Linkin Park вероятно е най-значимата рок група на нашето съвремие.

Linkin Park евентуално е най-значимата рок група на нашето съвремие. Сега някой от вас ще ме поправи, че не е рок, а е ню метъл, само че аз пък ще отвръщам по този начин: тази музика в никакъв случай не се е побирала единствено в един род, в никакъв случай не се е движила равно, неотклонно или в някакви рамки. Тази музика, както и цялото обръщение, което носи, се оказа избавителна за почитателите си през години. Извади мнозина от тъмниците на личната им суматоха, изтласка мнозина от дъното, оказа помощ същински на всички нас, които имахме потребност от помощ. И внезапно – взрив! Честър, индивидът, който претърпя посредством гласа си  всички тези песни и написа значително от тях, реши да постави завършек на живота си. За огромна част от почитателите това бе краят.

Все още помня оня ден преди седем години. Бях шокиран от новината. Бях в ступор. Исках единствено да пея, с цел да ми мине. Не знам дали знаете, само че аз се занимавам и с това. Както и да е – пях. Не ми мина. Раната бе голяма. Рана не за един. За милиони фенове по целия  свят. Същите тези, избавените от музиката на LP, бяха изгубили своя избавител. Как звучи единствено... За жал такива бяха обстоятелствата. Още една светлина угасна, както пее самият Бенингън. Угасна и в продължение на седем години не засвети нито за момент. 

Преди няколко дни тази светлина за първи път просветна за секунди, като че ли с цел да ревизира дали сме още тук. Дали към момента имаме същата тази нужда от тази избавителна музика. Групата разгласи своето завръщане, въпреки и с нов барабанист и – внимание – с нова вокалистка! Емили Армстронг от Dead Sara. Разбира се – вълната от възмущение не закъсня. „ Коя е тази и какво прави на мястото на Честър? “ . Това е въпросът, който обобщи всички останали въпроси. Признавам – аз също си го зададох, до момента в който гледах първия им концерт. Това е естествената, разумна, първосигнална реакция. Фенът незабавно потегля със сравненията – той го пееше по този начин, а тя го пее другояче... 
                             

После се замислих... Хора, тук става въпрос за незаместим вокалист. За същинска, действителна, живяла измежду нас легенда. Какво трябваше да създадат момчетата от бандата – да изберат ксерокопие на Честър, копие без никаква характерност, което още повече да бъде подложено на непрестанна дисекция, на още по-пагубно сравняване. Всеки един артист, който се приближава до вокала и техниката на Честър, щеше да бъде жертван да живее в сянката му. Никак не е готино. Тук не става дума за подмяна. Не можеш да замениш някой незаместим. Linkin Park са наясно с това. Те просто желаят да продължат, тъй като имат още какво да кажат с музиката си. 
                             

Относно новото им парче „ Emptiness machine ”, което оставям изпод, с цел да го чуете и вие, мога да дам следното мнение – ами грубо е! И в случай че за миг го заслушате, без да вършиме паралели и без да търсите Честър в него, ще видите, че е по този начин. Сто пъти по-яко е да дадем късмет на Емили да покаже какво може, да чуем нещо ново, не да се молим за холограма на Честър. Това не е същинско. И да – разбирам яда на някои почитатели. Разбирам болката. И аз го обичах. Със сърцето си. За мен той е незаместим и не бих изтърпял негово копие. Представете си какво ѝ е било на Емили по време на този първи концерт, предаван в целия свят. Да те гледа света и да следи всяка твоя стъпка, всяка неточност да бъде подчертавана с черен маркер. Много е тежко. Момичето заслужава да бъде признато, да получи опция. Никога няма да пее старите песни като Честър, само че и не е редно да чакаме това от нея. Пуснете си лайфа. Дайте си време. Някои песни ще усетите повече. Други – не толкоз. 

Със сигурност обаче ще почувствате неизбежното: 
Linkin Park се завърнаха.