Украйна ще продължи да се сражава толкова дълго, колкото е необходимо, за да си върне изгубените територии
Лорънс Фридман
Има един въпрос, който ми задават доста постоянно тези дни: „ Колко дълго ще продължи войната? “ Даже по-често в сравнение с: „ Кой ще победи? “
На процедура тези два въпроса са неизбежно свързани. И двата получиха спомагателна новост, доколкото Украйна признава, че води яростни боеве в Донбас. Макар че това не би трябвало да ни изненадва, отчитайки напъните, които Русия ползва на този стадий на войната, това е предизвикателство пред растящите упования, че Русия ще минава от един крах към различен, до момента в който в някакъв миг — допустимо, доста скоро — не бъде въобще изгонена от Украйна.
Защо подялбата не е вид
Една непрекъсната заплаха за тези, които проучват войната е да се вършат съществени заключения от последното стълкновение, а по-късно да се предвиждат резултатите на сражения, които още не са се случили и да се дават препоръки по какъв начин да се реагира при сюжети, които могат или не могат да се осъществен.
Например, оптимизъм във връзка скорошните украински победи зарадва мнозина с утешителната мисъл за това, че многочислените жертви не са напразни и, че скоро Русия ще понесе справедливо наказване за непровокираната експанзия.
Но това също по този начин породи любопитна паника във връзка заплахите от една прекомерно безапелационна победа на Украйна. Според тази позиция, в случай че Путин бъде пъхнат в ъгъла, то, с цел да избави своя режим и достолепие, той ще работи още по-безразсъдно, в сравнение с преди — да вземем за пример, ще употребява нуклеарно оръжие.
Този във висша степен умозрителен сюжет, до който може да доведат единствено поредност от догатки за евентуалното развиване на войната и за вероятните последици за настроението на Путин, накара някои да призоват Украйна да направи съществени териториални отстъпки, като превантивна терапия, с която да резервира спокойствието на съветския водач.
Други стигат до същия извод по различен път, предполагайки, че Украйна няма да успее да отблъсне руснаците, тъй като ще се сблъска с прекомерно огромна огнева мощност. От тази позиция, тя би могла да се поздрави с добре свършена работа, предотвратявайки завладяването на цялата страна и да признае логиката на предаването на Донбас в този момент.
Това ще разреши на всички „ да приключат “ с тази неприятна работа, да сложат завършек на страданията, а също по този начин и на разрушаването на интернационалната система.
Тази обстановка продължава към този момент осем години, тя имаше своите пикове и падове.
Но на украинците се предлага да се утешат с това, че Русия не е съумяла да победи по отношение на в началото поставената цел да подчини цяла Украйна и с доста рани, които Москва ще би трябвало да лекува, след края на войната.
Но това би било едва успокоение. Путин ще бъде умиротворен от това, че са му разрешили да доближи второстепенните си цели. Русия ще получи Донецк, Луганск и, допустимо, Херсон, до момента в който останалата част от Украйна ще страда мощно и ще се оправя с следствията от войната.
Тези, които желаят войната да приключи колкото е допустимо по-скоро, не считат това за удачно урегулиране, само че, в края на краищата, за задоволително.
Това би основало „ нов баланс “, който в някакъв миг ще разреши да се възстановят деловите връзки с Русия — може би, по-предпазливо, само че въпреки всичко с признанието, че имат работа с велика страна, която би трябвало да бъде уважавана, без значение от закононарушенията осъществени от нея.
Такива мисли бяха изказани от Хенри Кисинджър в Давос, както и във висшите ешелони на властта в някои европейски държавни управления и в аналитичните центрове на Съединени американски щати.
Тези възгледи бяха
изрично отхвърлени
от украинското държавно управление. Причините за отхвърли ще оказват помощ да се разбере за какво препоръчаните отстъпки няма да бъдат признати и за какво войната ще продължи по-дълго.
Първо, Украйна е уверена, че в последна сметка ще победи. Ако в някакъв миг, в идващите седмици и месеци нещата станат напълно неприятни за Украйна, тази убеденост може да се разклати, само че към този момент неотдавнашните триумфи на Русия не са я разколебали, доколкото имат лимитирано стратегическо значение.
Второ, даже Русия да реализира редица военни триумфи, това няма да промени военните цели на Украйна за изтласкване на съветските войски от нейната територия. Киев не може да се съгласи на каквито и да било териториални отстъпки. След като видяха какво вършат руснаците във към този момент окупираните райони, те нямат желание да позволен това повече да се случи на хората си.
Путин и помагачите му, в това число държавните медии, отхвърлят съществуването на обособен украински народ и работят в сходство с това отричане — в това число, отделяйки децата от родителите им (за да пораснат като „ същински руснаци “), извършвайки всеобщи изнасилвания, депортации, похищение на хора, изтриване на украинския език и знаците на националната еднаквост.
По този метод украинците не виждат по какъв начин непрекъснатата окупация на техните територии ще постави завършек на страданията им: тя единствено подсигурява, че планът на Русия ще продължи до безрадостния си свършек.
Те са били жертви на най-страшните закононарушения на сталинизма: Гладомор, чиито жертви са към 5 милиона украинци при започване на 30-те години, а по-късно най-страшните закононарушения на нацизма, които 10 години по-късно, лишават живота на още 7 милиона (някои считат, че тези числа са занижени).
Трето, няма учредения да допускаме, че в случай че бъдат направени териториални отстъпки, ще бъде реализирано някакво ново равновесие. Такава вяра съществуваше през 2014 година, когато Русия завзе Крим и поддържа сепаратистите в Донбас, което разреши на европейците да поддържат „ естествени “ връзки с Путин и да запазят вноса на петрол и газ до тази година, когато Путин реши да се върне в Украйна с по-големи цели.
Тези, които приканват украинците да бъдат „ реалисти “ и да се съгласят с компромис „ поради самите себе си “, ще им предложат ли неопровержими гаранции за сигурността на остатъците от Украйна и ще ги убедят ли, че това повече няма да се повтори?
Украинската позиция е, че войната няма да приключи, до момента в който не се възстановят границите, съществували до 23 февруари и, даже до момента в който не бъдат върнати Донецк и Луганск, а може би, и Крим. Може би трезвомислещите геополитици считат това за неуместно, неефикасно, дори безконтролно, само че това е курсът, по който върви Украйна. Зеленски даде обещание да организира референдум за каквато и да било договорка с Русия. Според сегашните резултати от изследвания на публичното мнение всевъзможни
отстъпки пред Путин се отхвърлят
Съюзниците на Киев в Северна Америка и Европа са съгласни с това, че геополитическите последици от всичко, което може да бъде показано като победа на Русия ще бъдат ужасни, ще докара до неустойчивост и напрежение.
Ако на Киев бъде натрапена делба, това няма да постави завършек на бойните дейности, а единствено ще обезпечи продължаването им при по-изгодни за Русия условия.
Тази война продължава към този момент осем години, тя имаше своите пикове и падове. И в Киев, и в Москва позволяват, че тя може да продължи дълго. Това повдига въпросът ще приключи ли сегашният рунд военни дейности с интервал на „ задънена улица “?
След динамичността на първата фаза на войната, когато руснаците бързо завзеха неукрепените позиции, а по-късно бяха принудени да правят отстъпка, бойните дейности в този момент минаха в по-рутинен етап. Руснаците започнаха тази втора, по-фокусирана фаза на войната, настъпвайки в няколко района на Донбас.
След като те не можаха да предложат нищо за парада на успеха на 9 май, техните военни дейности станаха по-професионални и ефикасни, а някои логистични и тактически проблеми бяха решени. Те употребяват огневата си мощност — авиация и артилерия — за обстрел на украинските отбранителни позиции, а по-късно нападат с бронетехника и пехота.
Това не значи, че войната влиза в задънена улица, само че значи смяна в характера и. Украйна не може да реализира триумф, употребявайки съветските способи, насочвайки артилерия и авиация против всичко по пътя си, тъй като това ще значи да трансформира в руини личните си градове и села.
Украинците не са в обстановка да се хвърлят в челни офанзиви. Най-вероятно те ще заложат на праволинейно изтощение на съветските предни сили, ще употребяват всяка опция да „ разяждат “ позициите на руснаците и, в случай че е допустимо, ще ги завземат. Русия в този момент би трябвало да пази дълъг фронт и забележителна окупирана територия.
Силите и към този момент са на лимита и Москва се пробва да откри запаси. Украинците не могат да чакат прекомерно дълго, само че те няма да нападат съветските опорни пунктове преди да са подготвени.
Руснаците се сблъскват с доста компликации, изразходвайки маса съоръжение и ресурси, а също по този начин и забележителен брой военни в името на лимитирани достижения.
Украйна към момента има късмет да победи, само че това няма да стане скоро.
Война на издръжливостта
Във всяка война, когато бойните дейности минават от бързи настъпления и смели маневри към тежка, изтощителна рутина, въпросите на икономическата и обществената резистентност стават все по-важни. Ако не считаме Беларус, която даде база за интервенции на Русия (но отказала да даде своите въоръжени сили), Москва е изолирана. Китай поддържа някои пропагандистки тези на Кремъл, само че не оказа материална поддръжка и се въздържа при гласуването в Организация на обединените нации. Както и Индия, той обръща малко внимание на глобите, по тази причина продължава да търгува с Русия. В момента Кремъл финансира своята война от износа на енергоресурси и снабдяване, което носи повече пари, в сравнение с когато и да било по-рано, поради повишените цени.
Но в средносрочна и дълготрайна вероятност нейното състояние като снабдител на сила ще бъде подкопано, а глобите ще пречат на естествената икономическа активност, в това число на производството
Водят се договаряния освен за заледяване на съветските финансови активи, само че и за тяхното предаване на Украйна за възобновяване на страната.
Военните старания на Украйна се поддържат от нейните многочислени съдружници. Макар Киев да желае от тях повече, той се безпокои и, че в случай че войната не приключи бързо, ще стартира напън за да се премине към бързо дипломатическо урегулиране.
Но в последна сметка единствено Украйна може да дефинира военните си цели. Ако не ги реализира, това ще има
тежки последици за европейската сигурност
и ще докара до дълъг интервал на напрежение и несигурност.
Ако това се случи поради отхвърли на поддръжка, то западните държавни управления ще би трябвало да се примирят с следствията. Сега те влагат в Украйна. Даже и да има опасения, че публичната поддръжка ще понижава, поради витално рисковата рецесия западните държавни управления са длъжни да се придържат към стартирания курс.
Даже те да желаят да видят дипломатически старания за слагане на завършек на войната, сега няма механизъм, допускащ на двете страни да стартират договаряния.
Зеленски не е заинтригуван в този момент от преустановяване на огъня, което ще замрази сегашните позиции и ще разреши те да бъдат превърнати де-факто в интернационалните граници.
Дипломацията ще се намеси в играта единствено при положение, че има връщане към позициите от 23 февруари. Путин, наподобява, към момента се надява на повече и упорства за отстъпки, които Украйна няма да одобри.
Затова е и невероятно да се каже, по кое време ще приключи тази война. Разумното съмнение в съответния миг е, че това не е краткосрочна изключителна обстановка, а дълготраен ангажимент за страните, които поддържат Украйна, че няма просто дипломатическо решение и, че Украйна ще продължи да се бори толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да си върне изгубените територии.
Има един въпрос, който ми задават доста постоянно тези дни: „ Колко дълго ще продължи войната? “ Даже по-често в сравнение с: „ Кой ще победи? “
На процедура тези два въпроса са неизбежно свързани. И двата получиха спомагателна новост, доколкото Украйна признава, че води яростни боеве в Донбас. Макар че това не би трябвало да ни изненадва, отчитайки напъните, които Русия ползва на този стадий на войната, това е предизвикателство пред растящите упования, че Русия ще минава от един крах към различен, до момента в който в някакъв миг — допустимо, доста скоро — не бъде въобще изгонена от Украйна.
Защо подялбата не е вид
Една непрекъсната заплаха за тези, които проучват войната е да се вършат съществени заключения от последното стълкновение, а по-късно да се предвиждат резултатите на сражения, които още не са се случили и да се дават препоръки по какъв начин да се реагира при сюжети, които могат или не могат да се осъществен.
Например, оптимизъм във връзка скорошните украински победи зарадва мнозина с утешителната мисъл за това, че многочислените жертви не са напразни и, че скоро Русия ще понесе справедливо наказване за непровокираната експанзия.
Но това също по този начин породи любопитна паника във връзка заплахите от една прекомерно безапелационна победа на Украйна. Според тази позиция, в случай че Путин бъде пъхнат в ъгъла, то, с цел да избави своя режим и достолепие, той ще работи още по-безразсъдно, в сравнение с преди — да вземем за пример, ще употребява нуклеарно оръжие.
Този във висша степен умозрителен сюжет, до който може да доведат единствено поредност от догатки за евентуалното развиване на войната и за вероятните последици за настроението на Путин, накара някои да призоват Украйна да направи съществени териториални отстъпки, като превантивна терапия, с която да резервира спокойствието на съветския водач.
Други стигат до същия извод по различен път, предполагайки, че Украйна няма да успее да отблъсне руснаците, тъй като ще се сблъска с прекомерно огромна огнева мощност. От тази позиция, тя би могла да се поздрави с добре свършена работа, предотвратявайки завладяването на цялата страна и да признае логиката на предаването на Донбас в този момент.
Това ще разреши на всички „ да приключат “ с тази неприятна работа, да сложат завършек на страданията, а също по този начин и на разрушаването на интернационалната система.
Тази обстановка продължава към този момент осем години, тя имаше своите пикове и падове.
Но на украинците се предлага да се утешат с това, че Русия не е съумяла да победи по отношение на в началото поставената цел да подчини цяла Украйна и с доста рани, които Москва ще би трябвало да лекува, след края на войната.
Но това би било едва успокоение. Путин ще бъде умиротворен от това, че са му разрешили да доближи второстепенните си цели. Русия ще получи Донецк, Луганск и, допустимо, Херсон, до момента в който останалата част от Украйна ще страда мощно и ще се оправя с следствията от войната.
Тези, които желаят войната да приключи колкото е допустимо по-скоро, не считат това за удачно урегулиране, само че, в края на краищата, за задоволително.
Това би основало „ нов баланс “, който в някакъв миг ще разреши да се възстановят деловите връзки с Русия — може би, по-предпазливо, само че въпреки всичко с признанието, че имат работа с велика страна, която би трябвало да бъде уважавана, без значение от закононарушенията осъществени от нея.
Такива мисли бяха изказани от Хенри Кисинджър в Давос, както и във висшите ешелони на властта в някои европейски държавни управления и в аналитичните центрове на Съединени американски щати.
Тези възгледи бяха
изрично отхвърлени
от украинското държавно управление. Причините за отхвърли ще оказват помощ да се разбере за какво препоръчаните отстъпки няма да бъдат признати и за какво войната ще продължи по-дълго.
Първо, Украйна е уверена, че в последна сметка ще победи. Ако в някакъв миг, в идващите седмици и месеци нещата станат напълно неприятни за Украйна, тази убеденост може да се разклати, само че към този момент неотдавнашните триумфи на Русия не са я разколебали, доколкото имат лимитирано стратегическо значение.
Второ, даже Русия да реализира редица военни триумфи, това няма да промени военните цели на Украйна за изтласкване на съветските войски от нейната територия. Киев не може да се съгласи на каквито и да било териториални отстъпки. След като видяха какво вършат руснаците във към този момент окупираните райони, те нямат желание да позволен това повече да се случи на хората си.
Путин и помагачите му, в това число държавните медии, отхвърлят съществуването на обособен украински народ и работят в сходство с това отричане — в това число, отделяйки децата от родителите им (за да пораснат като „ същински руснаци “), извършвайки всеобщи изнасилвания, депортации, похищение на хора, изтриване на украинския език и знаците на националната еднаквост.
По този метод украинците не виждат по какъв начин непрекъснатата окупация на техните територии ще постави завършек на страданията им: тя единствено подсигурява, че планът на Русия ще продължи до безрадостния си свършек.
Те са били жертви на най-страшните закононарушения на сталинизма: Гладомор, чиито жертви са към 5 милиона украинци при започване на 30-те години, а по-късно най-страшните закононарушения на нацизма, които 10 години по-късно, лишават живота на още 7 милиона (някои считат, че тези числа са занижени).
Трето, няма учредения да допускаме, че в случай че бъдат направени териториални отстъпки, ще бъде реализирано някакво ново равновесие. Такава вяра съществуваше през 2014 година, когато Русия завзе Крим и поддържа сепаратистите в Донбас, което разреши на европейците да поддържат „ естествени “ връзки с Путин и да запазят вноса на петрол и газ до тази година, когато Путин реши да се върне в Украйна с по-големи цели.
Тези, които приканват украинците да бъдат „ реалисти “ и да се съгласят с компромис „ поради самите себе си “, ще им предложат ли неопровержими гаранции за сигурността на остатъците от Украйна и ще ги убедят ли, че това повече няма да се повтори?
Украинската позиция е, че войната няма да приключи, до момента в който не се възстановят границите, съществували до 23 февруари и, даже до момента в който не бъдат върнати Донецк и Луганск, а може би, и Крим. Може би трезвомислещите геополитици считат това за неуместно, неефикасно, дори безконтролно, само че това е курсът, по който върви Украйна. Зеленски даде обещание да организира референдум за каквато и да било договорка с Русия. Според сегашните резултати от изследвания на публичното мнение всевъзможни
отстъпки пред Путин се отхвърлят
Съюзниците на Киев в Северна Америка и Европа са съгласни с това, че геополитическите последици от всичко, което може да бъде показано като победа на Русия ще бъдат ужасни, ще докара до неустойчивост и напрежение.
Ако на Киев бъде натрапена делба, това няма да постави завършек на бойните дейности, а единствено ще обезпечи продължаването им при по-изгодни за Русия условия.
Тази война продължава към този момент осем години, тя имаше своите пикове и падове. И в Киев, и в Москва позволяват, че тя може да продължи дълго. Това повдига въпросът ще приключи ли сегашният рунд военни дейности с интервал на „ задънена улица “?
След динамичността на първата фаза на войната, когато руснаците бързо завзеха неукрепените позиции, а по-късно бяха принудени да правят отстъпка, бойните дейности в този момент минаха в по-рутинен етап. Руснаците започнаха тази втора, по-фокусирана фаза на войната, настъпвайки в няколко района на Донбас.
След като те не можаха да предложат нищо за парада на успеха на 9 май, техните военни дейности станаха по-професионални и ефикасни, а някои логистични и тактически проблеми бяха решени. Те употребяват огневата си мощност — авиация и артилерия — за обстрел на украинските отбранителни позиции, а по-късно нападат с бронетехника и пехота.
Това не значи, че войната влиза в задънена улица, само че значи смяна в характера и. Украйна не може да реализира триумф, употребявайки съветските способи, насочвайки артилерия и авиация против всичко по пътя си, тъй като това ще значи да трансформира в руини личните си градове и села.
Украинците не са в обстановка да се хвърлят в челни офанзиви. Най-вероятно те ще заложат на праволинейно изтощение на съветските предни сили, ще употребяват всяка опция да „ разяждат “ позициите на руснаците и, в случай че е допустимо, ще ги завземат. Русия в този момент би трябвало да пази дълъг фронт и забележителна окупирана територия.
Силите и към този момент са на лимита и Москва се пробва да откри запаси. Украинците не могат да чакат прекомерно дълго, само че те няма да нападат съветските опорни пунктове преди да са подготвени.
Руснаците се сблъскват с доста компликации, изразходвайки маса съоръжение и ресурси, а също по този начин и забележителен брой военни в името на лимитирани достижения.
Украйна към момента има късмет да победи, само че това няма да стане скоро.
Война на издръжливостта
Във всяка война, когато бойните дейности минават от бързи настъпления и смели маневри към тежка, изтощителна рутина, въпросите на икономическата и обществената резистентност стават все по-важни. Ако не считаме Беларус, която даде база за интервенции на Русия (но отказала да даде своите въоръжени сили), Москва е изолирана. Китай поддържа някои пропагандистки тези на Кремъл, само че не оказа материална поддръжка и се въздържа при гласуването в Организация на обединените нации. Както и Индия, той обръща малко внимание на глобите, по тази причина продължава да търгува с Русия. В момента Кремъл финансира своята война от износа на енергоресурси и снабдяване, което носи повече пари, в сравнение с когато и да било по-рано, поради повишените цени.
Но в средносрочна и дълготрайна вероятност нейното състояние като снабдител на сила ще бъде подкопано, а глобите ще пречат на естествената икономическа активност, в това число на производството
Водят се договаряния освен за заледяване на съветските финансови активи, само че и за тяхното предаване на Украйна за възобновяване на страната.
Военните старания на Украйна се поддържат от нейните многочислени съдружници. Макар Киев да желае от тях повече, той се безпокои и, че в случай че войната не приключи бързо, ще стартира напън за да се премине към бързо дипломатическо урегулиране.
Но в последна сметка единствено Украйна може да дефинира военните си цели. Ако не ги реализира, това ще има
тежки последици за европейската сигурност
и ще докара до дълъг интервал на напрежение и несигурност.
Ако това се случи поради отхвърли на поддръжка, то западните държавни управления ще би трябвало да се примирят с следствията. Сега те влагат в Украйна. Даже и да има опасения, че публичната поддръжка ще понижава, поради витално рисковата рецесия западните държавни управления са длъжни да се придържат към стартирания курс.
Даже те да желаят да видят дипломатически старания за слагане на завършек на войната, сега няма механизъм, допускащ на двете страни да стартират договаряния.
Зеленски не е заинтригуван в този момент от преустановяване на огъня, което ще замрази сегашните позиции и ще разреши те да бъдат превърнати де-факто в интернационалните граници.
Дипломацията ще се намеси в играта единствено при положение, че има връщане към позициите от 23 февруари. Путин, наподобява, към момента се надява на повече и упорства за отстъпки, които Украйна няма да одобри.
Затова е и невероятно да се каже, по кое време ще приключи тази война. Разумното съмнение в съответния миг е, че това не е краткосрочна изключителна обстановка, а дълготраен ангажимент за страните, които поддържат Украйна, че няма просто дипломатическо решение и, че Украйна ще продължи да се бори толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да си върне изгубените територии.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ