Авторът на романа „2020” Недялко Славов: Не се ли събудим, магията на света ще приключи
Литературният живот през 2021 година бе цветен и жизнерадостен макар всички рестрикции, наложени поради пандемията. Някои от най-знаковите ни създатели издадоха нови книги. Една от тях е романът на Недялко Славов " 2020 ".
Четенето на книгата е смазващо прекарване. Тази разказ е прочувствен валяк. Мисля, че ще разбуни читателските духове, по този начин както го стори и фамозният разказ „ Камбаната “ от същия създател. Романът „ 2020 “ е единствен в актуалната ни литература, който бърка по мъчителен метод в шизофреничния сегашен свят. Защо един създател пристъпва в полето на неразрешеното, накъде ни води сегашното, има ли тъмен проект или пък вяра за бъдещето? За всичко това през днешния ден беседваме с известния ни публицист:
- След финалния акомпанимент ми се щеше да ви попитам - в действителност какви са възможностите на човешкото да оцелее?
- За себе си към този момент не виждам особени шансове. И незабавно, по асоциация, си припомням заглавието на това стихотворение на Константин Павлов, споделя се „ Убийство на латентен човек “. Това заглавие май най-точно характеризира ориста ни през днешния ден.
- Четейки “2020”, пре з цялото време си мислех - за кого е написан романът, за нас или за бъдещото потомство?
- Първия ред написах, когато ни заключиха - спомняте си оня мартенски ден преди две години, нали? После продължих, до момента в който най-после героите ми сами завършиха романа.
- Гротесков, дехуманизиран свят, една антиутопия - това ли е времето, в което живеем?
- Мисля си, че не се ли събудим, магията на света, дадена ни Свише, ще завърши. И ще ни връхлети Трансхуманизмът.
- Трансхуманизмът?
- Да, явно това е задачата.
- Какви са уроците? Как вашите свободни герои от романа ще оцелеят и в действителност имат ли късмет?
- Героите ми идат от самия живот и отразяват личната ми житейска настройка, а тя е, че постоянно има излаз.
- Защо посегна хте към нашето объркващо през днешния ден, с цел да опише те история за на следващия ден?
- Не бих си разрешил да пиша за нищо друго, с изключение на за това което ни връхлита.
- Това е най-сложно написания т ви разказ. Четири сюжетни линии са навързани в романовото деяние. Дори един от основните ви герои е куче – Далматинеца . Именно той произнася моралната си присъда на съвремието ни. Защо животните, нашите най-хубави другари, с е трансформират в наши морални стожери и ни питат: " Защо загубихте достолепие и по какъв начин поклонихте глави "?
- За себе си знам това – че сме единосъщни с Природата, само че не сме центъра ѝ, а сме съставна прашинка от нея. Но някой доста уверено си мисли, че като сме на върха на хранителната верига, сме и над върха на Природния смисъл. И бърза да ни натика в измисления си свят на Матрицата.
- Имам чувството, че тези особени хора на хълма имат своите прототипи – истина ли е?
- Да, по този начин е, има доста прототипи в романа, само че най-важният е Дановият рид. Неслучайно той е и на корицата и стълбите към него водят напряко в събитията от книгата.
- Кое е най-страшното нещо през днешния ден съгласно вас?
- Страхът от свободата. Няма по-страшен от тоя боязън. Той ни е сковал през днешния ден. Напоследък доста ме занимава една мисъл. За оня драматичен миг в националната ни история – времето, в което Христо Ботев слиза на Козлодуй и стига до гибелта си на Околчица. През целия му път (в тия 120 километра през робската българска пустота към четата се е включил цифром и словом единствено 1/един/!!! човек), та през целия тоя път, който по някакъв метод уподобява този на Христос по Виа Долороса, Ботев е пресичал онемели български села с изгасени хора. Навсякъде са го посрещали и изпращали с ненавист и с „ Разпнете го! “. И за какво ли? Ами тъй като е минавал Човекът (Ecce homo), който е разбутвал робския им нерешителен покой. Ето това е омразата към свободата, към свободната воля, към свободните хора. А без нея, свободната воля на свободния човек, не може да е получи синергия с волята на Твореца, който ни е основал. “Романът ми „ 2020 “ е тъкмо за тези свободни хора.
Четенето на книгата е смазващо прекарване. Тази разказ е прочувствен валяк. Мисля, че ще разбуни читателските духове, по този начин както го стори и фамозният разказ „ Камбаната “ от същия създател. Романът „ 2020 “ е единствен в актуалната ни литература, който бърка по мъчителен метод в шизофреничния сегашен свят. Защо един създател пристъпва в полето на неразрешеното, накъде ни води сегашното, има ли тъмен проект или пък вяра за бъдещето? За всичко това през днешния ден беседваме с известния ни публицист:
- След финалния акомпанимент ми се щеше да ви попитам - в действителност какви са възможностите на човешкото да оцелее?
- За себе си към този момент не виждам особени шансове. И незабавно, по асоциация, си припомням заглавието на това стихотворение на Константин Павлов, споделя се „ Убийство на латентен човек “. Това заглавие май най-точно характеризира ориста ни през днешния ден.
- Четейки “2020”, пре з цялото време си мислех - за кого е написан романът, за нас или за бъдещото потомство?
- Първия ред написах, когато ни заключиха - спомняте си оня мартенски ден преди две години, нали? После продължих, до момента в който най-после героите ми сами завършиха романа.
- Гротесков, дехуманизиран свят, една антиутопия - това ли е времето, в което живеем?
- Мисля си, че не се ли събудим, магията на света, дадена ни Свише, ще завърши. И ще ни връхлети Трансхуманизмът.
- Трансхуманизмът?
- Да, явно това е задачата.
- Какви са уроците? Как вашите свободни герои от романа ще оцелеят и в действителност имат ли късмет?
- Героите ми идат от самия живот и отразяват личната ми житейска настройка, а тя е, че постоянно има излаз.
- Защо посегна хте към нашето объркващо през днешния ден, с цел да опише те история за на следващия ден?
- Не бих си разрешил да пиша за нищо друго, с изключение на за това което ни връхлита.
- Това е най-сложно написания т ви разказ. Четири сюжетни линии са навързани в романовото деяние. Дори един от основните ви герои е куче – Далматинеца . Именно той произнася моралната си присъда на съвремието ни. Защо животните, нашите най-хубави другари, с е трансформират в наши морални стожери и ни питат: " Защо загубихте достолепие и по какъв начин поклонихте глави "?
- За себе си знам това – че сме единосъщни с Природата, само че не сме центъра ѝ, а сме съставна прашинка от нея. Но някой доста уверено си мисли, че като сме на върха на хранителната верига, сме и над върха на Природния смисъл. И бърза да ни натика в измисления си свят на Матрицата.
- Имам чувството, че тези особени хора на хълма имат своите прототипи – истина ли е?
- Да, по този начин е, има доста прототипи в романа, само че най-важният е Дановият рид. Неслучайно той е и на корицата и стълбите към него водят напряко в събитията от книгата.
- Кое е най-страшното нещо през днешния ден съгласно вас?
- Страхът от свободата. Няма по-страшен от тоя боязън. Той ни е сковал през днешния ден. Напоследък доста ме занимава една мисъл. За оня драматичен миг в националната ни история – времето, в което Христо Ботев слиза на Козлодуй и стига до гибелта си на Околчица. През целия му път (в тия 120 километра през робската българска пустота към четата се е включил цифром и словом единствено 1/един/!!! човек), та през целия тоя път, който по някакъв метод уподобява този на Христос по Виа Долороса, Ботев е пресичал онемели български села с изгасени хора. Навсякъде са го посрещали и изпращали с ненавист и с „ Разпнете го! “. И за какво ли? Ами тъй като е минавал Човекът (Ecce homo), който е разбутвал робския им нерешителен покой. Ето това е омразата към свободата, към свободната воля, към свободните хора. А без нея, свободната воля на свободния човек, не може да е получи синергия с волята на Твореца, който ни е основал. “Романът ми „ 2020 “ е тъкмо за тези свободни хора.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ