Как Русия изгради газовия монопол през Студената война
Логично е, че всеки идващ ден ще се следят земетресения по отношение на горивото и неговата стойност. Това обаче надалеч не значи, че светът ще остане стационарен и с помощта на различните способи за напредване, в това число и добре известните електрически автомобили. До някаква степен може би в този момент към този момент е разбираемо за какво Западна Европа толкоз интензивно се стремеше да получи различни източници на сила, като този модел продължава да се преглежда и на този стадий. Как обаче Съюз на съветските социалистически републики и в сегашното – Русия, се трансформира в основна артерия за горива? Всичко стартира малко след края на Втората Световна война, когато Съюз на съветските социалистически републики взема решение да стартира търговия с гориво и да го доставя в цяла Европа.
През 50-те и 60-те години на предишния век, двете велики сили се надпреварват за надмощие в този бранш. По-важното е същото да успее да доближи до страни, които към момента не са декларирали своето наличие в нито един от двата лагера. По това време в Съединени американски щати се приказва за успеваемостта на Съветската стопанска система и мнозина виждат силата, с която се подписват контракти, освен това на повече от рационални цени. Страните във Варшавския контракт получават горива на смешни цени, само че същото се вижда в страни като Финландия, Обединените Арабски Емирства и Индия, като още тогава се вижда мощната взаимозависимост към Кремъл.
Мнозина виждат опитите за политическо въздействие, само че не са малко и специалистите, които считат, че няма място за политика и откакто износът на природен газ е добър метод за заздравяването на стопанската система. В Европа ще открием, че Англия и някои други по-малки страни стартират да виждат стратегическото послушание, като неведнъж упорстват да се открие различен вид за доставка на горивото. Различните вероятности ще обръщат внимание и на другите планове, които се появяват в този интервал. Смята се, че конкуренцията по време на Студената война ще докара до централизиране на източниците, като в този случай, страна като Съюз на съветските социалистически републики с централизирана стопанска система, няма по какъв начин да покаже главните си претекстове.
С слагането на първите газопроводи и нефтопроводи в Европа, Вашингтон към този момент знае, че това ще докара до предстоящото смирение. През 60-те години Западна Европа внася едвам 6% от своите петролни първични материали от Съюз на съветските социалистически републики. Чрез основаването на една нова петролна линия, която обгръща далечния изток на Русия и доближава до няколко европейски страни, в това число Украйна и Полша. В един избран интервал е ясно, че Германия не е подвластна на горивото, само че Съюз на съветските социалистически републики има повече от задоволително време, с цел да навлезе и на този пазар. Логично е, че още тогава се вижда въздействието, което Съюз на съветските социалистически републики ще прокара в Европа.
За да не се стигне до този стадий, администрацията на Кенеди се пробва да саботира и забави по-сериозно завършването на газопровода „ Дружба “, поставяйки ембарго върху другите тръби, които се внасят в страните на източния блок. Осъзнавайки, че няма да се оправят сами, американците притискат и Западна Германия в сходно ембарго, изключително откакто по този начин или другояче Западна Германия е главен експортьор. Англия отхвърля този проект, само че други се включват. Дори и при този вид излиза наяве, че тръбопроводът е приключен в границите на една година, освен това с минималното закъснение.
След към две десетилетия по-късно, един нов американски президент ще изрази същото предпочитание и още веднъж ще би трябвало да мисли разновидности за опълчване. Администрацията на Рейгън също би трябвало да се бори с тази алтернатива, изключително откакто през 1981 година Съюз на съветските социалистически републики стартира градежа на нов газопровод от Сибир до Западна Европа. Отново се изпраща покана за слагането на ембарго, този път е към Франция и Германия, които могат да се опълчват освен на този план, само че и на доста други, в които е привързан Съюз на съветските социалистически републики.
И двете страни отхвърлят, което стимулира Съединени американски щати да сложи наказания върху европейски компании, които доставят нужните средства и пари за създаването на плана. Това е стъпката, която слага доста съществено разделяне сред Европа и Съединени американски щати. Самите наказания се подвигат единствено няколко месеца по-късно, само че границите са сложени. Газопроводът се приключва сполучливо през 1984 година Първите проблеми и червени сигнали за жителите на страната, бяха публично оповестени, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпада през 1991 година През идващите години, когато Владимир Путин поема контрола над Русия, обстановката не се усъвършенства.
Преди да дойдат първите земетресения, съветският президент въпреки всичко не стопира доставките на този енергиен източник. До един миг, в който синьото гориво не стартира да се трансформира в разменна монета за стопански и геополитически цели. Приемането на нови такси и нови цени, се диктува единствено от една страна. В средата на новото хилядолетие, Украйна продължава да получава синьото гориво и то на изключително добра цена, както се е случвало и преди този момент по време на Съюз на съветските социалистически републики. Оранжевата гражданска война през 2004 година докара до прогонването на претендента на Кремъл и замяната му с различен, който е насочен към запада.
Само една година по-късно, Газпром публично изисква цялостната пазарна цена за доставката на синьото гориво. Украйна отхвърля и разумното се случва – газоподаването е прекъснато, доставките на гориво остават минимални, с цел да се извършват условията и към останалите страни в Европа, които употребяват пътя на газта за лични потребности. Някои наблюдаващи разказват това като опит за дестабилизиране на страната и премахването на ръководството, което показва про-западни позиции от Киев. Малко по-късно полита и втория камък, който в това отношение идва под формата на изказването, че Украйна не е надеждна страна за газов пренос. Ето за какво стартира и градежа на по този начин наречения Северен поток, който ще прескочи Украйна и ще доставя газ непосредствено в Германия.
Строежът стартира през 2011 година и носи загуби от близо 720 милиона $ на Украйна под формата на директни такси. С втори газопровод е разумно, че точно Германия става още по-зависима за доставките на синьо гориво и към 2020 година са доставени с 50 до 75% повече от същото, за разлика от едвам 35% през 2015 година Газта в Германия се употребява за индустриални цели, отопление и основаване на електричество. Въпросният газопровод е виновен за 1/3 от всички газови експорти към Европа. През 2021 година се слага нов връх на доставки, макар всички старания на Съединени американски щати да доставя полутечен газ и да парира тази взаимозависимост.
И по този начин до декември 2021 година с налагането на редуцирани количества, които в следствие се отразяват на всички налични цени. Русия извършва заръките и условията по контракт, само че стопира да доставя спомагателни количества, както е правила в предишното. И тъкмо затова Международната енергийна асоциация бърза да упрекна единственият снабдител в умишлена дестабилизация.
Разбира се, години наред историята беше малко по-различна, само че основаването на мощна взаимозависимост, която дълго време продължава да бъде пренебрегната, най-сетне стартира да се демонстрира. Следователно ще има потребност от нови решения, които обаче ще би трябвало да се заплатят от Европа, най-малко на този стадий. По-важното е, че един от най-невинните и стопански проекти за развиване съумя да се трансформира в безспорен хегемон.
Логично е да забележим този интерес, през 50-те и 60-те години на предишния век, Съюз на съветските социалистически републики съумява да изнася горива и оръжие – всеки различен запас, в това число коли, битова техника, компютри и друга продукция, в никакъв случай не откриват своята почва. Дори и в края на своето битие, Съюз на съветските социалистически републики е заставен да заплати на Pepsi своята доставка безалкохолни благодарение на бракувани бойни кораби, които за малко време слагат компанията в топ 10 на бойните морски сили в света. Никой обаче не подозира, че тъкмо този монопол ще бъде основен през днешния ден и ще продължава да е главен запас през идващите години.
