Ала до момента в който ги прекосявах с приятелите си Снежина и Петко, все си споделях: Я, туй го нямаше едно време; Я, онуй си е както си беше едно време. Sentimental journey to renew old memories. Има доста нови простотии като многоетажните хотели и ветрогенераторите на Калиакра, божем предпазена зона, на пътя на прелетните птици.
Но да бъдем обективни. Простотиите не започнаха след 1989 година, а още през 60-те обезобразиха Златни пясъци с хотели, чудесния лонгоз със заведения като “Ханската шатра ”, където - ни в чеп, ни в ръкав - “нестинарско хоро ”.
На харманчето тогавашните сервитьори извадиха запалки и възпламениха струпана слама; туземни тарикати - наричахме ги гларуси - скритом хвърлиха в огъня капачки от газираното пиво “алтай ”, циганките като танцуват боси, да настъпват нажежените капачки. Борис Мисирков (колега преводач) и аз се отвратихме от това социалистическо шоу, отидохме с дамите си на Свети Константин - “Дружба ”. Там сервитьорки, облечени като монахини, ни сервираха алено вино “Манастирско шушукане ”. От една безсъдържателност налетяхме на отблъскваща бутафория.
А грандиозните проекти на военачалник Врачев** бяха да се изсече гората към Рилския манастир, да се построят хотели и паркинги, манастирската магерница и Хрельовата кула, неповторим строеж като обърната шишарка от вътрешната страна, да станат снек-бар. Така че и едно време имаше огромни простотии.
Тримата пътешественици Снежина, Петко и аз се нагледахме на нови простотии.
“Линее нашто потомство ”, написал Иван Вазов преди време. Да беше, където ние бяхме тия дни, той щеше да напише ”Дебелее нашто потомство ”.
Поколението нараснало телесната си маса. (Личното си тегло, да не помислите, че публичното.) Заприличало е на евродепутата Александър Йорданов. Той човекът евродепутат стана, щото вие гласувахте за него, читатели. Мислехте, че в Европейски Съюз ще минават неговите байганьовски номера. В българския парламент той споделяше “Днес е прекрасен ден за българската народна власт ”. И с едно изявление, че за депутатите трябват съветски коли, си изпроси подарък автомобил модел АЛЕКО (Автозавод Ленинского Комсомола), съединен в Ловеч. Препоръча го на всички депутати, а в този момент е русофоб.
Стигнали сме ги американците и сме ги задминали по броя на затлъстелите мъже, дами и деца, мислех си, до момента в който бях на Черноморието. Там в този момент, за разлика от преди, има доста клиники за намаляване – “дебелариуми ” назовава ги мой другар, който бил “на интернат ” в един от тях. Нощем “пансионерите ” изтичвали на открито и си купували пържени картофки, вафли, сладолед. Поради това единствено един от тях измършавял с обещаните няколко десетки кг и задържал намаленото си тегло. Останалите си навредили заради прословутия “yo-yo effect ” - изгубили мускулна маса, наваксали с тлъстини предходните килограми. Не трансформирали в метод на живот аскетичния режим на полугладуване и целодневно придвижване.
Тримата пътуващи имахме събирателен пункт на най-високата точка в Ахтопол под остарялата камбана. - Сега с нас в Резово – сподели Петко. Той и брат му бяха там на квартира; Снежина и аз в Ахтопол, на излизане ядеш един сладолед и продължаваш към плаж “Делфин ”. Вляво се нижат ябълкови градини, нямаше ги преди. Но няма и такива ябълкови дървета. Знам аз, селско момче съм, познавам по ствола и клонака кое дърво е ренета, кое айвания, кое превъзходната зелена грани-смит.
Същевременно имам спомен от Шат-ел-араб, където се сливат Тигър и Ефрат; бяхме там с Томски, тъй като там се водеше война и двамата преплувахме калните води и не хванахме страшната болест билхарзия. На брега стърчеше мъртъв дънер – райската ябълка, с която Ева съблазнила Адам. Там бил раят. Съблазняването ще да е станало през октомври, тъй като чак тогава узряват райските ябълки. Моята датировка е по-точна от въглеродния разбор. Снежина ще ме закара на Ахтопол и ще си купим божествен ябълки, тя потегля без значение къде и по кое време. Мъже и дами, ние всичките сме щури и си го знаем.
- Към Бутамят – съгласих се аз с Петко под остарялата ахтополска камбана.
- Не е Бутамят, а Бутамята – поправи ме стара жена, която излизаше от черквата. Права беше да ме поправи.
- Не е Бутамят като димят, а Бутамята, обясняваше дядо ми Димитри кюмюрджията, който с ветроходната си гемийка пренасял странджански дървени въглища за Цариград: “Вълната бута и мята, обръща лодката, щото там течението откъм Зехтин бурун (Маслен нос) се сблъсква с Гьозлемето откъм Турция. Ние точим баница, турците пържат гьозлемета ”, додаваше той загадъчно. През разум не му минаваше, че с кюмюрджийската си търговийка опустошавал скъпата странджанска гора; доста щяхме да се караме, в случай че беше жив. Както и да е, аз не мога да преведа Бутамята на британски. Сега Англия хем се бута, хем се отмята с брексит. В “Доктор Охболи ” има животно дръпни-бутни. Дали Корней Чуковски го е взел от британския оригинал? Дядо обясняваше какво е крен и какво диферент и по какъв начин ветроходчето прави овъркил, когато се претъркули, Overkeel. А Overkill беше във Виетнам, когато за един обвинен виетконговец американците изтребваха цялото село.
Иначе на морето чайките се реят във въздуха както едно време. Гларусите отново понечват да им измъкнат от човките уловената рибка, а кормораните, най-добрите гмуркачи, гледат пренебрежително, сушат тъмната си перушина, застанали неподвижни против вятъра.
Джоакино Росини, в случай че беше видял тази картинка, щеше да озаглави своята опера “Крадливият гларус ”, а не “Крадливата сврака ”. Гларусите налитат и на боклукчийските кофи. Природна особеност: И в Борисовата градина се чуват боклукчии гларуси. Трудна й е работата на софийската кметица. А край морето иде есен и лястовичките към този момент се подреждат на броеници по жиците. На свечеряване летят ниско, щото в полет ловят комари над локвите по разливите на Дяволската река и Караагач. Понеже им следва задморски полет, кълват семенцата на бъзака; като допинг или хранителна добавка, не знам; лястовичките знаят. Те са бързолети - майстори във висшия пилотаж като водачи на Ф-16; летят видимо безредно, а не се сблъскват, отварят човчици и в придвижване гълтам комарите, от които нощем на терасата няма избавление. На спрейовете ни има нарисуван комар и написа OFF! Но българските комари не знаят британски. Нощем ни избавят слепите летящи мишлета. Прилепчетата са очарователни, усещаш единствено гальовен лъх от ципестите им крилца, до момента в който те изяждат рояка комари към теб. Нямат зрение, а виждат в тъмното с естествен радар, чудесна звукова локализация - цвъртене, и са доста по-ефикасни от репелентите.
Така беше на терасата в Резово. Пред нея стартират стъпалата на “Алея Европа ”, тъй като тук е Европа, оттатък реката стартира Турция: дълъг песъчлив плаж, светлинки на селце, което едно време било българско. Но линията Енос-Мидие е спомен, едно подлиние в историята.
По българския ефир се чуват турски радиостанции. Те са по-мощни и заглушават българските, което не е хубаво. But every dark cloud has a silver lining. Хубаво ми става, когато ми писне от български радиопредавания като ”Бъди какъвто си ”, “Роковина ”, поети графомани и поетеси изотопии. Тогава избирам да слушам турски диалект, тъй като не го разбирам.
-------------
* Когато нямаше кока и пепси, ”алтай ” беше тъпо тяхно сходство на цвят, пенливост и блудкав усет.
** Ген. Иван Врачев беше първи заместник-министър на националната защита. 1966 година се уволни от армията със звание генерал-полковник. През 1967-1973 година беше първи заместник-председател, а 1973-1976 година ръководител на Комитета за отдих и туризъм с сан на министър.
DI copyright
Gonna take a sentimental journey
Gonna set my heart at ease
Gonna make a sentimental jorney
To renew old memories
Seven that`s the time we leave, at seven
I’ll be waitin’ up at heaven
Мъничко ни е черноморското крайбрежие, има-няма 100 километра по права линия от Тутракан до Турция, от Силистра до Силистар. С кола естествено са повечко. Ала до момента в който ги прекосявах с приятелите си Снежина и Петко, все си споделях: Я, туй го нямаше едно време; Я, онуй си е както си беше едно време. Sentimental journey to renew old memories. Има доста нови простотии като многоетажните хотели и ветрогенераторите на Калиакра, божем предпазена зона, на пътя на прелетните птици.
Но да бъдем обективни. Простотиите не започнаха след 1989 година, а още през 60-те обезобразиха Златни пясъци с хотели, чудесния лонгоз със заведения като “Ханската шатра ”, където - ни в чеп, ни в ръкав - “нестинарско хоро ”.
На харманчето тогавашните сервитьори извадиха запалки и възпламениха струпана слама; туземни тарикати - наричахме ги гларуси - скритом хвърлиха в огъня капачки от газираното пиво “алтай ”, циганките като танцуват боси, да настъпват нажежените капачки. Борис Мисирков (колега преводач) и аз се отвратихме от това социалистическо шоу, отидохме с дамите си на Свети Константин - “Дружба ”. Там сервитьорки, облечени като монахини, ни сервираха алено вино “Манастирско шушукане ”. От една безсъдържателност налетяхме на отблъскваща бутафория.
А грандиозните проекти на военачалник Врачев** бяха да се изсече гората към Рилския манастир, да се построят хотели и паркинги, манастирската магерница и Хрельовата кула, неповторим строеж като обърната шишарка от вътрешната страна, да станат снек-бар. Така че и едно време имаше огромни простотии.
Тримата пътешественици Снежина, Петко и аз се нагледахме на нови простотии.
“Линее нашто потомство ”, написал Иван Вазов преди време. Да беше, където ние бяхме тия дни, той щеше да напише ”Дебелее нашто потомство ”.
Поколението нараснало телесната си маса. (Личното си тегло, да не помислите, че публичното.) Заприличало е на евродепутата Александър Йорданов. Той човекът евродепутат стана, щото вие гласувахте за него, читатели. Мислехте, че в Европейски Съюз ще минават неговите байганьовски номера. В българския парламент той споделяше “Днес е прекрасен ден за българската народна власт ”. И с едно изявление, че за депутатите трябват съветски коли, си изпроси подарък автомобил модел АЛЕКО (Автозавод Ленинского Комсомола), съединен в Ловеч. Препоръча го на всички депутати, а в този момент е русофоб.
Стигнали сме ги американците и сме ги задминали по броя на затлъстелите мъже, дами и деца, мислех си, до момента в който бях на Черноморието. Там в този момент, за разлика от преди, има доста клиники за намаляване – “дебелариуми ” назовава ги мой другар, който бил “на интернат ” в един от тях. Нощем “пансионерите ” изтичвали на открито и си купували пържени картофки, вафли, сладолед. Поради това единствено един от тях измършавял с обещаните няколко десетки кг и задържал намаленото си тегло. Останалите си навредили заради прословутия “yo-yo effect ” - изгубили мускулна маса, наваксали с тлъстини предходните килограми. Не трансформирали в метод на живот аскетичния режим на полугладуване и целодневно придвижване.
Тримата пътуващи имахме събирателен пункт на най-високата точка в Ахтопол под остарялата камбана. - Сега с нас в Резово – сподели Петко. Той и брат му бяха там на квартира; Снежина и аз в Ахтопол, на излизане ядеш един сладолед и продължаваш към плаж “Делфин ”. Вляво се нижат ябълкови градини, нямаше ги преди. Но няма и такива ябълкови дървета. Знам аз, селско момче съм, познавам по ствола и клонака кое дърво е ренета, кое айвания, кое превъзходната зелена грани-смит.
Същевременно имам спомен от Шат-ел-араб, където се сливат Тигър и Ефрат; бяхме там с Томски, тъй като там се водеше война и двамата преплувахме калните води и не хванахме страшната болест билхарзия. На брега стърчеше мъртъв дънер – райската ябълка, с която Ева съблазнила Адам. Там бил раят. Съблазняването ще да е станало през октомври, тъй като чак тогава узряват райските ябълки. Моята датировка е по-точна от въглеродния разбор. Снежина ще ме закара на Ахтопол и ще си купим божествен ябълки, тя потегля без значение къде и по кое време. Мъже и дами, ние всичките сме щури и си го знаем.
- Към Бутамят – съгласих се аз с Петко под остарялата ахтополска камбана.
- Не е Бутамят, а Бутамята – поправи ме стара жена, която излизаше от черквата. Права беше да ме поправи.
- Не е Бутамят като димят, а Бутамята, обясняваше дядо ми Димитри кюмюрджията, който с ветроходната си гемийка пренасял странджански дървени въглища за Цариград: “Вълната бута и мята, обръща лодката, щото там течението откъм Зехтин бурун (Маслен нос) се сблъсква с Гьозлемето откъм Турция. Ние точим баница, турците пържат гьозлемета ”, додаваше той загадъчно. През разум не му минаваше, че с кюмюрджийската си търговийка опустошавал скъпата странджанска гора; доста щяхме да се караме, в случай че беше жив. Както и да е, аз не мога да преведа Бутамята на британски. Сега Англия хем се бута, хем се отмята с брексит. В “Доктор Охболи ” има животно дръпни-бутни. Дали Корней Чуковски го е взел от британския оригинал? Дядо обясняваше какво е крен и какво диферент и по какъв начин ветроходчето прави овъркил, когато се претъркули, Overkeel. А Overkill беше във Виетнам, когато за един обвинен виетконговец американците изтребваха цялото село.
Иначе на морето чайките се реят във въздуха както едно време. Гларусите отново понечват да им измъкнат от човките уловената рибка, а кормораните, най-добрите гмуркачи, гледат пренебрежително, сушат тъмната си перушина, застанали неподвижни против вятъра.
Джоакино Росини, в случай че беше видял тази картинка, щеше да озаглави своята опера “Крадливият гларус ”, а не “Крадливата сврака ”. Гларусите налитат и на боклукчийските кофи. Природна особеност: И в Борисовата градина се чуват боклукчии гларуси. Трудна й е работата на софийската кметица. А край морето иде есен и лястовичките към този момент се подреждат на броеници по жиците. На свечеряване летят ниско, щото в полет ловят комари над локвите по разливите на Дяволската река и Караагач. Понеже им следва задморски полет, кълват семенцата на бъзака; като допинг или хранителна добавка, не знам; лястовичките знаят. Те са бързолети - майстори във висшия пилотаж като водачи на Ф-16; летят видимо безредно, а не се сблъскват, отварят човчици и в придвижване гълтам комарите, от които нощем на терасата няма избавление. На спрейовете ни има нарисуван комар и написа OFF! Но българските комари не знаят британски. Нощем ни избавят слепите летящи мишлета. Прилепчетата са очарователни, усещаш единствено гальовен лъх от ципестите им крилца, до момента в който те изяждат рояка комари към теб. Нямат зрение, а виждат в тъмното с естествен радар, чудесна звукова локализация - цвъртене, и са доста по-ефикасни от репелентите.
Така беше на терасата в Резово. Пред нея стартират стъпалата на “Алея Европа ”, тъй като тук е Европа, оттатък реката стартира Турция: дълъг песъчлив плаж, светлинки на селце, което едно време било българско. Но линията Енос-Мидие е спомен, едно подлиние в историята.
По българския ефир се чуват турски радиостанции. Те са по-мощни и заглушават българските, което не е хубаво. But every dark cloud has a silver lining. Хубаво ми става, когато ми писне от български радиопредавания като ”Бъди какъвто си ”, “Роковина ”, поети графомани и поетеси изотопии. Тогава избирам да слушам турски диалект, тъй като не го разбирам.
-------------
* Когато нямаше кока и пепси, ”алтай ” беше тъпо тяхно сходство на цвят, пенливост и блудкав усет.
** Ген. Иван Врачев беше първи заместник-министър на националната защита. 1966 година се уволни от армията със звание генерал-полковник. През 1967-1973 година беше първи заместник-председател, а 1973-1976 година ръководител на Комитета за отдих и туризъм с сан на министър.
DI copyright
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ