Лоран Гунел е френски писател и психолог, роден през 1966

Лоран Гунел е френски публицист и психолог, роден през 1966 година. Експерт по личностно развиване и невролингвистично програмиране, учител в Университета в Клермон-Феран, откривател, преподавател, съветник, създател на книги. Става съветник по човешки взаимоотношения и упражнява специалността в продължение на над 15 години. Написва първия си разказ през 2006 година, след загубата на татко си и преди раждането на първото си дете. Романът „ Човекът, който искаше да бъде благополучен ” е оповестен през 2008 година и става бестселър, публикуван на 25 езика по света. Вторият му разказ „ Бог постоянно пътува тайно ” от 2010 година също е интернационален бестселър. Удостоен е с премията за „ Корпоративен разказ ”, давана на писатели, презентиращи живота си по време на работа.

Да кажем, че има хора, които в действителност нямаме предпочитание да обичаме. Останал съм дори с усещането, че те вършат всичко допустимо да не бъдат обичани! Някои са неприятни, тъй като самите те не се обичат. Други пък са мъчно търпими, тъй като са доста изстрадали и желаят да си го върнат на целия свят. Трети са били предадени и считат, че ще се защитят, като се държат неприятно с близките. Има и такива, които са толкоз разочаровани от хората, че са затворили сърцата си с убеждението, че ще бъдат недосегаеми за обидите, в случай че не чакат нищо. Намират се и егоисти, които са сигурни, че всички останали са като тях, по тази причина имат вяра, че ще са по-щастливи, в случай че изпреварят другите. Общото при всички гореизброени хора е, че в случай че деянията към тях обич, ще ги изненадате, защото ще ги сварите неподготвени.

Впрочем множеството изначало отхвърлят да повярват, толкоз необикновено им се коства. Ако упорствате и съумеете да го докажете, да вземем за пример като деяние, без да очаквате нищо в подмяна, може да измененията визиите им за света и отношението им към вас. По – елементарно е, в случай че знаете, че сред тези хора има нещо общо, и то е позитивното желание, което е в основата на всяка тяхна постъпка. Те считат, че това, което вършат е най-хубавото, бих споделил, само вероятното. Затова даже в случай че постъпките им могат да бъдат подложени на критика, претекстовете за държанието им нормално са разбираеми.

За да можем да обичаме подобен човек, би трябвало да се абстрахираме от неговите действия. Да си кажем, че без значение от омразното му държание, някъде, в някое кътче надълбоко в душата му, без той да подозира, се крие нещо положително. Ако успеем да го осезаем и в случай че го обичаме, ще му помогнем да влезе по отношение на това малко положително нещо  в самия него.

Както знаете, любовта е най-хубавият метод да променим другия. Ако пристъпите към някого, укорявайки го за постъпките му, ще го накарате да се заинати и да не се вслуша в причините ви. Ще се почувства отхвърлен и на собствен ред ще отблъсне вашите хрумвания. Ако обаче методите към него с убеждението, че въпреки думите или постъпките му да са неприятни, в душата си той е един добър човек, че в действителност е имал положителни планове, вие ще го накарате да се отпусне и да се отвори към това, което желаете да му кажете. Това е единственият метод да му дадете опция да се промени.

Аз съм безусловно уверен, че даже у хора, които всички биха определили като неприятни, има нещо положително. Но то е толкоз мъничко, че постоянно самите те не знаят, че го имат. И това, което е доста занимателно от време на време, е да ги накараме да го открият. И в случай че насочим вниманието към това положително, както и тяхното внимание, в този миг то ще се разшири.

Не оказваме помощ на хората да се развиват, като им споделяме единствено нещата, които желаят да чуват.

Рядко на мига си даваме сметка, че сложните моменти имат прикрито влияние и прикрит смисъл - да ни оказват помощ да израснем. Ангелите се преобличат като вещици и ни вършат превъзходни дарове, усърдно обгърнати в грозни опаковки.

Може да възприемаш живота като посипан с рискове, които би трябвало да се заобикалят, или като обстойно игрище, предлагащо на всеки ъгъл обогатяващ опит, който би трябвало да се изживее.

Единствения метод да успееш е да се срещнеш лице в лице с действителността, да се изправиш против обекта на своите страхове, до момента в който страхът изчезне, а не да се свиваш в някакво леговище, което може само да усили страха ти пред незнайното.

Щастливият човек няма доста упования, за разлика от другите. Той не тича непрекъснато след нещо и не изпитва потребност непременно да реализира нещо. Всъщност щастието е положение. Будистите характеризират нашите вътрешни положения като променливи. Аз съм уверен, че никой не е благополучен непрекъснато, от заран до вечер. Мисля, че в последна сметка е обикновено да има неща в живота ни, които да ни нервират. Истинският въпрос в тази ситуация е “Колко време ми би трябвало, с цел да мога да се центрирам още веднъж? "

Колкото повече търсиш удовлетворенията извън, толкоз по-силно ще изпитваш неналичието им. Колкото повече тичаш след желанията си, толкоз по-малко задоволен ще се чувстваш.

Най-големият боязън на актуалния човек е страхът от другия.

Дали неврозата е наложителен сателит на триумфа? Трябва ли егото ти да е засегнато, с цел да откриеш в себе си свръхчовешка воля, без която успеха е невъзможна? Човек в действителност не може да не си задава тези въпроси при съществуването на такова количество психопати във висшите сфери на властта и на високите постове в корпорациите...

Често се не помни, че поначало парите не са били нищо повече от метод да се улесни размяната сред хората – замяна на артикули, само че също и замяна на умения, на услуги, на препоръки. Преди парите е съществувала натуралната замяна. Когато сте се нуждаели от нещо, е трябвало да намерите някой, който да се интересува от това, което пък вие оферирате в подмяна. Не е било елементарно... Въвеждането на парите е разрешило всяка стока и услуга да имат съответната цена и парите, получени от този, който ги предлага, да му разрешат свободно да придобива други, нужни му артикули и услуги. В това няма нищо неприятно. В прочут смисъл можем да кажем, че колкото повече се движат парите, толкоз повече замени вършат хората и толкоз по-добре.

Хубаво е да предлагаш на другите основаното от теб, плода на труда, на уменията ти, а в подмяна да получаваш пари и с тях да придобиваш това, което те могат да основат, а ти не можеш. Поначало парите не би трябвало да бъдат трупани, а да бъдат употребявани. Ако всички се ръководехме от този принцип, нямаше да съществува безработица, тъй като услугите, които индивидите са способни да си вършат един на различен, са неограничени на брой и тип. Достатъчно би било да подкрепяме креативните заложби на хората и да ги насърчаваме да осъществят концепциите си.

Парите са чисти, когато са резултат на уменията ни, когато сме дали най-хубавото от себе си. В подобен случай те носят същинско задоволство на този, който ги печели. Ако са получени с машинация, в случай че жертва на измамата са станали клиенти или сътрудници, се заражда това, което алегорично се дефинира като негативна сила. Тя дърпа света надолу, омърсява мозъците и носи злощастие както на ограбения, по този начин и на грабителя. Той може да мисли, че е спечелил нещо, обаче натрупа вътре в себе си тази сила, която от ден на ден и повече ще му пречи да бъде благополучен. С напредването на възрастта негативната сила може да се прочете по лицето ни, без значение какви благосъстояния сме натрупали... А оня, който печели пари, давайки най-хубавото от себе си и уважавайки близките, може да забогатее, разцъфтявайки физически и духовно.

Трябва да казваш каквото мислиш. Да слушаш сърцето, не страха. И тогава няма защо да се притесняваш.

Ако всеки се занимаваше повече с себеосъществяване, това щеше да способства на обществото, което в този момент е на едно доста ниско материално равнище, да се издигне и да реализира себе си. Когато хората са същински щастливи и се обичат, в този миг те ще са способни да доближат и това, което ги надвишава, това, което е оттатък. И несъмнено, да се обогатят на едно духовно равнище.

Животът има смисъл, минимум в случай че щете, тъй като човешкото схващане е необикновено комплицирано и тази трудност и хубост не може да нямат смисъл.

Има моменти в живота, в които нямат нямате изключително огромен избор или изборът може да се окаже сложен и мъчителен, само че в края на краищата вие сте този, който дефинира по какъв начин да живеете. Избор постоянно има и е добре да не забравяте.

Най-важното е да бъдеш правилен на това, което искаш да изразиш.

Аз съм уверен, че любовта е разковничето на множеството проблеми на хората. Може да наподобява прекомерно просто, неоригинално, само че факт е, че съвсем никой не я ползва, тъй като нерядко се оказва мъчно да обичаме.

Снимки: Wikimedia