Лиман Франк Баум е може би един от най-добрите писатели

Лиман Франк Баум е може би един от най-хубавите писатели на 19-и век. В креативната си кариера е написал редица детски книжки, само че нещо извънредно вълнуващо е фактът, че има повече от 41 книги (само историята за Оз е цели 14 части),а към цялото творчество може да се прибавят още 83 къси истории, над 200 поеми и 42 скрипта. Макар и да печели редица читатели, неговият доста огромен триумф идва благодарение на филмовото изкуство и първата акомодация на „ Магьосникът от Оз “. Само 20 години откакто Баум умира, Холивуд взема решение да даде живот на творчеството и бързо стартира да споделя една красива и магическа история за момичето, което се пробва да се върне назад в Канзас.

И мнозина биха били очаровани от концепцията, че детската брошура, с която са заспивали вечер е получила правото да се трансформира в игрален филм. Най-вероятно сценаристите са изчаквали самата концепция да отлежи задоволително добре. Въпреки това, когато през 1939 година се появява игралният филм, доста фенове откриват доста злокобни промени в игралния филм. Според Хенри, Баум се е постарал да направи една изключителна политическа ирония. Както доста други създатели, Лиман е съумял да направи една съвършена литературна измама, с която да остави всичко пред погледа на средностатистическия американец, затвърждавайки хипотезата си – никой не мисли какво ще се случи със страната през идващия век.

Лиман Франк Баум е вярвал, че в случай че остави истината и я украси задоволително с метафори, човек ще има очите, с цел да я разпознава. Леките холивудски корекции съумяват да изместят фокуса. Първите опити и желанието за въвеждането му идват още през 1775 година с потребността за привличане на повече бойци. Тогава се счита, че всеки наемник ще получи заплата от бъдещите събрани налози на самостоятелната страна (ако въобще Съединени американски щати такава).

Идеята за основаването на такава институция посреща доста сериозна съпротива, само че както постоянно, всяко зло може да се прокрадне при идната по-сериозна икономическа рецесия. Случи ли се нещо сходно, вратата за икономическите демони е отворена. Първият опит за основаването на сходна институция е отритнат още през 1787 година и множеството щати са принудени да секат единствено златни и сребърни моменти. И тук идва първата забавна смяна сред книгата и киното.

Във кино лентата Дороти носи червени обувки, които с няколко почуквания може да я върнат назад в Канзас (макар и тя да не подозира тази тяхна дарба). В книгата пантовките са сребърни и девойката върви по златен път (цвета на благородните метали). Американската валута от Федералния запас на практика не коства даже хартията и употребяваното мастило. Веднъж щом въртележката се е завъртяла публично през 1913 година американският народ би трябвало да изплаща заема на страната си от институция, която може да напечата нови и нови пари от нищото. Въпросният парадокс към този момент е на повече от 100 години и продължава да оперира по тази линия.

Виждайки тази чиста форма на неправда Баум употребява вдъхновението от семейства като Рокфелер и Морган, които съставляват неприятните вещици от изток и запад, положителната магьосница от юг (поради простата причина, че южните щати до последно били в съпротива на предложението) и положителната магьосница от север (по същата причина) са съпротива. В книгата можете да откриете и четири героя: плашилото, тенекиеният човек, страхливият лъв и Дороти. Всеки от тях по един или различен метод съставлява избрана част от обществото на тогаващните американски щати. Тенекиеният човек е олицетворението на индустриалния изток.

Той съставлява всички тези фабрики, които работят и създават стока. Общата линия сред героят и действителността е, че е нужен нефт, с цел да може да работят. Във кино лентата може би си спомняте, че точно тенекиеният човек трябваше да се смазва – дъждът не беше негов другар. Неговата уязвимост беше неналичието на сърце. Плашилото пък е въплъщение за всички фермери – те съставляват малко по-глупавата част от обществото на Съединени американски щати. Неговата фантазия е да има мозък и затова е тръгнал да търси Оз, който извършва стремежи. Страхливият лъв е въплъщение за всички слаби политици със затворени очи, отказващи да възстанат против новата безумна система. Ролята на Дороти е онази роля, която бихте могли да видите всеки ден – на елементарният работещ човек, който следва своята задача.

Не инцидентно тя желае да се завърне вкъщи. Последното е фантазия на всеки, без значение какъв цвят са обувките. Героите потеглят на поход, с цел да изпълнят своите най-съкровени стремежи. Житейският им път не е изключително лек и по пътя срещат най-различни чудати същества, в това число и крилатите маймуни. Именно те слагат на тестване героите, само че какво символизират?

Предрешени са като регулатор, само че на практика се кланят на напълно друг стопанин и пазят гневно предоставените хрумвания. И по този начин след редица перипети, в това число и поле с опиат – въплъщение на алкохола, опиатите и всички други познати опиати, които могат да разсеят всеки от преследването на задачите – героите най-сетне доближават до Оз. Именно там попадат на портиера. Неговата задача е да отсява хората, които ще бъдат позволени.

По подигравка на ориста точно този воин е обвързван с американската медия – изборът на една вест пред друга за поддържането на груповата заблуда. Веднъж щом всички се изправят пред фантастичния вълшебник, той прави впечатляваща презентация на себе си.

Демистификацията на магьосника става благодарение на кучето на Дороти, което съумява да премине всички тествания дружно с тях, без да бъде изкушено и постоянно бдящо над своята господарка. По една или друга причина Баум избира точно куче, тъй като от британското „ dog “ посредством превръщане на буквите можем да получим думата „ God “ или Бог. Във всеки един миг писателя е можел да заложи на котка, папагал и всяко други създание, само че вместо това най-хубавият другар е точно кученцето на Дороти.

Неговата роля е да разкрие измамата, да дръпне завесата, да покаже истината. Самият термин „ Вдигане на завесата “ се употребява и в други специфични моменти. Честа процедура в медицински заведения като лудницата е да се изиграва цялата заблуда на пациента, а той извършва основната роля. Играта завършва с повдигането на завесата и анализирането на истината и лъжата.

То е признакът на вярата и тъкмо затова не получава топло отношение от всеки представител на злото. А зад завесата стои една малко тъпо дребосъче, което се пробва да проповядва неистини, следено от злите вещици – в горните редове описахме на кого наподобяват най-вече. Впрочем всички основни герои осъзнават, че нямат потребност от изкушенията, които са тръгнали да търсят и най-после всеки съумява да получи това, което търси. Разбира се, Холивуд ще промени голяма част от историята и ще измести редица послания, с цел да може по-късно Литълфийд да подскаже на американската публика какво в действителност се трансформира и каква е символиката. Филмът и през днешния ден продължава да се счита за класика и постоянно е възхвалян от Холивуд, само че за посланията зад фрагмента и истините сред редовете не се приказва по обясними аргументи.