лизабет е само на девет години, мечтае за собствен видео

...
лизабет е само на девет години, мечтае за собствен видео
Коментари Харесай

Фолклорът ни вдъхнови университетски преподавател за българско фентъзи

лизабет е единствено на девет години, мечтае за личен видео канал и известността на обичаните си влогъри, само че до момента в който порасне, има куп домашни и учебни задания. На Елизабет ѝ следва обаче едно неизмеримо странствуване, което ще я води от странния магазин на дядо Иван, учебния пазач, та чак до Съботната планина. Заедно с Боян, неин лидер във Вълшебния свят, тя ще се изправи против гневни самодиви, страховити нави, и даже змейове, само че непоколебимата, безусловната обич ще водят сърцатото дете напред. Напред през Вълшебния свят, в който животът по никакъв начин, но по никакъв начин не е елементарен.

„ Елизабет и тайната на Живата вода “ е първият разказ за деца на Петър Голийски, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и създател на изявления, отдадени на историята и културата на античните българи, на народите от Кавказ и Средна Азия.

В романа Голийски преплита предания от българския фолклор, легенди и фентъзи детайли, с цел да опише историята на малко, само че безстрашно момиче, готово да премине всички тествания, с цел да донесе Жива вода на своята майка.

Книгата е била предоставена на деца, членуващи в литературни клубове и те са дали ласкават противоположна връзка. Образът на основната героиня е въодушевен от действителния живот и „ дяволитото ангелче “ Елизабет, непосредствен другар на създателя. Корицата е дело на художника Александър Алексиев-Хофарт, а картата на Вълшебния свят – на илюстраторите от „ Контур криейтив “.

"Когато започнах да пиша романа, същинската Елизабет беше на седем години, а до момента в който текстът влезе в печатница, тя стана на девет, на колкото е героинята в книгата. Идеята пристигна в следствие от отвращението ми от клиширания фентъзи атрибут – елфи, феи, джуджета, тролове, орки, гоблини и впрочем твари, каквито в никакъв случай не е имало в нашите национални вярвания. Когато започвах „ Елизабет и тайната на Живата вода “, твърдо взех решение в нея да няма нито един фолклорен или митологичен претекст с генезис, западно от Виена. Източно от тази мислена линия не съм се ограничавал по никакъв метод – в книгата съм употребявал непосредствено или приспособил освен български претекстове, само че и черногорски, румънски, полски, арменски, средноазиатски ", споделя създателят

"В нашия фолклор има и други, по-опасни и малко познати създания, от които могат да ти настръхнат космите по гърба. Светът, в който живее Боян, най-важният воин след Елизабет, се намира измежду звездите, на планета в съзвездието Дракон. Боян става лидер и приятел на Елизабет във Вълшебния свят. Пътешествието в него е немислимо без специфичната екипировка на Адурдат, който нормално се появява в образа на дъртак и под името „ дядо Иван “.

В Буковата котловина децата ще имат неприятна среща със самодиви, които въобще не са положителни и милостиви същества. Но не са и най-злите. В края на пътешествието си Елизабет ще срещне и змея Ушумгалар, който, съгласно българския фолклор, наподобява като голям на растеж мъж с някои черти на влечуго. Той е измежду последните оживели от Наблюдателите, които арвардите изпратили измежду античните хора, с цел да ги изтръгнат от варварството и да им дадат първичните познания и умения ", споделя още Петър Голийски.

Петър Голийски е роден на 4 август 1976 година в град Троян. През 2000 година приключва компетентност „ Арменистика и кавказология “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. През април 2005 година пази докторска дисертация на тематика „ Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо наличие в българските земи през средновековието “. Води образователни занятия като доцент в секция „ Арменистика и кавказология “ в катедра „ Класически Изток “ в Софийския университет.

Научните му ползи са в региона на историята и митологията на дунавските и волжките българи, както и в региона на историята и културата на народите от региона на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите „ Зиези, от който са българите. Предхристиянска вяра и митология “, „ Българите в Кавказ и Армения (II-X век) “, „ Армения и иранският свят I-V век “, „ Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век “.

По темата
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР