Янев: Въпросът с минималната заплата ще бъде решен при излъчване на редовно правителство
Лимитът за нов дълг следващата година да се усили на 12 милиарда лв., вместо настоящия таван от 10 милиарда лв.. Това предложение на служебния кабинет бе подкрепено от Народното събрание на второ четене.
Според Румен Гечев от Българска социалистическа партия това е сключване на празен чек за разноски, за които не се знае какви са. Той напомни, че „ един постоянен кабинет разписва разноските не до стотици милиони, а до стотинка “ и заподозря служебния кабинет, че желае нов таван, с цел да прави скрити разноски, които нямат темперамент на вложения. Въпреки предизвестията и на Българска социалистическа партия, и на Политическа партия, новият предел бе гласуван.
Депутатите взеха решение още, до приемането на закон за държавния бюджет, по бюджетите на здравната каса и на публичното обезпечаване за 2023 година, само че за период не по-дълъг от три месеца, да се ползват размерите, базата и средномесечният приход, избрани в съответните членове от настоящия закон за държавния бюджет за тази година. Текстът бе гласуван, макар че и от Българска социалистическа партия и от Политическа партия предизвестиха, че най-вероятно този бюджет ще би трябвало да работи най-малко до юни следващата година.
Предложението на Асен Василев от Политическа партия да се нараснали данъчното облекчение за развъждането на деца от 600 на 900 лева, не мина в зала, макар че бе подкрепено от бюджетната комисия. Отхвърленото предложение предвиждаше още този механизъм да се запише като непрекъснат в Закона за облагане приходите на физическите лица, а не да се гласоподава всяка година.
Напрежение в залата провокира предложение на Кирил Ананиев от ГЕРБ кабинетът да не може да употребява заемообразно средства за настоящи разноски и особено от Плана за възобновяване. Преди гласуването му, служебният финансов министър Росица Велкова предизвести, че в случай че то бъде признато има риск през януари да не могат да бъдат платени пенсиите.
Това докара до остра замяна на реплики сред Десислава Атанасова и Асен Василев. Атанасова съобщи, че страната е доведена до там да няма пари от някогашния финанасов министър на Политическа партия Асен Василев. „ Затова не се опитвайте да се оферирате като финансов министър в нов кабинет “, обърна се тя към него. „ Пари в страната има. Знам за какво не желаете аз да бъда финансов министър- тъй като това значи парите да отиват при хората, а не да подарявате милиарди на ваши доближени компании в края на всяка година “, опонира Василев. Депутатът от Демократична България и ръководител на икономическата комисия Мартин Димитров се обърна към всички в залата с думите: „ Не плашете хората, пари в страната има и няма никакъв риск да не могат да се изплащат пенсии “. Но и попита сътрудниците си от ГЕРБ: „ Всички желаете по-високи разноски, а никой не предлага по-високи доходи. Натрупването на отговорности за спомагателни разноски значи повдигане на налозите. Това за нас е безусловно неприемливо, това ще спре развиването на България ".
Депутатите одобриха още, че Министерски съвет дефинира предели за заплащания за всеки месец на бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет и ръководителите им са избрани за първостепенни разпоредители с бюджет. Вноската в общия бюджет на Европейския съюз се изплаща до размера на средствата, поискани от Европейската комисия за националните вноски и на дължимите обичайни лични запаси за съответните месеци. Плащания към интернационалните финансови и други институции и фондове се правят в сходство с настоящите съглашения. Вноските за увеличение капитала на интернационалните финансови институции, според решения на Народното събрание, се правят в плануваните периоди.
По време на дебатите, поради орязването на минималната заплата, служебният министър председател Гълъб Донев, който участва на част от тях се обърна към Българска социалистическа партия: „ Не бих споделил, че този бюджет не е обществен, в противен случай, и не разбирам за какво националното заседание би трябвало да приема размер на минималната работна заплата “. И добави: „ Всичките 6,6 % недостиг са на първо място от обществени разноски, които са гласувани през 2022 година, с актуализацията на бюджета от юни и актуализацията на пенсиите от октомври тази година “.
По-рано денем, Народното събрание реши кабинетът да дефинира какъв брой да бъде минималната заплата за 2023 година и от по кое време да се изплаща новият и размер.
Според Румен Гечев от Българска социалистическа партия това е сключване на празен чек за разноски, за които не се знае какви са. Той напомни, че „ един постоянен кабинет разписва разноските не до стотици милиони, а до стотинка “ и заподозря служебния кабинет, че желае нов таван, с цел да прави скрити разноски, които нямат темперамент на вложения. Въпреки предизвестията и на Българска социалистическа партия, и на Политическа партия, новият предел бе гласуван.
Депутатите взеха решение още, до приемането на закон за държавния бюджет, по бюджетите на здравната каса и на публичното обезпечаване за 2023 година, само че за период не по-дълъг от три месеца, да се ползват размерите, базата и средномесечният приход, избрани в съответните членове от настоящия закон за държавния бюджет за тази година. Текстът бе гласуван, макар че и от Българска социалистическа партия и от Политическа партия предизвестиха, че най-вероятно този бюджет ще би трябвало да работи най-малко до юни следващата година.
Предложението на Асен Василев от Политическа партия да се нараснали данъчното облекчение за развъждането на деца от 600 на 900 лева, не мина в зала, макар че бе подкрепено от бюджетната комисия. Отхвърленото предложение предвиждаше още този механизъм да се запише като непрекъснат в Закона за облагане приходите на физическите лица, а не да се гласоподава всяка година.
Напрежение в залата провокира предложение на Кирил Ананиев от ГЕРБ кабинетът да не може да употребява заемообразно средства за настоящи разноски и особено от Плана за възобновяване. Преди гласуването му, служебният финансов министър Росица Велкова предизвести, че в случай че то бъде признато има риск през януари да не могат да бъдат платени пенсиите.
Това докара до остра замяна на реплики сред Десислава Атанасова и Асен Василев. Атанасова съобщи, че страната е доведена до там да няма пари от някогашния финанасов министър на Политическа партия Асен Василев. „ Затова не се опитвайте да се оферирате като финансов министър в нов кабинет “, обърна се тя към него. „ Пари в страната има. Знам за какво не желаете аз да бъда финансов министър- тъй като това значи парите да отиват при хората, а не да подарявате милиарди на ваши доближени компании в края на всяка година “, опонира Василев. Депутатът от Демократична България и ръководител на икономическата комисия Мартин Димитров се обърна към всички в залата с думите: „ Не плашете хората, пари в страната има и няма никакъв риск да не могат да се изплащат пенсии “. Но и попита сътрудниците си от ГЕРБ: „ Всички желаете по-високи разноски, а никой не предлага по-високи доходи. Натрупването на отговорности за спомагателни разноски значи повдигане на налозите. Това за нас е безусловно неприемливо, това ще спре развиването на България ".
Депутатите одобриха още, че Министерски съвет дефинира предели за заплащания за всеки месец на бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет и ръководителите им са избрани за първостепенни разпоредители с бюджет. Вноската в общия бюджет на Европейския съюз се изплаща до размера на средствата, поискани от Европейската комисия за националните вноски и на дължимите обичайни лични запаси за съответните месеци. Плащания към интернационалните финансови и други институции и фондове се правят в сходство с настоящите съглашения. Вноските за увеличение капитала на интернационалните финансови институции, според решения на Народното събрание, се правят в плануваните периоди.
По време на дебатите, поради орязването на минималната заплата, служебният министър председател Гълъб Донев, който участва на част от тях се обърна към Българска социалистическа партия: „ Не бих споделил, че този бюджет не е обществен, в противен случай, и не разбирам за какво националното заседание би трябвало да приема размер на минималната работна заплата “. И добави: „ Всичките 6,6 % недостиг са на първо място от обществени разноски, които са гласувани през 2022 година, с актуализацията на бюджета от юни и актуализацията на пенсиите от октомври тази година “.
По-рано денем, Народното събрание реши кабинетът да дефинира какъв брой да бъде минималната заплата за 2023 година и от по кое време да се изплаща новият и размер.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ