Лиляна Павлова, ЕИБ: Решенията на COP 29 ще определят бъдещето на нашата планета
Лиляна Павлова е някогашен вицепрезидент на Европейската капиталова банка, народен представител в 4 Народното събрание на България и министър на регионалното развиване и благоустройството от 9 септември 2011-а до 13 март 2013 година Във вторник тя ще взе участие в първата полемика у нас " Докладът " Драги " - новата икономическа политика на Европейски Съюз и вероятностите за България ". Ето какво описа тя пред
Днес беседваме с нея във връзка с глобалната климатична среща COP 29, която ще се организира през ноември в Азербайджан. Г-жо Павлова, следва световната климатична среща COP 29 в Баку. Тазгодишната конференция е известна като " финансовия COP ". Кои са най-важните решения, които водачите би трябвало да вземат по отношение на финансирането на климата? Важността на идната световна климатична среща COP29 в Баку, така наречен " финансов COP " е извънредно огромна точно rпоради акцента върху финансирането на климатичните дейности. На нея се чака водачите да се обединят към нуждата от решителни ограничения за ускорение на световните старания за битка с климатичните промени. Това е от решаващо значение изключително в сегашния миг, когато светът е изправен пред редица рецесии, в това число разрастващите се военни спорове, стопански и обществени провокации, наред с възходящите закани от климатичните промени. Всички тези фактори постановат незабавни ограничения и специфичен фокус върху зелената промяна, декарбонизацията на стопанската система и акомодацията към промените на климата. Затова и тематиката на COP29 е сериозно значима - по какъв начин да бъде мобилизирано в допълнение финансиране за справяне с множеството провокации. Тези решения ще дефинират бъдещето на нашата планета. Някои от основните решения, които би трябвало да бъдат взети могат да се обобщят по следния метод: Увеличаване на финансирането за климатични дейности: Лидерите би трябвало да се ангажират със доста нарастване на ресурсите, предопределени за ограничения за намаляване на климатичните промени и акомодация към тях. Това включва обезпечаването на задоволително финансиране за разрастващите се страни, които постоянно са най-засегнати от изменението на климата. Развитите страни би трябвало да изпълнят своите съществуващи задължения и да обмислят увеличение на своите вноски към към този момент основаните механизми за климатично финансиране като да вземем за пример Зеления климатичен фонд, който Европейска инвестиционна банка поддържа посредством разнообразни финансови принадлежности. Създаване на нови финансови механизми: Въвеждането на новаторски финансови принадлежности, като да вземем за пример световни зелени облигации и климатични фондове, може да помогне за привличането на частни вложения в устойчиви планове. Лидерите също по този начин следва да се обединят към решението за насърчаването на новаторски финансови решения с които да финансират планове със обилни екологични изгоди. Европейска инвестиционна банка като Климатичната банка на Европа е водач много години в създаването и одобряването на новите зелени облигации и облигации да резистентност. Въвеждането на постоянна рамка за бистрота: Засилване на прозрачността и отчетността в климатичното финансиране е от значително значение за построяването на доверие сред страните и гарантиране на успеваемостта на вложенията. Това от своя страна ще подсигурява механизмите за следене и отчитане за климатичното финансиране, като се подсигурява ефикасното потребление на средствата. Европейската комисия следва да има водеща роля в този развой, като сътвори стандартизирани ограничения за отчетност и отговорност в държавите-членки. Справедлив преход: Фокус върху справедливия преход, с цел да се подсигурява, че икономическите и обществените последствия от климатичните дейности са заслужено разпределени сред всички страни и общности. И особено внимание върху най-засегнатите райони и области. Фондът за обективен преход и други сходни принадлежности имат значима роля за европейските райони в преход, със специфичен фокус към поддръжка към най-засегнатите обществени групи. Кои са най-големите опасности за страните в днешната политическа и икономическа среда? В актуалната политическа и икономическа среда, страните се сблъскват с редица съществени опасности, които могат да подкопаят тяхната непоклатимост и резистентност: Геополитически напрежения и спорове: Светът е очевидец на увеличаващи се геополитически напрежения, които включват военни дейности, районни спорове, интернационалните търговски войни и стратегическо съревнование сред огромни страни като Съединени американски щати и Китай. Тези напрежения затрудняват световното съдействие, изключително в области като климатични промени и интернационална търговия, като слагат страните пред алтернативата да балансират сред националните ползи и интернационалните задължения. Политическа неустойчивост: Политическата неустойчивост, изключително в райони, добиващи сериозни за устойчивата стопанска система запаси, може да наруши световните вериги за доставки и да повлияе на ценообразуването и предлагането на материали, нужни за зелените технологии. Икономическа неустойчивост: Световната стопанска система продължава да се възвръща от следствията на пандемията от COVID-19, като в същото време се сблъсква с нови провокации като инфлация, неустановеност на финансовите пазари. Тези фактори могат да доведат до стопански рецесии, които оказват напън върху обществените финанси и капиталовата дарба на страните. Икономическата неустойчивост може да пренасочи обществените и частни финанси от устойчиви планове към тактики за директно икономическо оцеляване. Инициативи като фонда на Европейски Съюз " Next Generation EU " целят да понижат това посредством ориентиране на напъните за икономическо възобновяване към устойчиви планове, както и да трансформират посоката на финансиране, от директни грантове към така наречен принцип " пари против промени ". Енергийна сигурност и ресурсна взаимозависимост: Нарастващата взаимозависимост от лимитирани естествени запаси и енергийни доставки, изключително в подтекста на съветската експанзия против Украйна, акцентира рисковете, свързани с енергийната сигурност. Необходимостта от диверсификация на енергийните източници и ускорение на прехода към възобновима сила става все по-належаща. Климатични опасности: Промените в климата не престават да съставляват забележителен риск, като предизвикват рискови метеорологични събития, които водят до естествени бедствия, загуба на биоразнообразие и социално-икономически последици за общностите по света. Страните би трябвало да влагат в адаптационни тактики, с цел да понижат уязвимостта си и да укрепят своята климатична резистентност. Технологични нарушавания: Бързите софтуерни промени могат да изпреварят актуалните регулации и да доведат до дестабилизация на пазара. Европейска комисия може да понижи това посредством гъвкави механизми и дейно и опростено законодателство и регулации и целенасочена разширена поддръжка за проучвания и нововъведения посредством стратегия " Хоризонт Европа ". Тези опасности изискват координирани дейности на интернационално равнище и ангажираност към многостранните подходи за ръководство и справяне с световните провокации. Същевременно е от значително значение страните да развиват национални тактики, които да регистрират тези опасности и да подсигуряват икономическа и обществена непоклатимост в дълготраен проект. Осигуряването на вложения е едно от най-големите провокации, пред които страните са изправени. Как зелените вложения могат да станат по-привлекателни и какви тласъци съгласно Вас биха били най-ефективни? Осигуряването на вложения, изключително в зелени планове и технологии, е от значително значение за реализиране на стабилно развиване и климатичните цели. За да станат зелените вложения по-привлекателни, страните могат да приложат няколко тактики и тласъци, които да улеснят и ускорят този развой: Фискални тласъци: Въвеждането на всеобхватни фискални тласъци като за компании, които влагат в устойчиви технологии и планове, е един от най-директните способи за поощряване на зелените вложения. Това може да включва понижаване на корпоративните налози, данъчни заеми за проучвания и разработки в региона на устойчивите технологии, или отстъпки за потребление на възобновима сила. Европейска комисия би могла да координира такива тласъци в целия Европейски Съюз, с цел да поддържа обединен метод. Грантове и дотации: Предоставянето на грантове и дотации за пускане на зелени планове може доста да понижи финансовия риск за вложителите. Това включва финансиране на пилотни планове, които показват нови технологии, както и поддръжка за мащабиране на сполучливи начинания. Механизми за шерване на риска: Въвеждането на механизми за шерване на риска като гаранции и покриване на първични загуби може да насърчи повече частни вложители да финансират зелени планове. Европейска инвестиционна банка и други интернационалните финансови институции сполучливо употребяват тези принадлежности за активизиране на частни вложения. Зелени облигации: Развитието на пазара на зелени облигации предлага привлекателна опция за вложителите да вземат участие непосредствено във финансирането на устойчиви планове. Подкрепата от страната може да включва гарантиране на такива облигации или даване на тласъци за институционални и частни вложители да купуват зелени облигации. Европейска инвестиционна банка е най-големият наднационален емитент с света, с издаването на зелени облигации за над 10 милиарда евро Подобрения в регулациите: Преглед и оптимизация на съществуващите регулации могат да улеснят развиването и внедряването на зелени технологии. Намаляването на бюрокрацията и ускоряването на процесите за утвърждение на планове могат да спомогнат доста за увеличение на атрактивността на зелените вложения. Публично-частни партньорства (ПЧП): Развитието на повече публично-частни партньорства може да притегли запаси и да показа опасности, правейки огромните зелени планове осъществими. Програмата на Европейска комисия InvestEU улеснява такива съдействия, като обезпечава финансиране и гаранции. Създаването на партньорства сред обществения и частния бранш може да показа риска (risk-sharing) и да усили ресурсите, налични за зелени планове и да поддържа реализацията на огромни планове, които биха били сложни за финансиране от държавни, общински или частни вложители поотделно. Как частният капитал може да се активизира за поощряване на напредък в браншове, свързани с устойчивото развиване и нововъведенията? За да активизираме частния капитал за поощряване на напредък в секторите, свързани с устойчивото развиване и нововъведенията, е сериозно значимо да интегрираме три съществени детайла: дерегулация, декарбонизация и de-risking - понижаване на риска при финансирането. По този метод ще може да се сътвори удобна среда, която да притегля частни вложения: Дерегулация: Преразглеждането и опростяването на регулаторната рамка може доста да улесни вложенията в нови технологии и устойчиви планове. Създаването на ясни и предвидими регулации подтиква вложителите да ангажират запаси в устойчиви нововъведения, като понижава административната тежест и форсира процесите за утвърждение. Декарбонизация: Подкрепата за прехода към нисковъглеродна стопанска система посредством финансови тласъци за планове, които понижават излъчванията на парникови газове, е от значително значение. Това включва вложения във възобновима сила, енергийна успеваемост и чисти технологии, които са жизненоважни за постигане на климатичните цели на Европейски Съюз и световните старания за резистентност. Намаляване на риска при финансирането (De-risking): Съществен акцент би трябвало да бъде подложен на създаването на механизми, които понижават финансовия риск за вложителите. Това може да се реализира посредством: Смесено финансиране: Използване на обществени средства за покриване на част от риска, обвързван с началните стадии на зелени планове, може да притегли частни вложители, които другояче биха се колебали да влагат заради високата неустановеност и дългия интервал на възвръщаемост. Европейска инвестиционна банка е пионер в този метод, като активизира обилни частни вложения в устойчива инфраструктура, Пазарни тласъци: Създаването на пазарни тласъци като търгуеми въглеродни заеми може да подтиква частните вложения в технологии с ниски въглеродни излъчвания. Европейската зелена договорка на Европейска комисия цели да преработи системата за търговия с въглерод, подобрявайки нейната успеваемост и прелест за вложителите. Гаранции и застраховки: Предлагането на гаранции и застрахователни артикули за ръководство на риска може да обезпечи спомагателна сигурност за вложителите, изключително в области като възобновима сила и стабилно строителство. Зелени облигации: Разширяването на пазара на зелени облигации с ясно дефинирани критерии за резистентност и държавни тласъци за тяхното издаване може да предложи атрактивни благоприятни условия за финансиране на зелени начинания. Регулаторна изясненост и поддръжка: Предоставянето на ясни регулаторни насоки и поддръжка за нововъзникващи зелени технологии може да понижи несигурността при вложение. Европейска комисия може да играе основна роля, като хармонизира стандартите и регулациите в цяла Европа, с цел да сътвори по-предвидима капиталова среда Кои са главните спънки, с които се сблъсква бизнесът при достъпа до финансиране за зелени планове? Основните спънки, с които се сблъсква бизнесът при достъпа до финансиране за зелени планове, са многочислени и постоянно варират според от района, промишлеността и размера на предприятието. Ето някои от най-значимите компликации: Сложна регулаторна среда, регулаторни и административни бариери: Сложните и постоянно изменящи се регулации могат да затруднят планирането и осъществяването на зелени планове. Бюрокрацията и бавните процедури за утвърждение на планове също могат да отсрочат или даже да спрат вложенията. Много постоянно фрагментираната и неразбираема регулаторна среда възпира бизнеса, изключително МСП, от развиването на зелени планове. Европейска комисия работи за опростяване на тези процеси посредством Стратегията за Единния пазар. Високи начални разноски: Зелените планове постоянно изискват обилни първични вложения за създаване и внедряване на нови технологии. Тези разноски могат да бъдат спънка за дребни и междинни предприятия, които не разполагат с нужния капитал или достъп до финансиране. Субсидии, усъвършенствани схеми за обезценка и други финансови поддържа могат да оказват помощ за понижаване на тези провокации. Недостиг на финансови артикули, приспособени към потребностите на зелените планове: Много финансови институции към момента не оферират артикули, които да дават отговор на характерните условия на устойчивите зелени вложения, в това число посредством разбиране на по-дълги интервали на възвръщаемост на инвестицията или понижаване на рисковият съставен елемент, обвързван с нововъведенията. Например Европейска инвестиционна банка създава такива артикули, в това число зелени заеми и облигации за информираност по отношение на устойчивостта. Недостиг на информация и експертиза: Липсата на достъп до надеждна информация по отношение на зелени технологии и пазарни благоприятни условия, които те оферират, както и дефицитът на квалифицирани специалисти в региона на устойчивостта, могат да попречат на компаниите да създават и осъществят зелени планове. Недостатъчна поддръжка от страна на страната: В доста случаи държавната поддръжка за зелени планове е лимитирана или непредсказуема, което затруднява дълготрайното обмисляне и ангажиране на запаси от страна на предприятията. Културни и пазарни фактори: Понякога съществуващите пазарни структури и културни настройки не поддържат нововъведенията и рисковете, свързани с устойчивото развиване, което може да сдържа евентуалните вложители. За да се преодолеят тези бариери, е належащо сложен метод, включващ рационализиране на финансовите артикули, опростяване на регулациите, даване на целеви тласъци и подсилване на осведомителните и обучителните запаси. Също по този начин, увеличението на държавната поддръжка и насърчаването на съдействието сред частния и обществения бранш биха били сериозно значими за ускорение на прехода към устойчива стопанска система. Необходими ли са регулаторни промени, с цел да може зеленото финансиране да стигне до дребния и междинен бизнес? Регулаторните промени са извънредно нужни, с цел да може зеленото финансиране да стане налично за дребния и междинен бизнес, което е от значително значение за подкрепяне на широкомащабния преход към устойчива стопанска система. Ето няколко основни аспекти, върху които би трябвало да се съсредоточат регулаторните промени: Опростяване на процедурите за достъп до финансиране: Много дребни и междинни предприятия се сблъскват с административни спънки и комплицирани процедури при кандидатстване за зелени финансови артикули. Необходимо е да се опростят тези процеси и да се понижи бюрокрацията, с цел да стане финансирането по-достъпно. Опростяването на процесите за кандидатстване за зелено финансиране може да улесни МСП да обезпечат финансиране. Стратегията на Европейска комисия за МСП цели да понижи бюрокрацията и да обезпечи по-директен достъп до финансови канали. Въвеждане на характерни регулации за поддръжка на зелените планове: Създаването на регулации, които да дават ясни насоки и тласъци за зелени вложения, е от основно значение. Това може да включва данъчни облекчения, дотации или други финансови тласъци, ориентирани особено към дребния и междинен бизнес. Подобрена финансова поддръжка: Разширяването на опциите за финансова поддръжка, като грантове и микро-заеми, приспособени към потребностите на МСП, може да помогне за покриване на първичните разноски за зелени планове. Финансовата консултантска услуга за нововъведения на Европейска инвестиционна банка цели да подкрепи МСП при достъпа до такива средства. Регулационна рамка за оценка на риска и ръководство: Предоставянето на рамки за оценка на риска, които да се ползват особено за зелени планове, ще помогне на финансовите институции да схванат и ръководят характерните опасности, свързани с тези вложения, което от своя страна ще насърчи повече банки и вложители да финансират такива планове. Менторски стратегии и образования за дребния и междинен бизнес: Разработването на стратегии за образование и попечителство, които да оказват помощ на дребните и междинни предприятия да създават устойчиви бизнес модели и да аплайват за зелено финансиране, е значително за възстановяване на тяхната подготвеност и дарба да вземат участие в зелената стопанска система. Стимули за нововъведения и резистентност: Въвеждането на съответни тласъци за МСП, които влагат в устойчиви практики и технологии, може да насърчи по-широкото им приемане. Данъчни облекчения, понижени вноски и директни дотации са някои от ограниченията, които могат да бъдат укрепени от националните държавни управления и подкрепени от политиките на Европейски Съюз. Създаване на механизми и среда, която разрешава на предприятията да опитват с новаторски зелени технологии в следена среда без цялостното задължение на регулациите, може доста да подкрепи нововъведенията и да форсира внедряването на нови технологии.
Днес беседваме с нея във връзка с глобалната климатична среща COP 29, която ще се организира през ноември в Азербайджан. Г-жо Павлова, следва световната климатична среща COP 29 в Баку. Тазгодишната конференция е известна като " финансовия COP ". Кои са най-важните решения, които водачите би трябвало да вземат по отношение на финансирането на климата? Важността на идната световна климатична среща COP29 в Баку, така наречен " финансов COP " е извънредно огромна точно rпоради акцента върху финансирането на климатичните дейности. На нея се чака водачите да се обединят към нуждата от решителни ограничения за ускорение на световните старания за битка с климатичните промени. Това е от решаващо значение изключително в сегашния миг, когато светът е изправен пред редица рецесии, в това число разрастващите се военни спорове, стопански и обществени провокации, наред с възходящите закани от климатичните промени. Всички тези фактори постановат незабавни ограничения и специфичен фокус върху зелената промяна, декарбонизацията на стопанската система и акомодацията към промените на климата. Затова и тематиката на COP29 е сериозно значима - по какъв начин да бъде мобилизирано в допълнение финансиране за справяне с множеството провокации. Тези решения ще дефинират бъдещето на нашата планета. Някои от основните решения, които би трябвало да бъдат взети могат да се обобщят по следния метод: Увеличаване на финансирането за климатични дейности: Лидерите би трябвало да се ангажират със доста нарастване на ресурсите, предопределени за ограничения за намаляване на климатичните промени и акомодация към тях. Това включва обезпечаването на задоволително финансиране за разрастващите се страни, които постоянно са най-засегнати от изменението на климата. Развитите страни би трябвало да изпълнят своите съществуващи задължения и да обмислят увеличение на своите вноски към към този момент основаните механизми за климатично финансиране като да вземем за пример Зеления климатичен фонд, който Европейска инвестиционна банка поддържа посредством разнообразни финансови принадлежности. Създаване на нови финансови механизми: Въвеждането на новаторски финансови принадлежности, като да вземем за пример световни зелени облигации и климатични фондове, може да помогне за привличането на частни вложения в устойчиви планове. Лидерите също по този начин следва да се обединят към решението за насърчаването на новаторски финансови решения с които да финансират планове със обилни екологични изгоди. Европейска инвестиционна банка като Климатичната банка на Европа е водач много години в създаването и одобряването на новите зелени облигации и облигации да резистентност. Въвеждането на постоянна рамка за бистрота: Засилване на прозрачността и отчетността в климатичното финансиране е от значително значение за построяването на доверие сред страните и гарантиране на успеваемостта на вложенията. Това от своя страна ще подсигурява механизмите за следене и отчитане за климатичното финансиране, като се подсигурява ефикасното потребление на средствата. Европейската комисия следва да има водеща роля в този развой, като сътвори стандартизирани ограничения за отчетност и отговорност в държавите-членки. Справедлив преход: Фокус върху справедливия преход, с цел да се подсигурява, че икономическите и обществените последствия от климатичните дейности са заслужено разпределени сред всички страни и общности. И особено внимание върху най-засегнатите райони и области. Фондът за обективен преход и други сходни принадлежности имат значима роля за европейските райони в преход, със специфичен фокус към поддръжка към най-засегнатите обществени групи. Кои са най-големите опасности за страните в днешната политическа и икономическа среда? В актуалната политическа и икономическа среда, страните се сблъскват с редица съществени опасности, които могат да подкопаят тяхната непоклатимост и резистентност: Геополитически напрежения и спорове: Светът е очевидец на увеличаващи се геополитически напрежения, които включват военни дейности, районни спорове, интернационалните търговски войни и стратегическо съревнование сред огромни страни като Съединени американски щати и Китай. Тези напрежения затрудняват световното съдействие, изключително в области като климатични промени и интернационална търговия, като слагат страните пред алтернативата да балансират сред националните ползи и интернационалните задължения. Политическа неустойчивост: Политическата неустойчивост, изключително в райони, добиващи сериозни за устойчивата стопанска система запаси, може да наруши световните вериги за доставки и да повлияе на ценообразуването и предлагането на материали, нужни за зелените технологии. Икономическа неустойчивост: Световната стопанска система продължава да се възвръща от следствията на пандемията от COVID-19, като в същото време се сблъсква с нови провокации като инфлация, неустановеност на финансовите пазари. Тези фактори могат да доведат до стопански рецесии, които оказват напън върху обществените финанси и капиталовата дарба на страните. Икономическата неустойчивост може да пренасочи обществените и частни финанси от устойчиви планове към тактики за директно икономическо оцеляване. Инициативи като фонда на Европейски Съюз " Next Generation EU " целят да понижат това посредством ориентиране на напъните за икономическо възобновяване към устойчиви планове, както и да трансформират посоката на финансиране, от директни грантове към така наречен принцип " пари против промени ". Енергийна сигурност и ресурсна взаимозависимост: Нарастващата взаимозависимост от лимитирани естествени запаси и енергийни доставки, изключително в подтекста на съветската експанзия против Украйна, акцентира рисковете, свързани с енергийната сигурност. Необходимостта от диверсификация на енергийните източници и ускорение на прехода към възобновима сила става все по-належаща. Климатични опасности: Промените в климата не престават да съставляват забележителен риск, като предизвикват рискови метеорологични събития, които водят до естествени бедствия, загуба на биоразнообразие и социално-икономически последици за общностите по света. Страните би трябвало да влагат в адаптационни тактики, с цел да понижат уязвимостта си и да укрепят своята климатична резистентност. Технологични нарушавания: Бързите софтуерни промени могат да изпреварят актуалните регулации и да доведат до дестабилизация на пазара. Европейска комисия може да понижи това посредством гъвкави механизми и дейно и опростено законодателство и регулации и целенасочена разширена поддръжка за проучвания и нововъведения посредством стратегия " Хоризонт Европа ". Тези опасности изискват координирани дейности на интернационално равнище и ангажираност към многостранните подходи за ръководство и справяне с световните провокации. Същевременно е от значително значение страните да развиват национални тактики, които да регистрират тези опасности и да подсигуряват икономическа и обществена непоклатимост в дълготраен проект. Осигуряването на вложения е едно от най-големите провокации, пред които страните са изправени. Как зелените вложения могат да станат по-привлекателни и какви тласъци съгласно Вас биха били най-ефективни? Осигуряването на вложения, изключително в зелени планове и технологии, е от значително значение за реализиране на стабилно развиване и климатичните цели. За да станат зелените вложения по-привлекателни, страните могат да приложат няколко тактики и тласъци, които да улеснят и ускорят този развой: Фискални тласъци: Въвеждането на всеобхватни фискални тласъци като за компании, които влагат в устойчиви технологии и планове, е един от най-директните способи за поощряване на зелените вложения. Това може да включва понижаване на корпоративните налози, данъчни заеми за проучвания и разработки в региона на устойчивите технологии, или отстъпки за потребление на възобновима сила. Европейска комисия би могла да координира такива тласъци в целия Европейски Съюз, с цел да поддържа обединен метод. Грантове и дотации: Предоставянето на грантове и дотации за пускане на зелени планове може доста да понижи финансовия риск за вложителите. Това включва финансиране на пилотни планове, които показват нови технологии, както и поддръжка за мащабиране на сполучливи начинания. Механизми за шерване на риска: Въвеждането на механизми за шерване на риска като гаранции и покриване на първични загуби може да насърчи повече частни вложители да финансират зелени планове. Европейска инвестиционна банка и други интернационалните финансови институции сполучливо употребяват тези принадлежности за активизиране на частни вложения. Зелени облигации: Развитието на пазара на зелени облигации предлага привлекателна опция за вложителите да вземат участие непосредствено във финансирането на устойчиви планове. Подкрепата от страната може да включва гарантиране на такива облигации или даване на тласъци за институционални и частни вложители да купуват зелени облигации. Европейска инвестиционна банка е най-големият наднационален емитент с света, с издаването на зелени облигации за над 10 милиарда евро Подобрения в регулациите: Преглед и оптимизация на съществуващите регулации могат да улеснят развиването и внедряването на зелени технологии. Намаляването на бюрокрацията и ускоряването на процесите за утвърждение на планове могат да спомогнат доста за увеличение на атрактивността на зелените вложения. Публично-частни партньорства (ПЧП): Развитието на повече публично-частни партньорства може да притегли запаси и да показа опасности, правейки огромните зелени планове осъществими. Програмата на Европейска комисия InvestEU улеснява такива съдействия, като обезпечава финансиране и гаранции. Създаването на партньорства сред обществения и частния бранш може да показа риска (risk-sharing) и да усили ресурсите, налични за зелени планове и да поддържа реализацията на огромни планове, които биха били сложни за финансиране от държавни, общински или частни вложители поотделно. Как частният капитал може да се активизира за поощряване на напредък в браншове, свързани с устойчивото развиване и нововъведенията? За да активизираме частния капитал за поощряване на напредък в секторите, свързани с устойчивото развиване и нововъведенията, е сериозно значимо да интегрираме три съществени детайла: дерегулация, декарбонизация и de-risking - понижаване на риска при финансирането. По този метод ще може да се сътвори удобна среда, която да притегля частни вложения: Дерегулация: Преразглеждането и опростяването на регулаторната рамка може доста да улесни вложенията в нови технологии и устойчиви планове. Създаването на ясни и предвидими регулации подтиква вложителите да ангажират запаси в устойчиви нововъведения, като понижава административната тежест и форсира процесите за утвърждение. Декарбонизация: Подкрепата за прехода към нисковъглеродна стопанска система посредством финансови тласъци за планове, които понижават излъчванията на парникови газове, е от значително значение. Това включва вложения във възобновима сила, енергийна успеваемост и чисти технологии, които са жизненоважни за постигане на климатичните цели на Европейски Съюз и световните старания за резистентност. Намаляване на риска при финансирането (De-risking): Съществен акцент би трябвало да бъде подложен на създаването на механизми, които понижават финансовия риск за вложителите. Това може да се реализира посредством: Смесено финансиране: Използване на обществени средства за покриване на част от риска, обвързван с началните стадии на зелени планове, може да притегли частни вложители, които другояче биха се колебали да влагат заради високата неустановеност и дългия интервал на възвръщаемост. Европейска инвестиционна банка е пионер в този метод, като активизира обилни частни вложения в устойчива инфраструктура, Пазарни тласъци: Създаването на пазарни тласъци като търгуеми въглеродни заеми може да подтиква частните вложения в технологии с ниски въглеродни излъчвания. Европейската зелена договорка на Европейска комисия цели да преработи системата за търговия с въглерод, подобрявайки нейната успеваемост и прелест за вложителите. Гаранции и застраховки: Предлагането на гаранции и застрахователни артикули за ръководство на риска може да обезпечи спомагателна сигурност за вложителите, изключително в области като възобновима сила и стабилно строителство. Зелени облигации: Разширяването на пазара на зелени облигации с ясно дефинирани критерии за резистентност и държавни тласъци за тяхното издаване може да предложи атрактивни благоприятни условия за финансиране на зелени начинания. Регулаторна изясненост и поддръжка: Предоставянето на ясни регулаторни насоки и поддръжка за нововъзникващи зелени технологии може да понижи несигурността при вложение. Европейска комисия може да играе основна роля, като хармонизира стандартите и регулациите в цяла Европа, с цел да сътвори по-предвидима капиталова среда Кои са главните спънки, с които се сблъсква бизнесът при достъпа до финансиране за зелени планове? Основните спънки, с които се сблъсква бизнесът при достъпа до финансиране за зелени планове, са многочислени и постоянно варират според от района, промишлеността и размера на предприятието. Ето някои от най-значимите компликации: Сложна регулаторна среда, регулаторни и административни бариери: Сложните и постоянно изменящи се регулации могат да затруднят планирането и осъществяването на зелени планове. Бюрокрацията и бавните процедури за утвърждение на планове също могат да отсрочат или даже да спрат вложенията. Много постоянно фрагментираната и неразбираема регулаторна среда възпира бизнеса, изключително МСП, от развиването на зелени планове. Европейска комисия работи за опростяване на тези процеси посредством Стратегията за Единния пазар. Високи начални разноски: Зелените планове постоянно изискват обилни първични вложения за създаване и внедряване на нови технологии. Тези разноски могат да бъдат спънка за дребни и междинни предприятия, които не разполагат с нужния капитал или достъп до финансиране. Субсидии, усъвършенствани схеми за обезценка и други финансови поддържа могат да оказват помощ за понижаване на тези провокации. Недостиг на финансови артикули, приспособени към потребностите на зелените планове: Много финансови институции към момента не оферират артикули, които да дават отговор на характерните условия на устойчивите зелени вложения, в това число посредством разбиране на по-дълги интервали на възвръщаемост на инвестицията или понижаване на рисковият съставен елемент, обвързван с нововъведенията. Например Европейска инвестиционна банка създава такива артикули, в това число зелени заеми и облигации за информираност по отношение на устойчивостта. Недостиг на информация и експертиза: Липсата на достъп до надеждна информация по отношение на зелени технологии и пазарни благоприятни условия, които те оферират, както и дефицитът на квалифицирани специалисти в региона на устойчивостта, могат да попречат на компаниите да създават и осъществят зелени планове. Недостатъчна поддръжка от страна на страната: В доста случаи държавната поддръжка за зелени планове е лимитирана или непредсказуема, което затруднява дълготрайното обмисляне и ангажиране на запаси от страна на предприятията. Културни и пазарни фактори: Понякога съществуващите пазарни структури и културни настройки не поддържат нововъведенията и рисковете, свързани с устойчивото развиване, което може да сдържа евентуалните вложители. За да се преодолеят тези бариери, е належащо сложен метод, включващ рационализиране на финансовите артикули, опростяване на регулациите, даване на целеви тласъци и подсилване на осведомителните и обучителните запаси. Също по този начин, увеличението на държавната поддръжка и насърчаването на съдействието сред частния и обществения бранш биха били сериозно значими за ускорение на прехода към устойчива стопанска система. Необходими ли са регулаторни промени, с цел да може зеленото финансиране да стигне до дребния и междинен бизнес? Регулаторните промени са извънредно нужни, с цел да може зеленото финансиране да стане налично за дребния и междинен бизнес, което е от значително значение за подкрепяне на широкомащабния преход към устойчива стопанска система. Ето няколко основни аспекти, върху които би трябвало да се съсредоточат регулаторните промени: Опростяване на процедурите за достъп до финансиране: Много дребни и междинни предприятия се сблъскват с административни спънки и комплицирани процедури при кандидатстване за зелени финансови артикули. Необходимо е да се опростят тези процеси и да се понижи бюрокрацията, с цел да стане финансирането по-достъпно. Опростяването на процесите за кандидатстване за зелено финансиране може да улесни МСП да обезпечат финансиране. Стратегията на Европейска комисия за МСП цели да понижи бюрокрацията и да обезпечи по-директен достъп до финансови канали. Въвеждане на характерни регулации за поддръжка на зелените планове: Създаването на регулации, които да дават ясни насоки и тласъци за зелени вложения, е от основно значение. Това може да включва данъчни облекчения, дотации или други финансови тласъци, ориентирани особено към дребния и междинен бизнес. Подобрена финансова поддръжка: Разширяването на опциите за финансова поддръжка, като грантове и микро-заеми, приспособени към потребностите на МСП, може да помогне за покриване на първичните разноски за зелени планове. Финансовата консултантска услуга за нововъведения на Европейска инвестиционна банка цели да подкрепи МСП при достъпа до такива средства. Регулационна рамка за оценка на риска и ръководство: Предоставянето на рамки за оценка на риска, които да се ползват особено за зелени планове, ще помогне на финансовите институции да схванат и ръководят характерните опасности, свързани с тези вложения, което от своя страна ще насърчи повече банки и вложители да финансират такива планове. Менторски стратегии и образования за дребния и междинен бизнес: Разработването на стратегии за образование и попечителство, които да оказват помощ на дребните и междинни предприятия да създават устойчиви бизнес модели и да аплайват за зелено финансиране, е значително за възстановяване на тяхната подготвеност и дарба да вземат участие в зелената стопанска система. Стимули за нововъведения и резистентност: Въвеждането на съответни тласъци за МСП, които влагат в устойчиви практики и технологии, може да насърчи по-широкото им приемане. Данъчни облекчения, понижени вноски и директни дотации са някои от ограниченията, които могат да бъдат укрепени от националните държавни управления и подкрепени от политиките на Европейски Съюз. Създаване на механизми и среда, която разрешава на предприятията да опитват с новаторски зелени технологии в следена среда без цялостното задължение на регулациите, може доста да подкрепи нововъведенията и да форсира внедряването на нови технологии.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ