Лола Монтез – жената, която успя да затрие цяла империя и още няколко съпруга
Лола Монтез е изключително име в историята на света. До през днешния ден не може да се реши кое тъкмо е истина от нейния живот и кое не е, заради простата причина, че има няколко биографа и във времето самите те се губят в легендите, които дамата споделя за себе си. Когато всички завършват писането на нейната биография, слагат една доста забавна диагноза – невероятна лъжкиня. Покрай вълнуващите ѝ истории има и голяма доза истини, само че откакто количеството информация е толкоз огромно, съвсем никой не може да бъде изцяло сигурен за нейните прекарвания.
Лола работи като танцьорка и куртизанка и на прага на XIX век получава сериозна власт и въздействие. Истинското й име е Елизабет Розана Гилбърт. Ражда се на 17 февруари 1821 година и е дете на английския офицер Едуард Гилбърт и неговата брачна половинка Елиза Оливър – щерка на богат ирландец. Още през цялото време, дребната Лола ще декларира, че татко ѝ е прочут испански аристократ. Защо, никой не може да каже, дамата просто обичала да измисля истории. В следствие ще смени и родното си място, като декларира, че е родена в Лимерик. През 1823 година татко ѝ е изпратен да служи в Индия и цялото семейство пътува към четири месеца, с цел да стигне до другия завършек на света.
За страдание Едуард умира от холера единствено няколко месеца след идването в Индия. Неговата вдовица бързо съумява да се омъжи за различен офицер, а Елиза е изпратена назад в Англия. Там съумява да усъвършенства своя дрешник, покачва доста маниерите си и осъзнава, че откакто родителското тяло е доста надалеч от нея, самата тя е свободна да измисли каквото пожелае за себе си. През 1858 година нейният биограф ще напише, че младото момиче е съумяло да се издигне доста високо измежду своите съученици.
Младата дама взела участие във всеки кръжок, проявявала доста съществено публично мнение и доста ревниво пазила очите на другите върху себе си. Ако Елиза нямала погледите на другите върху себе си, тя се чувствала изключително тъжна и съвсем ненужна. Покрай хубостта ѝ, мнозина забелязвали и доста мощна воля – детайл, който липсвал в другите девойки. На 14-годишна възраст нейната майка се пробва да я омъжи за дъртак на почти 60 години, с цел да я върне назад в Индия.
В този миг Елиза към този момент имала свои лични проекти, които да следва и желанието да се омъжи за пенсионер и да наследи неговите пари, въобще не я трогвала. Нейното увлечение било ориентирано към лейтенант Томас Джеймс през 1837 година, а самата Елиза тогава била на 16-годишна възраст. След като подписват брак, двамата отпътуват победоносно до Индия. Връзката обаче не продължава доста дълго, младото момиче ще съобщи, че нейните връзки с лейтенанта имали ориста на кибритена съчка – с изгарянето се изхвърлят на боклука. Щом осъзнала, че още веднъж е свободна, тя взема решение да си сътвори нов имидж. По пътя назад към Лондон през 1843 година Елиза избира нов псевдоним и се показва за испанска танцьорка.
Псевдонимът ѝ е Лола Монтез. Първият необикновен обществен дебют, по нейните лични думи е величествен триумф, само че съгласно публиката е цялостна покруса и всички доста ясно осъзнали, че са излъгани. Мнозина потърсили парите си назад. След като никой не поискал да я наеме за повторно – славата ѝ на измамница се разнесла доста бързо – Монтез взема решение да смени малко ситуацията. Първата ѝ спирка е в Германия, където към момента никой не я познава. Запознава се с унгарския композитор Франц Лист. Двамата завързват доста положително другарство, само че съгласно мнозина, Лола имала сантиментална връзка с композитора. Веднъж щом стигнала до сърцето му, младата дама побързала да употребява връзките на композитора за ново амплоа. Лист я насочил към театралното и музикалното изкуство, гарантирайки присъединяване в Париж на оперната сцена.
Вярвате или не, нейното присъединяване във френската столица се оказало още един голям неуспех. Вестниците не спирали да ѝ се подиграват и да я назовават „ хубавицата, която продължава да се възползва от връзките ѝ хубостта си, само че за жал липсват други качества, които да бъдат наречени гений “. Талантът ѝ обаче не пречи да се шири в най-луксозните и известни кръгове на столицата. Очевидно е задоволително човек да падне толкоз ниско, че на практика да стане обичан точно за вярата си, че нещо особено, което мнозина още не могат да разгадаят.
Лола употребява тъкмо тази карта и завърта доста погледи. Можем да видим, че в най-хубавите и дни ще завърти очите на създатели като Александър Дюма. Отново има големи подозрения дали двамата са имали някакви връзки, само че по този начин или другояче можем да бъдем сигурни в едно – никой в никакъв случай не може да подсигурява с кого е била Лола. Тук идва и доста значимият въпрос: кой заплаща сметките? Отговорът е обикновен – всеки богат ухажор, който желал да вземе безценен спомен от Лола, трябвало да разполага и с дълбоки джобове. Всеки неин нов ухажор заплаща обилно. За страдание любовта има и своите обрати.
Една вечер Александър Дюжариер е погубен в двубой, до момента в който обиждал Лола. Дамата била принудена да събере багажа и да се върне назад в Германия. В Мюнхен се случва идната приятна изненада – Монтез среща крал Лудвиг I от Бавария. За неин шанс, кралят обожавал испанската просвета, както и дамите, затова Лола била всичко, което индивидът можел да пожелае и даже повече. През 1846 година същият ще съобщи, че е срещнал красива дама с положително завършено седалище. Когато неведнъж повторил това на дамата, под формата на комплимент, Монтез разтворила своята пазва, с цел да покаже и други чудеса на природата. За следващ път няма информация дали това е правдиво, само че пък е доказано, че Луи в действителност имал топли усеща към испанката/англичанка.
На Лола се паднала достойнството да бъде първата куртизанка на краля и тя се възползвала от всички почести на тази купа. Много скоро употребила всички свои умения, с цел да въздейства върху демократичната политика, както и върху разнообразни обществени дела, а главната ѝ задача била да държи краля надалеч от консервативните католици – справяла се чудесно с тази задача. След като Лудвиг намирал къде да разтоварва своята обич, можел да извърши всяко предпочитание на Монтез и го прави доста съществено. Междувременно целият парламент има потребност от решенията на краля и неговата горна глава.
За страдание, той не бил изключително разполагаем, а още по-лошото е, че неговите лични генерали ще заявят, че в никакъв случай не са виждали сходен дявол. Кралят скоро почнал да реже и някои от значимите постове. Първият изпъден бил Карл декор Абел, който изпълнявал функционалностите на министър-председател, всеки протестиращ също получава студеното рамо на Монтез. Дамата употребила всички оръжия на войната, с цел да завоюва въздействие и да управлява страната. Може да си визиите какъв брой тъкмо обществото е било предостатъчно от обстоятелството, че куртизанка ръководи страната.
Следователно всички мислили за едно и също нещо – да отрежат главата на краля и да получат по-адекватен държател. През 1848 година група от студенти стартира своя протест от университета в Мюнхен и по-късно продължава към двореца, с цел да се разправи с Монтез и краля. След като няма избор, кралят публично подава оставка, а Лола е принудена да избяга още веднъж, този път към Америка. Отбива се в Лондон, където се омъжва за следващ път, новият господин в живота ѝ се споделя Джордж Трафорд Хийлд.
Той е може би най-щастливият чоек, тъй като прекарва и минимум време с нея. Въпреки това мнозина настояват, че се е удавил. В новия свят съумява да наложи един нов номер „ Танцът на паяка “. Въпросният претендирал от нея да танцува на сцената и да вдигне полата си толкоз висока, че всички да видят детеродния ѝ орган – Лола в никакъв случай не носила долни дрехи. Очевидно към този момент нямало значение кой ще се улови на нейната въдица. Това обаче била огромната сензация на Америка.
Всеки вестник пишел за този необикновен номер, почнали да се основават и известни истории, а най-важното е, че Лола излизала на сцената с бич, с цел да удря всеки, който я наскърбява. Последното било отричано доста пъти от нея, макар обстоятелството, че имало доста, които си тръгвали съществено зачервени. Сензацията признавала, че мъжете постоянно заслужавали един добър пердах. Последвал още един несполучлив брак и отпътувала за Австралия за малко. През 1856 година се завърнала в Съединени американски щати, до момента в който още един неин брачен партньор паднал зад борда.
На 34-годишна възраст, Лола към този момент страдала от сифилис. Това бил добър миг да насочи вниманието си към религията, само че за жал с толкоз доста грехове и неналичието на каквато и да било здравна помощ, предиздвикало дамата да живее безшумно в Ню Йорк до 39-годишна възраст, да потъне в давност и да почине самотна. На надгробния ѝ камък е написано същинското ѝ име.
