Линее нашто поколеньенавред застой, убийствен мраз;ни топъл луч, ни вдъхновеньене

Линее нашто поколенье
навсякъде застой, смъртоносен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим прекомерно,
посока няма в наший път,
умерено бият тесни гърди,
по кое време от завист не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб поколение иде цяло -
какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти ориси?
Ил нямаш ти задания славни
и цяло бъдеще с битки?

Недей оставя, благи боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без религия живата си гад!

Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без блян.

Иван Вазов, януари 1883