Есенни часове ♥ Радой РАЛИН
Лирично от многоликия гений и разтревожен дух на една от най-ярките фигури на българската интелигенция през годините, Радой Ралин, прочут повече като сатирик и „ подбудител на реда “ и по-малко като стихотворец.
...
Понякога обичам с часове
да виждам изтощен зад стъклата
по какъв начин нервно неотклонен вятър вей
и клони, и антени клати.
Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Един мъчителен залез безшумно свети
и клоните под него в сънливост клюмват.
Скучаят улиците омърлушени.
Тежи им, доста им тежи калта!
Наситени са към този момент все да слушат
нестихващата ария на дъжда.
Те може би жадуват минувачи
да разнообразят деня им сив
или най-малко един остарял продавач
мъртвилото със зов да огласи.
Безшумен, печален есенен пейзаж,
във който всичко стихва и угасва.
Но аз обичам дълго да седнал съм,
да мечтателствам в ъгъла безгласно.
Тогава самотата си не помня,
жадувам да се видя с благи хора
и необичайно есента ме упоява
със светлата си хубава отмалялост.
1941 г.
От: „ Избрани произведения в два тома. Том първи “, Радой Ралин, изд. „ Български публицист “, 1984
Снимка: bnr.bg
