Янко Гочев: „Освободителката“ провокира неуспешно Османската империя да нахлуе в Източна Румелия и да окупира българите
Лондон, а не Петербург поддържа в интернационален проект Съединението на България и стопира султана от военни дейности. Този комплициран дипломатически развой разкрива пред Faktor.bg откривателят на митовете в историята ни историкът Янко Гочев.
Съединението е предпазено по дипломатически и по боен път. Дипломатическата отбрана се реализира от княжеското държавно управление, което подхваща серия от дипломатически начинания. Възприета е една доста гъвкава тактичност - действия пред всички сили и опити за утешение на духовете в прилежащите страни. Моментът е извънредно под напрежение, тъй като на Балканите поражда нова рецесия и даже заплаха от война с Турция. Интересно е,че през 1885 година Берлинският контракт се пази по-твърдо от Сърбия и Гърция, в сравнение с от Турция. Сърбия и Гърция виждат в уголемена България заплаха за техните стратегически ползи на полуострова. Те желаят принудително и абсолютно възобновяване на статуквото и даже наказване на " размирника " България. Издигат концепция за териториални обезщетения, тъй като България била нарушила балканското равновесие. Сърбия става основателя за основаване на антибългарска коалиция с присъединяване и на Гърция и Румъния. За да притегли Румъния Сърбия й предлага Силистра и линията Русе - Варна. Румъния обаче остава неутрална и крал Милан взема решение да търси обезщетенията от България, обявявайки й война.
Междувременно от 24.10.1885 година в Цариград заседава посланическата конференция на силите. Тя не може да вземе решение по българския въпрос заради различията сред силите и саботажа, следван от британския пратеник У. Уайт. Той работи по инструкциите на Лондон, получени още на 12.09.1885 година за признание на Съединението под формата на лична уния. Това е значим миг в британската политика, която откакто открива истината, че не Русия, а българите сами са осъществили Съединението би трябвало да бъдат подкрепени, за
да се удари по съветското въздействие в България и на Балканите
Така Англия се възползва оптимално от съветската неточност да не се поддържа Съединението. През 1885 година двете велики сили в спор по цялата линия на конфликт на техните ползи от Балканите чак до Средна Азия и по-конкретно в Афганистан. Подкрепата за българската идея в Съединението е средството, с което британската дипломация нанася тежък удар върху съветските ползи в България.
За българите тези детайлности нямат огромно значение, тъй като нашите предшественици, осъществили през 1885 година Съединението са подготвени да го защитят с цената на всичко, т. е. и война без оглед на това кой ще се разгласи срещу нас.
Така и става. Англия парира подмолните дейности на съветските дипломати в Цариград, които подстрекават Турция да търси военно решение на въпроса, включително посредством военна окупация на Източна Румелия посредством възобновяване на статуквото. Англия обаче не може да спре Сърбия. Крал Милан взема решение да води война, следвайки препоръките освен на Австро-Унгария, само че и на нейния съдружник в границите на Съюза на тримата императори - Русия.
Така
България е изправена пред война,
само че не против Турция, а против Сърбия, която ни атакува на 2.11.1885 година Историята на Сръбско-българската война е добре известна и на нея няма да се стопираме. Важно е да се знае, че в тази къса, 14-дневна война, известна като " войната на капитаните против генералите " България е сама, изоставена от всички. Всичко в ръцете на младата българска армия. Ако тя се провали, т. е. изгуби войната България ще изгуби Южна България, а евентуално и ще бъде осъдена, тъй като е дръзнала да наруши Берлинския контракт, т. е. волята на великите сили. В началото на войната никой не ни поддържа, въпреки че благосклонностите на неутралните наблюдаващи в Европа са на наша страна. Причината е, че смятат българите за обречени на неизбежно проваляне от по-добре проведената и с по-голям военен опит сръбска войска. Скоро прогнозите на военните експерти се провалят с гръм и тропот. И за огромна изненада, когато стартират българските военни победи към този момент всички застават на страната на България. Войната против Сърбия приключва с блестяща българска победа. Победоносният ход на българската войска е спрян след ултиматума на Австро-Унгария, подсилен и от Русия. Примирието е подписано на 9.12.1885 година, а мирният контракт в Букурещ на 19.02.1886 година Промяна в статуквото няма да има. Правителството на П. Каравелов пази дипломатически Съединението, само че поради русофилските си зависимости не съумява да се пребори за присъединение на остарелия български град Пирот, заграбен от Сърбия през 1878 година и освободен от българската войска в края на Сръбско-българската война. Пирот е върнат на Сърбия и цената на Каравеловото русофилство ще заплатят със своята кръв доста българи пиротчани, безчовечен избити от сърбите поради посрещането на българските освободителни войски.
Съединението е предпазено по дипломатически и по боен път. Дипломатическата отбрана се реализира от княжеското държавно управление, което подхваща серия от дипломатически начинания. Възприета е една доста гъвкава тактичност - действия пред всички сили и опити за утешение на духовете в прилежащите страни. Моментът е извънредно под напрежение, тъй като на Балканите поражда нова рецесия и даже заплаха от война с Турция. Интересно е,че през 1885 година Берлинският контракт се пази по-твърдо от Сърбия и Гърция, в сравнение с от Турция. Сърбия и Гърция виждат в уголемена България заплаха за техните стратегически ползи на полуострова. Те желаят принудително и абсолютно възобновяване на статуквото и даже наказване на " размирника " България. Издигат концепция за териториални обезщетения, тъй като България била нарушила балканското равновесие. Сърбия става основателя за основаване на антибългарска коалиция с присъединяване и на Гърция и Румъния. За да притегли Румъния Сърбия й предлага Силистра и линията Русе - Варна. Румъния обаче остава неутрална и крал Милан взема решение да търси обезщетенията от България, обявявайки й война.
Междувременно от 24.10.1885 година в Цариград заседава посланическата конференция на силите. Тя не може да вземе решение по българския въпрос заради различията сред силите и саботажа, следван от британския пратеник У. Уайт. Той работи по инструкциите на Лондон, получени още на 12.09.1885 година за признание на Съединението под формата на лична уния. Това е значим миг в британската политика, която откакто открива истината, че не Русия, а българите сами са осъществили Съединението би трябвало да бъдат подкрепени, за
да се удари по съветското въздействие в България и на Балканите
Така Англия се възползва оптимално от съветската неточност да не се поддържа Съединението. През 1885 година двете велики сили в спор по цялата линия на конфликт на техните ползи от Балканите чак до Средна Азия и по-конкретно в Афганистан. Подкрепата за българската идея в Съединението е средството, с което британската дипломация нанася тежък удар върху съветските ползи в България.
За българите тези детайлности нямат огромно значение, тъй като нашите предшественици, осъществили през 1885 година Съединението са подготвени да го защитят с цената на всичко, т. е. и война без оглед на това кой ще се разгласи срещу нас.
Така и става. Англия парира подмолните дейности на съветските дипломати в Цариград, които подстрекават Турция да търси военно решение на въпроса, включително посредством военна окупация на Източна Румелия посредством възобновяване на статуквото. Англия обаче не може да спре Сърбия. Крал Милан взема решение да води война, следвайки препоръките освен на Австро-Унгария, само че и на нейния съдружник в границите на Съюза на тримата императори - Русия.
Така
България е изправена пред война,
само че не против Турция, а против Сърбия, която ни атакува на 2.11.1885 година Историята на Сръбско-българската война е добре известна и на нея няма да се стопираме. Важно е да се знае, че в тази къса, 14-дневна война, известна като " войната на капитаните против генералите " България е сама, изоставена от всички. Всичко в ръцете на младата българска армия. Ако тя се провали, т. е. изгуби войната България ще изгуби Южна България, а евентуално и ще бъде осъдена, тъй като е дръзнала да наруши Берлинския контракт, т. е. волята на великите сили. В началото на войната никой не ни поддържа, въпреки че благосклонностите на неутралните наблюдаващи в Европа са на наша страна. Причината е, че смятат българите за обречени на неизбежно проваляне от по-добре проведената и с по-голям военен опит сръбска войска. Скоро прогнозите на военните експерти се провалят с гръм и тропот. И за огромна изненада, когато стартират българските военни победи към този момент всички застават на страната на България. Войната против Сърбия приключва с блестяща българска победа. Победоносният ход на българската войска е спрян след ултиматума на Австро-Унгария, подсилен и от Русия. Примирието е подписано на 9.12.1885 година, а мирният контракт в Букурещ на 19.02.1886 година Промяна в статуквото няма да има. Правителството на П. Каравелов пази дипломатически Съединението, само че поради русофилските си зависимости не съумява да се пребори за присъединение на остарелия български град Пирот, заграбен от Сърбия през 1878 година и освободен от българската войска в края на Сръбско-българската война. Пирот е върнат на Сърбия и цената на Каравеловото русофилство ще заплатят със своята кръв доста българи пиротчани, безчовечен избити от сърбите поради посрещането на българските освободителни войски.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ