Лиз Бурбо: Притежаваме силата да се излекуваме сами
Лиз Бурбо e една от най-известните психоложки в света, която извървява дълъг път към триумфа, преди да придобие международна популярност. Тя посвещава живота си на устрема да преодолява личните си ограничавания и да споделя своите открития с необятната аудитория. С голяма пристрастеност оказва помощ на хората да реализират това, за което жадуват – наслада, мир, успокоение, сбъдване на фантазиите и желанията, както и да разкрият големия капацитет в себе си. Ето за какво Бурбо припомня какъв брой е значимо да обръщаме внимание на всичко, което се случва в нас – във физически, прочувствен, душевен и нравствен проект. На 20 март тя показа пред българските си фенове своя бестселър - „ Слушай своето тяло “, публикуван от „ Ентусиаст “. Книгата е разпродадена в тираж от над 1 млн. копия по света и е преведена на 19 езика. Чрез нея Бурбо учи по какъв начин да бъдем здрави, да открием задачата си в живота и да изградим хармонични връзки със себе си и другите.
- Г-жо Бурбо, по какъв начин се роди концепцията да помагате на хората да се научат да слушат тялото си?
- Имах проблеми с тежестта. Изпробвах разнообразни способи да отслабна, които не бяха ефикасни, и един ден просто взех решение да стартира да си протоколирам какво хапвам и пия всеки ден. Гледайки в края на всяка седмица написаното, осъзнах, че не чувам действителните си потребности. Ядях просто тъй като беше време за обяд или вечеря, или пък тъй като не желаех продуктите в хладилника да се скапват. По този метод разбрах, че аз не ръководя живота си освен във връзка с храненето, само че и в другите аспекти. Започнах да се храня единствено тогава, когато съм в действителност гладна, като консумирах само това, което ми се похапваше. Едва тогава започнах да слабея. Същевременно всичките ми болки в кръста изчезнаха, проблемите ми с черния дроб - също. Тогава си дадох сметка, че има връзка сред заболяванията и новия ми метод на мислене, започнах да се следя повече и да диря разнообразни способи. Но първоначално не беше елементарно. Можете ли да си визиите, че преди 36 години даже фамилията ми ме мислеше за луда, тъй като никой не говореше за тези неща. Когато им споделях, че те имат силата да се излекуват сами, никой не искаше да ми повярва. А през днешния ден моето учебно заведение е най-голямото за личностно израстване и развиване измежду френскиговорещите страни.
- В книгата си „ Слушай своето тяло – твоя максимален другар на земята “ разглеждате всяка болест на обособени равнища – физическо, прочувствено и духовно. По какъв метод те са обвързани с обещано заболяване и какъв брой е значимо трите да бъдат в баланс?
- Първото нещо, което открих, е, че не може да разделиш трите равнища. Това, което сме ние, е духовна душа. Ние сме топка светлина, която има материална форма, с цел да може да живее на Земята. Ако населявахме друга планета, евентуално щяхме да притежаваме друга форма. Но тук ние сме формирани от физическо, прочувствено и ментално тяло. Ако работим върху менталното си тяло и да вземем за пример осъзнаем, че даден наш табиет е нездравословен за нас и го променим, това автоматизирано ще се отрази на метода, по който се усещаме, и на физическото ни положение. Това е повода, заради която, когато хората стартират да работят върху себе си, постоянно трансформират усета си за храна, метода си на обличане и даже усещанията си за света. Всичко е взаимносвързано. Причините за заболяванията би трябвало да се търсят не във физическото тяло. То отразява това, което става в душата на индивида. Болестите алармират, че тялото се пробва да възвърне нарушеното равновесие, защото естественото положение на индивида е да бъде здрав.
- Каква е връзката сред душата и тялото ни?
- Душата е тази част от нас, която желае да бъде щастлива. А тя е такава, когато слушаме потребностите на тялото си. Ключът е любовта – да се научим да обичаме себе си и да обичаме другите. Това е и смисълът на съществуването на всеки, даже при животните и растенията – в случай че имаш цвете, което обгрижваш с обич, то ще вирее 2-3 пъти по-дълго. Любовта носи живот и тъкмо от това се нуждае душата. Ако изпитваме ненавист или яд, душата ни е тъжна и нещастна. Затова и в основата на моето преподаване стои любовта към нас самите и към другите. Това е разковничето, от което всичко останало се трансформира.
- Съдейки от вашия опит и процедура, кои са най-честите сигнали за неразположение, които тялото ни дава, а ние подценяваме?
- Най-често виждам, че когато хората не се усещат добре в тялото си, изпитват лека болежка, настинали са или схванати, те просто се мажат с следващия „ лековит крем “, пият хапчета или изчакват казусът да отмине. Всички тези признаци от време на време са прародители на по-сериозен проблем. И в случай че не се опитваме да разберем за какво идва този дискомфорт, тялото ще ни изпрати различен, по-сериозен здравословен проблем, който към този момент мъчно ще можем да пренебрегнем.
- Може ли да споделите някои препоръки, които да ни оказват помощ да се научим да даваме на тялото си това, от което има потребност, с цел да бъдем здрави и пълноценни?
- Много постоянно хората са захласнати от егото. При мен то бе повода за развода ми. То стои в основата на нашата религия и ценностна система, съгласно които преценяме кое е положително или неприятно. Понякога решаваме, че няма да си купим нещо, тъй като харчим прекалено много. Но аз да вземем за пример, когато си харесам нещо, си го вземам, тъй като то дава отговор на моите потребности и стремежи. Много е значимо да се научим да обичаме себе си, без да изпитваме виновност. Преди ми се е случвало да се прибера у дома с нова покупка и да се усещам гузно, тъй като не съм била уверена, че ще є намеря приложение. Моите близки и брачният партньор ми допринасяха за това да се усещам отговорна с думите си: „ За какво ти е това? Нямаш ли задоволително? “. Това напълно убиваше удоволствието ми. Когато изпитваме виновност или се опасяваме, приказва нашето его. Най-важното нещо, което хората първо би трябвало да сторят, е да осъзнаят в дадения миг кое ги води – сърцето или егото. Това може да промени живота ни, а в 90% от времето хората не знаят кое от двете ръководи всекидневието им.
- Има доста хора, които страдат от тежки болести като рак да вземем за пример. За тях е доста мъчно да одобряват философията, че всяка болест в живота ни би трябвало да бъде одобрявана като подарък. Какво бихте споделили на тези хора?
- Брат ми и две от сестрите ми починаха от рак. Те знаеха с какво се занимавам. Аз им давах моите книги, само че те в никакъв случай не пожелаха да ги прочетат. Като цяло фамилията ми се радваше на това, което върша и реализирам, само че непрекъснато споделяха: „ Книгите ти са за хора с проблеми, а ние нямаме такива. “ Те отричаха своите прочувствени блокажи. Аз знаех, че брат ми, който имаше рак, носеше в себе си контузията на отхвърлянето. Но той отхвърляше да види и да одобри това. Бях му занесла особено преснимана частта от моята книга, която се отнася за заболяването му. Исках да я прочете и му споделих, че по-късно може да поговорим за казуса. Той я прегледа и ме попита: „ Да не би да си изгуби мозъка? Аз? Отхвърлен? Никога не съм се чувствал по този начин. “ Той беше най-малкият в фамилията от общо 11 деца. След деветата си рожба майка ми си беше дала отмора за няколко години. Бях на 10, когато се роди най-малката ми сестра, 10-то дете. Тя беше най-красивото бебе, всички бяхме влюбени в нея, обсипвахме я с внимание. Една година по-късно на бял свят се появи и брат ми, обаче всички останали от фамилията към момента бяхме заети да следим по какъв начин сестра ни пораства, стартира да приказва, появява є се първото зъбче, прохожда. Никой не искаше да се занимава с брат ми, всеки го пренебрегваше. Ние сме правили това неумишлено, тъй като сме били деца… само че то е нанесло своята прочувствена контузия върху него. Той в никакъв случай не пожела да опитва някой от моите способи против битката с рака и умря. Но постоянно би трябвало да питаме хората дали желаят помощта ни, тъй като, в случай че не я желаят, няма какво да създадем. Промяната стартира, когато човек самичък осъзнае, че има потребност от нея.
- За вас кой е най-висшият закон на живота?
- Най-висшият закон за хората е да осъзнаят кои са. Да прозрат, че всеки от нас е божествено създание, което се развива през цялото си битие. Целта е да се запитаме дали използваме цялата мощ, която ни е дадена, с цел да обичаме себе си. Правя ли това, което е добре за мен? Когато приемем себе си, ние си даваме правото да бъдем такива, каквито сме, прощаваме си и разрешаваме и на другите да бъдат себе си и прощаваме и на тях, разрешаваме им да бъдат нещо, което може да не ни харесва напълно, само че въпреки всичко ги одобряваме. Ние всички притежаваме една и съща мощ, единствено би трябвало да се научим по какъв начин да я използваме.
- Г-жо Бурбо, по какъв начин се роди концепцията да помагате на хората да се научат да слушат тялото си?
- Имах проблеми с тежестта. Изпробвах разнообразни способи да отслабна, които не бяха ефикасни, и един ден просто взех решение да стартира да си протоколирам какво хапвам и пия всеки ден. Гледайки в края на всяка седмица написаното, осъзнах, че не чувам действителните си потребности. Ядях просто тъй като беше време за обяд или вечеря, или пък тъй като не желаех продуктите в хладилника да се скапват. По този метод разбрах, че аз не ръководя живота си освен във връзка с храненето, само че и в другите аспекти. Започнах да се храня единствено тогава, когато съм в действителност гладна, като консумирах само това, което ми се похапваше. Едва тогава започнах да слабея. Същевременно всичките ми болки в кръста изчезнаха, проблемите ми с черния дроб - също. Тогава си дадох сметка, че има връзка сред заболяванията и новия ми метод на мислене, започнах да се следя повече и да диря разнообразни способи. Но първоначално не беше елементарно. Можете ли да си визиите, че преди 36 години даже фамилията ми ме мислеше за луда, тъй като никой не говореше за тези неща. Когато им споделях, че те имат силата да се излекуват сами, никой не искаше да ми повярва. А през днешния ден моето учебно заведение е най-голямото за личностно израстване и развиване измежду френскиговорещите страни.
- В книгата си „ Слушай своето тяло – твоя максимален другар на земята “ разглеждате всяка болест на обособени равнища – физическо, прочувствено и духовно. По какъв метод те са обвързани с обещано заболяване и какъв брой е значимо трите да бъдат в баланс?
- Първото нещо, което открих, е, че не може да разделиш трите равнища. Това, което сме ние, е духовна душа. Ние сме топка светлина, която има материална форма, с цел да може да живее на Земята. Ако населявахме друга планета, евентуално щяхме да притежаваме друга форма. Но тук ние сме формирани от физическо, прочувствено и ментално тяло. Ако работим върху менталното си тяло и да вземем за пример осъзнаем, че даден наш табиет е нездравословен за нас и го променим, това автоматизирано ще се отрази на метода, по който се усещаме, и на физическото ни положение. Това е повода, заради която, когато хората стартират да работят върху себе си, постоянно трансформират усета си за храна, метода си на обличане и даже усещанията си за света. Всичко е взаимносвързано. Причините за заболяванията би трябвало да се търсят не във физическото тяло. То отразява това, което става в душата на индивида. Болестите алармират, че тялото се пробва да възвърне нарушеното равновесие, защото естественото положение на индивида е да бъде здрав.
- Каква е връзката сред душата и тялото ни?
- Душата е тази част от нас, която желае да бъде щастлива. А тя е такава, когато слушаме потребностите на тялото си. Ключът е любовта – да се научим да обичаме себе си и да обичаме другите. Това е и смисълът на съществуването на всеки, даже при животните и растенията – в случай че имаш цвете, което обгрижваш с обич, то ще вирее 2-3 пъти по-дълго. Любовта носи живот и тъкмо от това се нуждае душата. Ако изпитваме ненавист или яд, душата ни е тъжна и нещастна. Затова и в основата на моето преподаване стои любовта към нас самите и към другите. Това е разковничето, от което всичко останало се трансформира.
- Съдейки от вашия опит и процедура, кои са най-честите сигнали за неразположение, които тялото ни дава, а ние подценяваме?
- Най-често виждам, че когато хората не се усещат добре в тялото си, изпитват лека болежка, настинали са или схванати, те просто се мажат с следващия „ лековит крем “, пият хапчета или изчакват казусът да отмине. Всички тези признаци от време на време са прародители на по-сериозен проблем. И в случай че не се опитваме да разберем за какво идва този дискомфорт, тялото ще ни изпрати различен, по-сериозен здравословен проблем, който към този момент мъчно ще можем да пренебрегнем.
- Може ли да споделите някои препоръки, които да ни оказват помощ да се научим да даваме на тялото си това, от което има потребност, с цел да бъдем здрави и пълноценни?
- Много постоянно хората са захласнати от егото. При мен то бе повода за развода ми. То стои в основата на нашата религия и ценностна система, съгласно които преценяме кое е положително или неприятно. Понякога решаваме, че няма да си купим нещо, тъй като харчим прекалено много. Но аз да вземем за пример, когато си харесам нещо, си го вземам, тъй като то дава отговор на моите потребности и стремежи. Много е значимо да се научим да обичаме себе си, без да изпитваме виновност. Преди ми се е случвало да се прибера у дома с нова покупка и да се усещам гузно, тъй като не съм била уверена, че ще є намеря приложение. Моите близки и брачният партньор ми допринасяха за това да се усещам отговорна с думите си: „ За какво ти е това? Нямаш ли задоволително? “. Това напълно убиваше удоволствието ми. Когато изпитваме виновност или се опасяваме, приказва нашето его. Най-важното нещо, което хората първо би трябвало да сторят, е да осъзнаят в дадения миг кое ги води – сърцето или егото. Това може да промени живота ни, а в 90% от времето хората не знаят кое от двете ръководи всекидневието им.
- Има доста хора, които страдат от тежки болести като рак да вземем за пример. За тях е доста мъчно да одобряват философията, че всяка болест в живота ни би трябвало да бъде одобрявана като подарък. Какво бихте споделили на тези хора?
- Брат ми и две от сестрите ми починаха от рак. Те знаеха с какво се занимавам. Аз им давах моите книги, само че те в никакъв случай не пожелаха да ги прочетат. Като цяло фамилията ми се радваше на това, което върша и реализирам, само че непрекъснато споделяха: „ Книгите ти са за хора с проблеми, а ние нямаме такива. “ Те отричаха своите прочувствени блокажи. Аз знаех, че брат ми, който имаше рак, носеше в себе си контузията на отхвърлянето. Но той отхвърляше да види и да одобри това. Бях му занесла особено преснимана частта от моята книга, която се отнася за заболяването му. Исках да я прочете и му споделих, че по-късно може да поговорим за казуса. Той я прегледа и ме попита: „ Да не би да си изгуби мозъка? Аз? Отхвърлен? Никога не съм се чувствал по този начин. “ Той беше най-малкият в фамилията от общо 11 деца. След деветата си рожба майка ми си беше дала отмора за няколко години. Бях на 10, когато се роди най-малката ми сестра, 10-то дете. Тя беше най-красивото бебе, всички бяхме влюбени в нея, обсипвахме я с внимание. Една година по-късно на бял свят се появи и брат ми, обаче всички останали от фамилията към момента бяхме заети да следим по какъв начин сестра ни пораства, стартира да приказва, появява є се първото зъбче, прохожда. Никой не искаше да се занимава с брат ми, всеки го пренебрегваше. Ние сме правили това неумишлено, тъй като сме били деца… само че то е нанесло своята прочувствена контузия върху него. Той в никакъв случай не пожела да опитва някой от моите способи против битката с рака и умря. Но постоянно би трябвало да питаме хората дали желаят помощта ни, тъй като, в случай че не я желаят, няма какво да създадем. Промяната стартира, когато човек самичък осъзнае, че има потребност от нея.
- За вас кой е най-висшият закон на живота?
- Най-висшият закон за хората е да осъзнаят кои са. Да прозрат, че всеки от нас е божествено създание, което се развива през цялото си битие. Целта е да се запитаме дали използваме цялата мощ, която ни е дадена, с цел да обичаме себе си. Правя ли това, което е добре за мен? Когато приемем себе си, ние си даваме правото да бъдем такива, каквито сме, прощаваме си и разрешаваме и на другите да бъдат себе си и прощаваме и на тях, разрешаваме им да бъдат нещо, което може да не ни харесва напълно, само че въпреки всичко ги одобряваме. Ние всички притежаваме една и съща мощ, единствено би трябвало да се научим по какъв начин да я използваме.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ