Дори абдикирането трябва да става по закон
Лиляна Друмева
Нарушаването на конституцията се трансформира във ежедневие за водещата в ръководството партия и персонално за един от нейните водачи, на който е предоставена функционалността на министър-председател.
Последният образец е решителното деяние за отвод от подготвеност в областта на външната политика и прехвърлянето на отговорността за взимане на решение на некомпетентна конструкция, даже не и орган на власт.
Вероятно би трябвало да се одобри като израз на държавническа увереност предлагането Министерският съвет да вземе решение да трансферира, и даже – да разпореди вземането на решения по едно от спешните посоки на външната политика на Комисията по външна политика на националното заседание. Решението е малко и е уместно да бъде представено по този начин, както го показва осведомителната работа на Министерския съвет. То гласи: „ Всяко предложение от страна на Френското председателство на Европейски Съюз, от страна членка или от Европейската комисия, обвързвано с одобрение на началото на договаряния за участието в Европейски Съюз на Република Северна Македония и Република Албания, направено в границите на подготовката или при провеждането на съвещанията на Комитета на непрекъснатите представителите или на Съвета „ Общи въпроси “, което се отклонява от Рамковата позиция на Министерския съвет от 2019 година, да се изпраща неотложно от Постоянното посланичество на Република България към Европейски Съюз на Комисията по външна политика на Народното събрание. “ По-нататък в решението се съдържа напътствие „ Представителите на Република България в Комитета на непрекъснатите представители и в Съвета „ Общи въпроси “ да не показват единодушие с описаните оферти до разискването им в Народното събрание. А при отхвърлянето им от Народното събрание, да изразят негативна позиция по тях. “
Този акт на държавното управление би трябвало да бъде деликатно изследван и оценен, тъй като може да стане източник и процедура в ръководството на страната по спешни, а и по други въпроси.
В Конституцията ясно е казано какво вършат непрекъснатите комисии на Народното събрание. Те имат функционалността да го подкрепят и да упражняват от негово име парламентарен надзор (чл. 79, алинея 2). В член 79 и член 80 от Основния закон, които дефинират функционалностите и пълномощията на непрекъснатите и краткотрайни парламентарни комисии не се визират никакви действия от управнически темперамент, като приемане на информация от административни структури и взимане на решения по тях със наложителен темперамент.
Задължаването на Постоянното посланичество на Република България към Европейската комисия да изпраща информация директно до Постоянната комисия на Народното събрание по външната политика и да не подхваща дейности, до момента в който не получи решение на комисията значи изключване на Министерството на външните работи и на Администрацията на министерския съвет, която подкрепя министър-председателя от осведомителния развой и от процеса на взимане на решение.
Това обаче значи
нарушение на член 105, ал. 1 и алинея 2 от Конституцията,
чийто текст ясно дефинира задължението и пълномощията на Министерския съвет в областта на външната политика: Алинея първа гласи, че „ Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с Конституцията и законите. “ Алинея втора дефинира, че „ Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на Въоръжените сили. “
Както се вижда, Конституцията не планува никаква роля на Народното събрание или на подпомагащо го звено в ръководството на страната. Известен е правилото, че на жителя е разрешено всичко, което категорично не е неразрешено със закон, а на страната е разрешено единствено това, което категорично й е позволено със закон.
В Закона за администрацията се съдържат разпореждания по отношение на функционалностите на министър-председателя, които също не са пожалени от волята и акта на настоящия държавен началник.
В алинея първа на член 23 се споделя „ ) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща подготвеност. “ Алинея 3 дефинира ролята на премиера по отношение на съвещанията на държавното управление – той ги привиква и ръководи. Първото изречение от тази аления пък дефинира категорично, че министър председателят съставлява държавното управление. Интересна е и алинея трета, която ясно разпорежда, че „ Министър-председателят управлява общата политика и настоящата активност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание. “ Ситуацията, зараждаща с обсъжданото тук „ новаторско “, е друга – непрекъсната комисия на Народното събрание се заема по решение на държавното управление с управление дори не на общата, а на съответна политика.
Следователно, обсъжданото тук решение на Министерския съвет няма
никакво правно съображение и е незначително единствено по себе си
Поредното нарушение на Конституцията и на целия законов ред дават съображение да се приема за систематичен рецидив от страна на министър-председателя, а към този момент и на цялото държавно управление или най-малко на тази част от него, която не с е разграничила от противоконституционната процедура.
Ситуацията не за занемаряване, тъй като по този начин или другояче е налице решение на държавното управление, което задължава Постоянното посланичество на Република България да предприеме тъкмо избрани дейности и което, респективно – неговия началник и чиновници би трябвало да извърши, в случай че не желаят да бъдат осъдени. Едва ли може да се чака министърът на външните работи еднолично да издаде заповед да не бъде изпълнявано това решение на Министерския съвет, тъй като и това ще бъде незаконен казус. Българският законодател не си е представял пораждане на сходни обстановки и в Закона за администрацията и в Закона за държавния чиновник не е планувал обстановки, при които подчинена администрация или подчинени чиновници могат да откажат осъществяване на акт на висшестоящ орган или началник. Разбира се има ред за обжалване по Административнопроцесуалния кодекс, само че първият въпрос тук е ще се реши ли някой на сходно деяние, а вторият – каква би била продължителността на правосъдния развой.
Не е за занемаряване и въпросът вследствие на каква процедура е квалифицирано и взето това решение. В раздел втори „ Подготовка, координиране и внасяне на планове на актове за разглеждане на съвещание на Министерския съвет “ от Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация е избран редът за внасяне на планове на актове на държавното управление и никой, даже министър-председателят няма право да го нарушава. Както се вижда, неналичието на правно съображение не е спънка пред този вид политическо и управническо държание. Разбира се, тези разсъждения следва да бъдат избрани като
несъстоятелни,
в случай че са налице документи, които демонстрират съществуване на процедури по тези текстове от правилника. За страдание, налице са учредения за подозрения, че сегашният държавен началник систематично и даже непрекъснато прибягва към секрети и без всякакво правно съображение дейности в областта на външната политика.
Разкритията по отношение на дебатите по дейностите на министър-председателя във връзка с решаването на противоречивите въпроси с Република Северна Македония вършат импортирания избор на съмнение не просто избор срещу основни аспекти от външната политика, а избор срещу нарушаването на Конституцията и заради това – избор в отбрана на Основния закон на нашата страна от продължаващите повече от една година открити или зле прикрити похищения.
Нарушаването на конституцията се трансформира във ежедневие за водещата в ръководството партия и персонално за един от нейните водачи, на който е предоставена функционалността на министър-председател.
Последният образец е решителното деяние за отвод от подготвеност в областта на външната политика и прехвърлянето на отговорността за взимане на решение на некомпетентна конструкция, даже не и орган на власт.
Вероятно би трябвало да се одобри като израз на държавническа увереност предлагането Министерският съвет да вземе решение да трансферира, и даже – да разпореди вземането на решения по едно от спешните посоки на външната политика на Комисията по външна политика на националното заседание. Решението е малко и е уместно да бъде представено по този начин, както го показва осведомителната работа на Министерския съвет. То гласи: „ Всяко предложение от страна на Френското председателство на Европейски Съюз, от страна членка или от Европейската комисия, обвързвано с одобрение на началото на договаряния за участието в Европейски Съюз на Република Северна Македония и Република Албания, направено в границите на подготовката или при провеждането на съвещанията на Комитета на непрекъснатите представителите или на Съвета „ Общи въпроси “, което се отклонява от Рамковата позиция на Министерския съвет от 2019 година, да се изпраща неотложно от Постоянното посланичество на Република България към Европейски Съюз на Комисията по външна политика на Народното събрание. “ По-нататък в решението се съдържа напътствие „ Представителите на Република България в Комитета на непрекъснатите представители и в Съвета „ Общи въпроси “ да не показват единодушие с описаните оферти до разискването им в Народното събрание. А при отхвърлянето им от Народното събрание, да изразят негативна позиция по тях. “
Този акт на държавното управление би трябвало да бъде деликатно изследван и оценен, тъй като може да стане източник и процедура в ръководството на страната по спешни, а и по други въпроси.
В Конституцията ясно е казано какво вършат непрекъснатите комисии на Народното събрание. Те имат функционалността да го подкрепят и да упражняват от негово име парламентарен надзор (чл. 79, алинея 2). В член 79 и член 80 от Основния закон, които дефинират функционалностите и пълномощията на непрекъснатите и краткотрайни парламентарни комисии не се визират никакви действия от управнически темперамент, като приемане на информация от административни структури и взимане на решения по тях със наложителен темперамент.
Задължаването на Постоянното посланичество на Република България към Европейската комисия да изпраща информация директно до Постоянната комисия на Народното събрание по външната политика и да не подхваща дейности, до момента в който не получи решение на комисията значи изключване на Министерството на външните работи и на Администрацията на министерския съвет, която подкрепя министър-председателя от осведомителния развой и от процеса на взимане на решение.
Това обаче значи
нарушение на член 105, ал. 1 и алинея 2 от Конституцията,
чийто текст ясно дефинира задължението и пълномощията на Министерския съвет в областта на външната политика: Алинея първа гласи, че „ Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с Конституцията и законите. “ Алинея втора дефинира, че „ Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на Въоръжените сили. “
Както се вижда, Конституцията не планува никаква роля на Народното събрание или на подпомагащо го звено в ръководството на страната. Известен е правилото, че на жителя е разрешено всичко, което категорично не е неразрешено със закон, а на страната е разрешено единствено това, което категорично й е позволено със закон.
В Закона за администрацията се съдържат разпореждания по отношение на функционалностите на министър-председателя, които също не са пожалени от волята и акта на настоящия държавен началник.
В алинея първа на член 23 се споделя „ ) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща подготвеност. “ Алинея 3 дефинира ролята на премиера по отношение на съвещанията на държавното управление – той ги привиква и ръководи. Първото изречение от тази аления пък дефинира категорично, че министър председателят съставлява държавното управление. Интересна е и алинея трета, която ясно разпорежда, че „ Министър-председателят управлява общата политика и настоящата активност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание. “ Ситуацията, зараждаща с обсъжданото тук „ новаторско “, е друга – непрекъсната комисия на Народното събрание се заема по решение на държавното управление с управление дори не на общата, а на съответна политика.
Следователно, обсъжданото тук решение на Министерския съвет няма
никакво правно съображение и е незначително единствено по себе си
Поредното нарушение на Конституцията и на целия законов ред дават съображение да се приема за систематичен рецидив от страна на министър-председателя, а към този момент и на цялото държавно управление или най-малко на тази част от него, която не с е разграничила от противоконституционната процедура.
Ситуацията не за занемаряване, тъй като по този начин или другояче е налице решение на държавното управление, което задължава Постоянното посланичество на Република България да предприеме тъкмо избрани дейности и което, респективно – неговия началник и чиновници би трябвало да извърши, в случай че не желаят да бъдат осъдени. Едва ли може да се чака министърът на външните работи еднолично да издаде заповед да не бъде изпълнявано това решение на Министерския съвет, тъй като и това ще бъде незаконен казус. Българският законодател не си е представял пораждане на сходни обстановки и в Закона за администрацията и в Закона за държавния чиновник не е планувал обстановки, при които подчинена администрация или подчинени чиновници могат да откажат осъществяване на акт на висшестоящ орган или началник. Разбира се има ред за обжалване по Административнопроцесуалния кодекс, само че първият въпрос тук е ще се реши ли някой на сходно деяние, а вторият – каква би била продължителността на правосъдния развой.
Не е за занемаряване и въпросът вследствие на каква процедура е квалифицирано и взето това решение. В раздел втори „ Подготовка, координиране и внасяне на планове на актове за разглеждане на съвещание на Министерския съвет “ от Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация е избран редът за внасяне на планове на актове на държавното управление и никой, даже министър-председателят няма право да го нарушава. Както се вижда, неналичието на правно съображение не е спънка пред този вид политическо и управническо държание. Разбира се, тези разсъждения следва да бъдат избрани като
несъстоятелни,
в случай че са налице документи, които демонстрират съществуване на процедури по тези текстове от правилника. За страдание, налице са учредения за подозрения, че сегашният държавен началник систематично и даже непрекъснато прибягва към секрети и без всякакво правно съображение дейности в областта на външната политика.
Разкритията по отношение на дебатите по дейностите на министър-председателя във връзка с решаването на противоречивите въпроси с Република Северна Македония вършат импортирания избор на съмнение не просто избор срещу основни аспекти от външната политика, а избор срещу нарушаването на Конституцията и заради това – избор в отбрана на Основния закон на нашата страна от продължаващите повече от една година открити или зле прикрити похищения.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ