Крайбрежното плаване тръгва отново с корабчетата за разходка
Лодка за разходка е търсено наслаждение още от времето, когато Варна стартира да се развива като курортен град при започване на предишния век. Сега отново тази атракция е напът да възроди крайбрежното корабоплаване, значимо за развиването на морския туризъм.
Варна от ден на ден се обрисува още веднъж да бъде в същинския смисъл на думата
курортен град с развъртян морски туризъм
и като бизнес той да обезпечава основна част от неговия занаят, съобщи за в. „ Черно море ” Огнян Спасов, изпълнителен шеф на Стопанска камара - Варна. Като причина за това той уточни обновяването на централната градска инфраструктура, възобновения хубав образ на градските морски бани, отварянето на част от пристанищната зона за варненци и гостите на града, обновеното Морско казино и други А също организирането от общината на огромни събития с интернационално значение, като концерта на MTV на градския плаж (гледан от милиони по света), семейството на Варна като европейска младежка столица през предходната година. Не инцидентно приходите от курортното дело стартират да заемат все по-голям дял в локалния бюджет, сподели шефът на Стопанската камара. Развитието на морския туризъм обаче изисква и възвръщане под някаква нова форма на крайбрежните плавания, с цел да могат гостите на града да се насладят на неговата хубост и откъм морето.
Да си напомним, че още през 30-те години Варна публично бе
разгласен за интернационален курортен град
и стартира да популяризира опцията за странствуване с корабче до Цариград. През 60-те години, когато става съвременна курортна дестинация със своите курортни комплекси, потегля развиването и на крайбрежното корабоплаване с дребни хидробуси. През 1965 година идва първата „ Комета ” (бързоходни пасажерски кораби на подводни криле). Две години по-късно страната обезпечи на Търговска колегия ”Балкантурист ” и първия същински пасажерски транспортен съд „ Варна ”, 14 00-тонен, предлагащ всички улеснения за туристите, с 485 кревати, заведения, басейн. С него се правиха регулярни автобуси до Истанбул и други екзотични региони. Тогава беше издигната и постройката на морската гара, която става един от архитектурните знаци на града. Старите варненци помнят по какъв начин с корабчето „ Мичурин ” можеха да си вършат морска разходка от мостчето на Рибарския плаж до пристана на Галата - имаше по 20-25 автобуса дневно, и то все цялостни.
През 1984 година с пазаруването на баркентината „ Калиакра ” се сбъдва фантазията на генерации варненци да имаме същински ветроходен транспортен съд. Днес към нея се прибави още един съвременен ветроход - „ Роял Хелена ”. Те са съществена база за образование на младите моряци, вземат участие в интернационалните регати, като през останалото време се употребяват и за морски атракции от туроператорите. Нещо, което не може да предложи нито една от прилежащите черноморски страни и доста се харесва от туристите и летовниците, тъй като всяко пътешестване под ветрила е особено прекарване за тях.
Навремето страната е субсидирала БМФ, с цел да поддържа със своите хидробуси и комети крайбрежното корабоплаване като регулярни морски линии. Днес няма място за сходни обществени транспорти по море. Сега на тяхно място се развива друга вариация на плаването или по-скоро на морските атракции, като лодките за разходка, „ пиратските ” корабчета и други
Регистрирани са
към 60 дребни плавателни средства
за сезонен транспорт на туристи по Северното Черноморие, който няма линеен темперамент, съобщи за в. „ Черно море ” к.д.п. Валентин Енчев, шеф на дирекция „ Морска администрация “ – Варна. Той счита, че не е заглъхнала концепцията за ново развиване на каботажното (крайбрежно ) корабоплаване. Засега тя стига до сметките за разноските, съществуването на постоянен поток от пасажери, с цел да има облага. Въпроси, които още нямат отговори. После, морският пътнически превоз за разлика от автобусния не е 100% сигурен, при неприятно време корабът може и да не тръгне. Кап. Енчев обаче счита, че и тук има разновидности. Според него не трябва да се не помни уникалността на варненското пристанище, което е дълго 25 км от терминалите Варна-изток до Варна-запад и по плавателния канал свързва няколко града, села и общини. Това е вътрешен воден басейн, изцяло предпазен от ветровете, което допуска, че може добре да се употребява и през зимата. И да стане
опция за пътническия превоз
с откриването на хидробусна линия. Инвестирайки в нея, може да се обезпечи бързо напредване, тъй като се заобикалят тапите по пътищата. Шефът на „ Морска администрация ”- Варна, даде за образец корабчето „ Бела ”, което предишното лято свързваше морската гара и кв. „ Аспарухово ”, с цел да се избегне тежкият трафик по Аспаруховия мост. Тази концепция има огромен капацитет за развиване, в случай че се прекрои градският превоз по този начин, че да се обезпечи бърза връзка с постоянните автобусни линии и морска гара. Инвестирането в хидробуси, които са икономични, бързи и са превоз на бъдещето, в един миг може да се окаже без друга опция. Шефът на Стопанска камара също поддържа концепцията общината да влага в дребни хидробуси, още повече че тук има корабостроителни и кораборемонтни фабрики, които могат да ги построят. Така ще бъде подсилен бизнесът, ще бъде омекотен и градският превоз, счита Огнян Спасов.
Има интерес измежду жителите към крайбрежните автобуси. Вярно, не е толкоз огромен, както преди години, само че хора, които не са идвали скоро тук, не престават да питат за кометите, хидробусите, сподели Александър Аврамов, началник на бранш “Морска гара ” към пристанище Варна. По неговите думи с разширението на зоната за публично прилагане се открива опция за приемането на повече плавателни съдове. Той чака наред с шестте „ пиратски ” корабчета, двете баркентини да се появят и други атрактивни плавателни съдове.
Морският бизнес с пасажерски кораби
е сложен, безценен. Той има капацитет не толкоз в линейното корабоплаване, колкото в развлекателното, в морските разходки, защото туристите идват през дейния сезон, с цел да усетят морето. Досега тази нужда се запълваше с лодките и дребните корабчета за разходка. От години по Южното Черноморие има и няколко по-големи плавателни съда, един катамаран, които сполучливо работят. Време е Северното Черноморие също да покаже до каква степен са назрели изискванията за морски атракции за туристите с по-големи плавателни съдове, които оферират надалеч повече благоприятни условия от лодките за разходка. Има към този момент признаци за нараснал интерес от страна на туроператори и туристически компании към сходни морски атракции, които да оферират на летовниците и гостите на Варна. Но дали ще се развие този туристически артикул,
зависи и от страната,
която е притежател на всички морски инфраструктурни уреди. Според притежатели на плавателни съдове за морски атракции има проблеми с местата за приставане на сходни туристически кораби по Северното Черноморие. В момента добре оборудвано е единствено пристанище Варна (особено след разширението на зоната за публично ползване). В относително положително положение е и пристанище Балчик. За страдание, сред тези две точки съвсем няма друго място, където да застане туристически кораб; на буната на Златни пясъци мъчно може се подходи, даже с малко корабче или лодка.
В Белослав има кей, за който в този момент върви процедура по лицензирането му. Намира се на 100 м от градския ферибот и може да го замества, когато излиза в профилактика. Скоро се чака да бъде построено и рибарското пристанище „ Карантината ”, което ще предлага благоприятни условия и за приставане на яхти, по-малки кораби. Туристически транспортен съд не може да стопира на всякакво място. А един артикул, с цел да се купува, би трябвало да е задоволително забавен за повече клиенти. Така че, с цел да има условия за развиване на крайбрежното корабоплаване, страната би трябвало също да се намеси. Защото тя е притежател на всички морски уреди, считат от туристическия отрасъл.
Черно море е особено с непостоянното си време, което го прави не изключително удобно за крайбрежно корабоплаване. А туристите са мощно чувствителни, някои от тях не могат да понесат повече от два бала вълна и желаят да се връщат. И тук за Варна е доста добре, че има езеро, канал, които оферират опция за разходка при утежняване на времето в морето. Впрочем тъкмо тази опция употребяват в този момент „ пиратските ” корабчета при нараснало неспокойствие в морето.
Продължават разногласията кое ще е стопански преференциално и потребно за бъдещето на града. Едно обаче е без всякакво подозрение - вярната посока за развиването на Варна постоянно ще е обвързвана с морския туризъм. Крайбрежното корабоплаване е неделима част от него, с цел да има курортният ни град по-представителен морски образ пред света.
Стефан Денков,chernomore.bg
Варна от ден на ден се обрисува още веднъж да бъде в същинския смисъл на думата
курортен град с развъртян морски туризъм
и като бизнес той да обезпечава основна част от неговия занаят, съобщи за в. „ Черно море ” Огнян Спасов, изпълнителен шеф на Стопанска камара - Варна. Като причина за това той уточни обновяването на централната градска инфраструктура, възобновения хубав образ на градските морски бани, отварянето на част от пристанищната зона за варненци и гостите на града, обновеното Морско казино и други А също организирането от общината на огромни събития с интернационално значение, като концерта на MTV на градския плаж (гледан от милиони по света), семейството на Варна като европейска младежка столица през предходната година. Не инцидентно приходите от курортното дело стартират да заемат все по-голям дял в локалния бюджет, сподели шефът на Стопанската камара. Развитието на морския туризъм обаче изисква и възвръщане под някаква нова форма на крайбрежните плавания, с цел да могат гостите на града да се насладят на неговата хубост и откъм морето.
Да си напомним, че още през 30-те години Варна публично бе
разгласен за интернационален курортен град
и стартира да популяризира опцията за странствуване с корабче до Цариград. През 60-те години, когато става съвременна курортна дестинация със своите курортни комплекси, потегля развиването и на крайбрежното корабоплаване с дребни хидробуси. През 1965 година идва първата „ Комета ” (бързоходни пасажерски кораби на подводни криле). Две години по-късно страната обезпечи на Търговска колегия ”Балкантурист ” и първия същински пасажерски транспортен съд „ Варна ”, 14 00-тонен, предлагащ всички улеснения за туристите, с 485 кревати, заведения, басейн. С него се правиха регулярни автобуси до Истанбул и други екзотични региони. Тогава беше издигната и постройката на морската гара, която става един от архитектурните знаци на града. Старите варненци помнят по какъв начин с корабчето „ Мичурин ” можеха да си вършат морска разходка от мостчето на Рибарския плаж до пристана на Галата - имаше по 20-25 автобуса дневно, и то все цялостни.
През 1984 година с пазаруването на баркентината „ Калиакра ” се сбъдва фантазията на генерации варненци да имаме същински ветроходен транспортен съд. Днес към нея се прибави още един съвременен ветроход - „ Роял Хелена ”. Те са съществена база за образование на младите моряци, вземат участие в интернационалните регати, като през останалото време се употребяват и за морски атракции от туроператорите. Нещо, което не може да предложи нито една от прилежащите черноморски страни и доста се харесва от туристите и летовниците, тъй като всяко пътешестване под ветрила е особено прекарване за тях.
Навремето страната е субсидирала БМФ, с цел да поддържа със своите хидробуси и комети крайбрежното корабоплаване като регулярни морски линии. Днес няма място за сходни обществени транспорти по море. Сега на тяхно място се развива друга вариация на плаването или по-скоро на морските атракции, като лодките за разходка, „ пиратските ” корабчета и други
Регистрирани са
към 60 дребни плавателни средства
за сезонен транспорт на туристи по Северното Черноморие, който няма линеен темперамент, съобщи за в. „ Черно море ” к.д.п. Валентин Енчев, шеф на дирекция „ Морска администрация “ – Варна. Той счита, че не е заглъхнала концепцията за ново развиване на каботажното (крайбрежно ) корабоплаване. Засега тя стига до сметките за разноските, съществуването на постоянен поток от пасажери, с цел да има облага. Въпроси, които още нямат отговори. После, морският пътнически превоз за разлика от автобусния не е 100% сигурен, при неприятно време корабът може и да не тръгне. Кап. Енчев обаче счита, че и тук има разновидности. Според него не трябва да се не помни уникалността на варненското пристанище, което е дълго 25 км от терминалите Варна-изток до Варна-запад и по плавателния канал свързва няколко града, села и общини. Това е вътрешен воден басейн, изцяло предпазен от ветровете, което допуска, че може добре да се употребява и през зимата. И да стане
опция за пътническия превоз
с откриването на хидробусна линия. Инвестирайки в нея, може да се обезпечи бързо напредване, тъй като се заобикалят тапите по пътищата. Шефът на „ Морска администрация ”- Варна, даде за образец корабчето „ Бела ”, което предишното лято свързваше морската гара и кв. „ Аспарухово ”, с цел да се избегне тежкият трафик по Аспаруховия мост. Тази концепция има огромен капацитет за развиване, в случай че се прекрои градският превоз по този начин, че да се обезпечи бърза връзка с постоянните автобусни линии и морска гара. Инвестирането в хидробуси, които са икономични, бързи и са превоз на бъдещето, в един миг може да се окаже без друга опция. Шефът на Стопанска камара също поддържа концепцията общината да влага в дребни хидробуси, още повече че тук има корабостроителни и кораборемонтни фабрики, които могат да ги построят. Така ще бъде подсилен бизнесът, ще бъде омекотен и градският превоз, счита Огнян Спасов.
Има интерес измежду жителите към крайбрежните автобуси. Вярно, не е толкоз огромен, както преди години, само че хора, които не са идвали скоро тук, не престават да питат за кометите, хидробусите, сподели Александър Аврамов, началник на бранш “Морска гара ” към пристанище Варна. По неговите думи с разширението на зоната за публично прилагане се открива опция за приемането на повече плавателни съдове. Той чака наред с шестте „ пиратски ” корабчета, двете баркентини да се появят и други атрактивни плавателни съдове.
Морският бизнес с пасажерски кораби
е сложен, безценен. Той има капацитет не толкоз в линейното корабоплаване, колкото в развлекателното, в морските разходки, защото туристите идват през дейния сезон, с цел да усетят морето. Досега тази нужда се запълваше с лодките и дребните корабчета за разходка. От години по Южното Черноморие има и няколко по-големи плавателни съда, един катамаран, които сполучливо работят. Време е Северното Черноморие също да покаже до каква степен са назрели изискванията за морски атракции за туристите с по-големи плавателни съдове, които оферират надалеч повече благоприятни условия от лодките за разходка. Има към този момент признаци за нараснал интерес от страна на туроператори и туристически компании към сходни морски атракции, които да оферират на летовниците и гостите на Варна. Но дали ще се развие този туристически артикул,
зависи и от страната,
която е притежател на всички морски инфраструктурни уреди. Според притежатели на плавателни съдове за морски атракции има проблеми с местата за приставане на сходни туристически кораби по Северното Черноморие. В момента добре оборудвано е единствено пристанище Варна (особено след разширението на зоната за публично ползване). В относително положително положение е и пристанище Балчик. За страдание, сред тези две точки съвсем няма друго място, където да застане туристически кораб; на буната на Златни пясъци мъчно може се подходи, даже с малко корабче или лодка.
В Белослав има кей, за който в този момент върви процедура по лицензирането му. Намира се на 100 м от градския ферибот и може да го замества, когато излиза в профилактика. Скоро се чака да бъде построено и рибарското пристанище „ Карантината ”, което ще предлага благоприятни условия и за приставане на яхти, по-малки кораби. Туристически транспортен съд не може да стопира на всякакво място. А един артикул, с цел да се купува, би трябвало да е задоволително забавен за повече клиенти. Така че, с цел да има условия за развиване на крайбрежното корабоплаване, страната би трябвало също да се намеси. Защото тя е притежател на всички морски уреди, считат от туристическия отрасъл.
Черно море е особено с непостоянното си време, което го прави не изключително удобно за крайбрежно корабоплаване. А туристите са мощно чувствителни, някои от тях не могат да понесат повече от два бала вълна и желаят да се връщат. И тук за Варна е доста добре, че има езеро, канал, които оферират опция за разходка при утежняване на времето в морето. Впрочем тъкмо тази опция употребяват в този момент „ пиратските ” корабчета при нараснало неспокойствие в морето.
Продължават разногласията кое ще е стопански преференциално и потребно за бъдещето на града. Едно обаче е без всякакво подозрение - вярната посока за развиването на Варна постоянно ще е обвързвана с морския туризъм. Крайбрежното корабоплаване е неделима част от него, с цел да има курортният ни град по-представителен морски образ пред света.
Стефан Денков,chernomore.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ