Логично е да подкрепим и съответни дипломатически старания – в това число работата на Николай Младенов
Андрей Ковачев, евродепутат
Чета доста рецензии против решението за присъединяване в така наречен „ съвет на мира “ – както от съперници, по този начин и от хора, които почитам. Не диря борба. Но в свят, който става все по-несигурен, мълчанието не е позиция. Затова споделям своите разсъждения, както направих и през вчерашния ден по Българска национална телевизия.
Първо – дано бъдем точни: няма финансов ангажимент за България.
Второ – демократичният развой не е заобиколен. Българският парламент резервира цялостния си суверенитет. Ще има спор и Народното събрание ще реши дали, по какъв начин и при какви условия да се стигне до ратификация. Става дума не за замяна на демокрацията, а за отваряне на дипломатически канал, който предстои на надзор, бистрота и отговорност.
Големият въпрос обаче е по-широк. Светът има потребност от по-ефективна архитектура за сигурност. Сегашните интернационалните механизми са блокирани – в това число Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, който от десетилетия мъчно извършва главната си функционалност. В ера на войни, спорове и разпадаща се предсказуемост, търсенето на нови формати за разговор и деескалация не е уязвимост – то е дълг.
В този подтекст подписването от господин Желязков може да се преглежда като деликатна и прагматична стъпка – такава, която резервира институционалните гаранции у нас и по едно и също време с това дава късмет България да бъде част от напъните за непоклатимост, а не просто техен наблюдаващ.
Логично е да подкрепим и съответни дипломатически старания – в това число работата на Николай Младенов за стабилно решение в Близкия изток, както и ясна позиция в поддръжка на либерален и секуларен Иран, учреден на правата на индивида и върховенството на закона.
Разбира се, нищо от това не може и не трябва да се прави отвън европейската рамка. Ние сме Европейският съюз – и единствено като обединен съюз можем да имаме тежест в света! Това е въпрос освен на сигурност, само че и на икономическо бъдеще: интернационалните търговски съглашения – с Меркосур, Индия, ОАЕ, Австралия, Нова Зеландия и така нататък – отбрана на високите европейски стандарти и дейни политики за конкурентоспособна стопанска система в световна среда, която се трансформира с изключителна скорост.
Външната политика не се гради с лозунги и страхове. Тя се гради с ползи, полезности, натурализъм и съюзническа съгласуваност. В този смисъл решението да се подпише – при ясни гаранции за парламентарен надзор и европейска съгласуваност – е виновен избор.
Никой не знае какво ни чака на следващия ден. Светът стана непредвидим. Нашата отговорност като потомство е не да се затворим в себе си, а да работим за възобновяване на предсказуемостта, сигурността и доверието.
Андрей Ковачев, евродепутат
Чета доста рецензии против решението за присъединяване в така наречен „ съвет на мира “ – както от съперници, по този начин и от хора, които почитам. Не диря борба. Но в свят, който става все по-несигурен, мълчанието не е позиция. Затова споделям своите разсъждения, както направих и през вчерашния ден по Българска национална телевизия.
Първо – дано бъдем точни: няма финансов ангажимент за България.
Второ – демократичният развой не е заобиколен. Българският парламент резервира цялостния си суверенитет. Ще има спор и Народното събрание ще реши дали, по какъв начин и при какви условия да се стигне до ратификация. Става дума не за замяна на демокрацията, а за отваряне на дипломатически канал, който предстои на надзор, бистрота и отговорност.
Големият въпрос обаче е по-широк. Светът има потребност от по-ефективна архитектура за сигурност. Сегашните интернационалните механизми са блокирани – в това число Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, който от десетилетия мъчно извършва главната си функционалност. В ера на войни, спорове и разпадаща се предсказуемост, търсенето на нови формати за разговор и деескалация не е уязвимост – то е дълг.
В този подтекст подписването от господин Желязков може да се преглежда като деликатна и прагматична стъпка – такава, която резервира институционалните гаранции у нас и по едно и също време с това дава късмет България да бъде част от напъните за непоклатимост, а не просто техен наблюдаващ.
Логично е да подкрепим и съответни дипломатически старания – в това число работата на Николай Младенов за стабилно решение в Близкия изток, както и ясна позиция в поддръжка на либерален и секуларен Иран, учреден на правата на индивида и върховенството на закона.
Разбира се, нищо от това не може и не трябва да се прави отвън европейската рамка. Ние сме Европейският съюз – и единствено като обединен съюз можем да имаме тежест в света! Това е въпрос освен на сигурност, само че и на икономическо бъдеще: интернационалните търговски съглашения – с Меркосур, Индия, ОАЕ, Австралия, Нова Зеландия и така нататък – отбрана на високите европейски стандарти и дейни политики за конкурентоспособна стопанска система в световна среда, която се трансформира с изключителна скорост.
Външната политика не се гради с лозунги и страхове. Тя се гради с ползи, полезности, натурализъм и съюзническа съгласуваност. В този смисъл решението да се подпише – при ясни гаранции за парламентарен надзор и европейска съгласуваност – е виновен избор.
Никой не знае какво ни чака на следващия ден. Светът стана непредвидим. Нашата отговорност като потомство е не да се затворим в себе си, а да работим за възобновяване на предсказуемостта, сигурността и доверието.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ