Ексклузивно в Tribune.bg: Гаджев поправи Кирил Петков – не сме партньори с НАТО, а част от него
Логично е страната да излиза с една позиция, а не с три, явно е, че нашето държавно управление не знае какво прави и не е единно, разяснява депутатът от ГЕРБ-СДС
Интервю с народния представител от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев за дейностите на държавното управление на фона на тревожната обстановка, в която България се намира като член на НАТО, имайки поради растящото напрежение сред Русия и Запада по отношение на Украйна, допустимо ли е спокойно разрешаване на спора и каква би трябвало да бъде позицията на българската страна при по този начин стеклите се условия
Г-н Гаджев, по какъв начин бихте коментирали държанието на държавното управление на фона на възходящото напрежение сред НАТО и Русия, чуваме от думите на премиера Кирил Петков, че през днешния ден цялостната конюнктура ще се проучва по време на Съвета по сигурността към Министерски съвет, той споделя, че не „ дрънчи “ на война, а корабите в Черно море и самолетите, които идват насам, не са някаква изключителна обстановка.
„ Пак се захващаме с главната дума, която това държавно управление вкара в речника си, а точно „ проучваме “. Те занапред ще проучват обстановката. Струпването на войски по украинската граница не е от през вчерашния ден, то стартира от 17 декември, в случай че не и по-рано и продължава към този момент цялостен месец. Ескалацията на напрежението също не е от през вчерашния ден. Добре, че повдигнахме тематиката, че да се сетят да се съберат и да стартират да проучват обстановката. Хубаво е че на премиера не му „ дрънчи “ на оръжие и не усеща, че наближава война и се надявам да е по този начин, тъй като никой не желае война. Единственото решение, което може да се откри, трайно решение, това е спокойно разрешаване на спора и деескалация на напрежението. Само че, както споделих и преди, не ние струпваме армия и въоръжение по границите на непозната страна. Ако питате украинците, напрежението си е напълно действително и чувството им, че следва въоръжен спор е напълно действително. Затова е разумно НАТО да усили своята защита. Само че, ние разбираме за всичко това извън – от прессъобщения на страницата на НАТО, от непознати медии, от непознати военни министри апропо. За разполагането в Черно море на испански кораби и самолети примерно се разбра от известие на испанския министър на защитата към техния парламент. Защо нашето държавно управление не осведоми Народното събрание е добър въпрос, на който към този момент нямаме отговор и по тази причина настояхме за изключително съвещание, с цел да може въпреки всичко държавното управление да осведоми Народното събрание какво прави. Самият факт, че държавното управление излиза с три позиции – една на Министерски съвет, една на Министерството на външните работи и една на Министерството на защитата, приказва за това, че тези министерства не си приказват между тях. Логично е страната да излиза с една позиция, а не с три. Очевидно е, че нашето държавно управление не знае какво прави и не е единно, защото през последните няколко дни чуваме постоянно от представители на ръководещото болшинство, че позицията, която министър-председателят е изказал е персонално негова позиция, само че не и позиция на кабинета. Ако министър-председател не може да изрази позиция на държавното управление, дано най-малко формулират такава и да кажат каква тъкмо е тя. Защото към ден сегашен ние нямаме такава.
Кирил Петков съобщи още, че всички решения ще се взимат от Съвета по сигурността, това значи ли, че изключва президента Радев от този развой?
По Конституция пълномощията в областта на сигурността, външната политика и защитата са на Министерски съвет. Съветът по сигурността е основан със закон от 43-ото Народно заседание по предложение на ГЕРБ, аз в действителност съм един от вносителите на този законопроект, и самият съвет подкрепя активността на министър-председателя и на Министерски съвет в областта на сигурността и по повод потенциала за взимане на решения. Там са представителите на службите. В него могат да вземат участие и представители на Народното събрание, както и представители на президента, т.е. самата президентска институция не е изключена от процеса на взимане на решения, в противен случай тя взе участие. И въпреки всичко да не забравяме главната роля на Съвета по сигурността, той е съвещателен орган. Решенията се вземат от Министерски съвет, няма по какъв начин Съветът по сигурността да изземва функционалностите на Министерски съвет. Участниците в него могат дадат оферти, могат да изготвят планове, само че Министерски съвет е този, който ги приема.
Според министър-председателя тематиката НАТО се употребява за политически пиар, визирайки изказването на ГЕРБ от през вчерашния ден, по какъв начин бихте коментирали?
Аз запитвам това персонално мнение ли е или позиция на държавното управление, тъй като не стана ясно дали изобщо държавното управление има позиция по тематиката. Дали се употребява за политически пиар – изрично не, тъй като обстановката е извънредно тревожна и в действителност страната има потребност от ясна политика и ясни задължения, какво тъкмо ни следва. Ние сме склонни да подкрепим държавното управление, стига то да ни запознае с това в действителност, какво желае да прави. В сферата на външната политика и на сигурността би трябвало да се търси консенсус сред другите политически сили. Това, че държавното управление безусловно „ спеше “ от декември до през днешния ден в това число, и още нямат някаква позиция и не знаят какво да вършат, не е проблем на опозицията, а на държавното управление.
Друго, което прави усещане е, че министър председателят непрестанно споделя, че сме сътрудници на НАТО, а ние в действителност сме съдружници, по какъв начин гледате на това?
Партньори са страни, които не са членки на Алианса, сътрудник е Украйна да вземем за пример, сътрудници са Австрия, Финландия и Швеция. Ние сме съдружници, ние участваме във всички решения. Те не ни се постановат от Брюксел или от някъде другаде наготово. Не, в противен случай, ние участваме в процеса на взимане на обещано решение през цялото време. Преди да стане решение на НАТО или на Евроатлантическия съвет, всяко решение се съгласува с България. Ние не сме някаква периферия, която комуникира настрана, а сме част от този Алианс и имаме своите задължения в него, и участваме наедно с всички останали страни-членки. Това нещо министър председателят би трябвало да го разбере.
Вие самият, по какъв начин смятате, че ще се развие спорът сред Русия и Украйна, до къде ще стигне намесата на НАТО в тези връзки, въобще по какъв начин би могла да се позволи обстановката?
Смятам, че поредност български държавни управления са изразявали позицията за неделимостта на Украйна. Единственото вярно решение е деескалация на спора и превъзмогването му на масата на договарянията. За страдание това не зависи единствено от нас, за тази работа би трябвало единодушие от всички страни. Но, когато някой се подготвя за въоръжение и струпва войски по границите, е разумно ние като част от НАТО, като съюз да вземем ограничения във връзка с личната си защита. Хубаво е обаче за тези ограничения да бъдат осведомени и народните представители, и българското общество. Как ще се позволи обстановката? Единственият логичен метод за разрешаване на рецесията е на масата на договарянията, само че би трябвало и двете страни да са подготвени за деескалация. В момента, като виждам условията, които се показват от съветската страна, не виждам те да са подготвени на деескалация на спора, за жалост. Ситуацията е доста сериозна. Вчера апропо участвах в една конференция, на която имаше представители на Украйна и мога да кажа, че при тях ситуацията е такова, че несъмнено „ мирише “ на война. Само да отбележа, че от началото на годината има може би пет починали украински военнослужещи. Това не става в спокойно време.
Интервю с народния представител от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев за дейностите на държавното управление на фона на тревожната обстановка, в която България се намира като член на НАТО, имайки поради растящото напрежение сред Русия и Запада по отношение на Украйна, допустимо ли е спокойно разрешаване на спора и каква би трябвало да бъде позицията на българската страна при по този начин стеклите се условия
Г-н Гаджев, по какъв начин бихте коментирали държанието на държавното управление на фона на възходящото напрежение сред НАТО и Русия, чуваме от думите на премиера Кирил Петков, че през днешния ден цялостната конюнктура ще се проучва по време на Съвета по сигурността към Министерски съвет, той споделя, че не „ дрънчи “ на война, а корабите в Черно море и самолетите, които идват насам, не са някаква изключителна обстановка.
„ Пак се захващаме с главната дума, която това държавно управление вкара в речника си, а точно „ проучваме “. Те занапред ще проучват обстановката. Струпването на войски по украинската граница не е от през вчерашния ден, то стартира от 17 декември, в случай че не и по-рано и продължава към този момент цялостен месец. Ескалацията на напрежението също не е от през вчерашния ден. Добре, че повдигнахме тематиката, че да се сетят да се съберат и да стартират да проучват обстановката. Хубаво е че на премиера не му „ дрънчи “ на оръжие и не усеща, че наближава война и се надявам да е по този начин, тъй като никой не желае война. Единственото решение, което може да се откри, трайно решение, това е спокойно разрешаване на спора и деескалация на напрежението. Само че, както споделих и преди, не ние струпваме армия и въоръжение по границите на непозната страна. Ако питате украинците, напрежението си е напълно действително и чувството им, че следва въоръжен спор е напълно действително. Затова е разумно НАТО да усили своята защита. Само че, ние разбираме за всичко това извън – от прессъобщения на страницата на НАТО, от непознати медии, от непознати военни министри апропо. За разполагането в Черно море на испански кораби и самолети примерно се разбра от известие на испанския министър на защитата към техния парламент. Защо нашето държавно управление не осведоми Народното събрание е добър въпрос, на който към този момент нямаме отговор и по тази причина настояхме за изключително съвещание, с цел да може въпреки всичко държавното управление да осведоми Народното събрание какво прави. Самият факт, че държавното управление излиза с три позиции – една на Министерски съвет, една на Министерството на външните работи и една на Министерството на защитата, приказва за това, че тези министерства не си приказват между тях. Логично е страната да излиза с една позиция, а не с три. Очевидно е, че нашето държавно управление не знае какво прави и не е единно, защото през последните няколко дни чуваме постоянно от представители на ръководещото болшинство, че позицията, която министър-председателят е изказал е персонално негова позиция, само че не и позиция на кабинета. Ако министър-председател не може да изрази позиция на държавното управление, дано най-малко формулират такава и да кажат каква тъкмо е тя. Защото към ден сегашен ние нямаме такава.
Кирил Петков съобщи още, че всички решения ще се взимат от Съвета по сигурността, това значи ли, че изключва президента Радев от този развой?
По Конституция пълномощията в областта на сигурността, външната политика и защитата са на Министерски съвет. Съветът по сигурността е основан със закон от 43-ото Народно заседание по предложение на ГЕРБ, аз в действителност съм един от вносителите на този законопроект, и самият съвет подкрепя активността на министър-председателя и на Министерски съвет в областта на сигурността и по повод потенциала за взимане на решения. Там са представителите на службите. В него могат да вземат участие и представители на Народното събрание, както и представители на президента, т.е. самата президентска институция не е изключена от процеса на взимане на решения, в противен случай тя взе участие. И въпреки всичко да не забравяме главната роля на Съвета по сигурността, той е съвещателен орган. Решенията се вземат от Министерски съвет, няма по какъв начин Съветът по сигурността да изземва функционалностите на Министерски съвет. Участниците в него могат дадат оферти, могат да изготвят планове, само че Министерски съвет е този, който ги приема.
Според министър-председателя тематиката НАТО се употребява за политически пиар, визирайки изказването на ГЕРБ от през вчерашния ден, по какъв начин бихте коментирали?
Аз запитвам това персонално мнение ли е или позиция на държавното управление, тъй като не стана ясно дали изобщо държавното управление има позиция по тематиката. Дали се употребява за политически пиар – изрично не, тъй като обстановката е извънредно тревожна и в действителност страната има потребност от ясна политика и ясни задължения, какво тъкмо ни следва. Ние сме склонни да подкрепим държавното управление, стига то да ни запознае с това в действителност, какво желае да прави. В сферата на външната политика и на сигурността би трябвало да се търси консенсус сред другите политически сили. Това, че държавното управление безусловно „ спеше “ от декември до през днешния ден в това число, и още нямат някаква позиция и не знаят какво да вършат, не е проблем на опозицията, а на държавното управление.
Друго, което прави усещане е, че министър председателят непрестанно споделя, че сме сътрудници на НАТО, а ние в действителност сме съдружници, по какъв начин гледате на това?
Партньори са страни, които не са членки на Алианса, сътрудник е Украйна да вземем за пример, сътрудници са Австрия, Финландия и Швеция. Ние сме съдружници, ние участваме във всички решения. Те не ни се постановат от Брюксел или от някъде другаде наготово. Не, в противен случай, ние участваме в процеса на взимане на обещано решение през цялото време. Преди да стане решение на НАТО или на Евроатлантическия съвет, всяко решение се съгласува с България. Ние не сме някаква периферия, която комуникира настрана, а сме част от този Алианс и имаме своите задължения в него, и участваме наедно с всички останали страни-членки. Това нещо министър председателят би трябвало да го разбере.
Вие самият, по какъв начин смятате, че ще се развие спорът сред Русия и Украйна, до къде ще стигне намесата на НАТО в тези връзки, въобще по какъв начин би могла да се позволи обстановката?
Смятам, че поредност български държавни управления са изразявали позицията за неделимостта на Украйна. Единственото вярно решение е деескалация на спора и превъзмогването му на масата на договарянията. За страдание това не зависи единствено от нас, за тази работа би трябвало единодушие от всички страни. Но, когато някой се подготвя за въоръжение и струпва войски по границите, е разумно ние като част от НАТО, като съюз да вземем ограничения във връзка с личната си защита. Хубаво е обаче за тези ограничения да бъдат осведомени и народните представители, и българското общество. Как ще се позволи обстановката? Единственият логичен метод за разрешаване на рецесията е на масата на договарянията, само че би трябвало и двете страни да са подготвени за деескалация. В момента, като виждам условията, които се показват от съветската страна, не виждам те да са подготвени на деескалация на спора, за жалост. Ситуацията е доста сериозна. Вчера апропо участвах в една конференция, на която имаше представители на Украйна и мога да кажа, че при тях ситуацията е такова, че несъмнено „ мирише “ на война. Само да отбележа, че от началото на годината има може би пет починали украински военнослужещи. Това не става в спокойно време.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ




