Липсата на валежи миналата година доведе до спад на земеделската

...
Липсата на валежи миналата година доведе до спад на земеделската
Коментари Харесай

Растеж по време на суша

Липсата на превалявания предходната година докара до спад на земеделската продукция, само че високите цени компенсираха понижението. Най-големите компании в бранша като цяло усилиха приходите си с 3%, а общият оборот надвиши 8.8 милиарда лева Силната годишна продукция тази година и упованията цените да останат високи дават обещание още по-добри резултати за фирмите.
След мощната 2019 година сушата през предходната година се отрази на реколтата и производството на главните култури като цяло понижа с двуцифрени темпове. Това обаче докара до растеж на цените, който компенсира по-слабите размери и в огромна степен терзанията на бранша поради пандемията от ковид. Това се вижда и от резултатите на 100-те най-големи компании в бранша на земеделието, които освен не понижават сумарния си оборот, само че даже съумяват да пораснат с 3%. Печалбите също се усилват.

Картината при другите компании е друга, като изменението в продажбите им варира от двуцифрен спад до четирицифрен растеж. Като цяло приходите си покачват 60 от 100-те най-големи компании в бранша и общият оборот към този момент надвишава 8.8 милиарда лева, а загуба регистрират едвам 8 сдружения.

Традиционно в топ 100 доминират търговци и производители на пшеница, царевица и слънчоглед и 2020 година не прави изключение. Класацията демонстрира, че измежду най-големите компании в бранша има единствено един производител на плодове и зеленчуци - " Оранжерии Гимел ", и няколко производителя на месо.

Първите две компании - " Каргил България " и " Севан ", резервират водачеството си от миналата година, само че " Билдком " отстъпва третата си позиция на " Кофко интернешънъл България ".
По-слаба годишна продукция
Реколтата през предходната година беше доста по-слаба от 2019 година, което се дължеше на неналичието на превалявания в основни аграрни области. По данни на Министерството на земеделието в страната са създадени общо 4.7 млн. тона пшеница, която е и главната зърнена просвета, оглеждана в България. При царевицата, която усилва каузи си през последните години и към този момент заема 30% от площите със зърно, продукцията е под 3 млн. тона. От водещата маслодайна просвета - слънчоглед, пък са създадени 1.7 млн. тона. Като цяло спадът при зърнено-житните култури е 23%, а при маслодайните - 15% по отношение на 2019 година Това обаче докара до повишение на цените, като изключително мощен растеж имаше при слънчогледа и олиото.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР